Християнството и антисемитизмът

Религиозната съдба на еврейството

Леон Блоа, един страстен католик, бе писал: "Представете си, че хората около вас говорят постоянно и с огромно презрение за баща ви и за майка ви и че отношението ви към тях се изразява с унизителни обиди и сарказми; как ще се чувствате? Тъкмо това правят по отношение на нашия Господ Иисус Христос. Забравят или не искат да знаят, че нашият Бог, който е станал човек, е евреин, преди всичко евреин по кръв, че майка му е еврейка, цвете на еврейската раса, че апостолите са били евреи, както и всички пророци, накрая ­ че нашата свещена литургия е взета от еврейските книги. Как да изразим тогава чудовищността на оскърблението и кощунството, каквото всъщност представлява унизяването на еврейската раса?"

Тези думи са насочени главно към християните антисемити и те трябва да бъдат чути от тях. Наистина, поразително е лекомислието на християните, които смятат, че могат да бъдат антисемити. Като плод на човешкия дух християнството е религия от еврейски, т. е. месианско-пророчески тип. Именно еврейският народ внесе месианско-пророчески дух в световното религиозно съзнание, дух, който беше абсолютно чужд на гръко-римската духовна култура, както и на индийската култура. "Арийският" дух не е месиански и не е пророчески, той е чужд на еврейското напрегнато чувство за история, чужд е на очакването да се яви Месия в историята, чрез който метаисторията да направи пробив в историята. Трябва да признаем за твърде знаменателен факта, че германският антисемитизъм се превръща в антихристиянство. Върху света се е стоварила вълната на антисемитизма, която заплашва да залее много страни и която разрушава всички хуманистични теории на ХIХ век. В Германия, Полша, Румъния, Унгария антисемитизмът тържествува. Но той се надига дори във Франция, една страна тъй силно просмукана от хуманистичните идеи, страна, в която той бе претърпял поражение след аферата Драйфус. Уместно е да посочим такъв тревожен симптом, какъвто е появата на книгата на Селин* ­ истински призив за погром. Увеличава се броят на фрацузите, които не могат да се примирят с това, че Леон Блум** е евреин, макар че Леон Блум е един от най-честните идеалистически и културни дейци на Франция. Антисемитизмът твърде рязко се очертава на повърхността на политическия живот и днес ние постоянно четем за това във вестниците. Но еврейският въпрос не е просто политически, икономически и правов или културен въпрос. Той е фундаментален религиозен въпрос, който засяга съдбините на човечеството, той е оста, около която се върти религиозната история. Тайнствената историческа съдба на евреите.

Самото оцеляване на този народ е нещо учудващо и необяснимо по рационален път. От гледна точка на обикновените исторически обяснения еврейският народ би трябвало да е престанал да съществува. Нито един народ в света не е издържал на подобни исторически изпитания. Еврейският народ е народ с историческа мисия. Той внася в историята на човешкото съзнание самата категория историчност. А историята се оказва безпощадна към него. Тя винаги му е предлагала гонения и непризнаване на най-елементарни човешки права. И след дългата история, която е изисквала от него небивало напрежение на силите, за да се самосъхрани, този народ е успял да запази своето неповторимо лице – където и сред останалите народи да са пръснати евреите, всички различават физиономията му, различават я, но често го проклинат и мразят. Нито един народ на света не би могъл да живее тъй продължително разпръснат и сигурно би изгубил физиономията си. Но по неведомите пътища Господни този народ трябва да се запази до свършека на света. Разбира се, историческата съдба на еврейството най-трудно би могла да се обясни от гледна точка за материалистичното разбиране на историята. Тук ние се сблъскваме с тайните на историята.

Еврейският въпрос може да се разгледа от различни позиции. Но той е особено важен като вътрешно-християнски въпрос. В миналото антисемитизмът се зароди главно сред християните, за които той всъщност е най-недопустим. Християните имат огромен грях спрямо еврейския народ. Този грях се прояви особено силно през средните векове, когато феодалните рицари преследваха и унищожаваха евреите, за да не им изплащат дълговете си. И днес именно християните дължат на евреите защита. В Германия това вече става. Тук е уместно да споменем името на Владимир Соловьов, който винаги е смятал защитата на евреите от християнска гледна точка за една от най-важните задачи на своя живот. За нас, християните, еврейският въпрос не е въпрос за това дали евреите са добри или лоши, а дали сме добри или лоши ние, християните. С голямо съжаление трябва да признаем, че по този въпрос християните са се оказали твърде лоши; погледнато от висотата на християнското съзнание, обикновено те са били много по-лоши от евреите. А въпросът за това дали аз съм добър е много по-важен от въпроса за това дали е добър моят съсед, когото аз съм склонен да обвинявам в нещо. Християните и християнските църкви до голяма степен трябва да се разкайват не само по еврейския въпрос, но и по социалния, по въпроса за войната, за конформизма по отношение на най-отвратителния обществен строй. Въпросът за недостатъците на евреите няма принципно значение. Не е нужно, разбира се, да се отричат тези недостатъци, те са много. На евреите е присъщо наистина едно самолюбие, което дразни. Но то е психологически обяснимо: този народ е бил унизяван от другите народи така, че той компенсира унижението със съзнанието за своята предопределеност, за своята висока мисия. По същия начин и германският народ, унизяван в продължение на редица години след войната, компенсира това унижение със съзнанието си, че е висша раса и че е призван да господства над света. Така и пролетариатът, най-унизената класа в капиталистическото общество, търси компенсация в съзнанието за своето месианско призвание да бъде освободител на човечеството. Еврейският народ е народ с полярно противоположни едно на други качества. Той носи едновременно и възвишени, и низки черти, жажда за социална справедливост и склонност към трупане на богатства и капитали. С биполярността на своя характер руският народ също показва черти, по които си прилича с еврейския. Той прилича на него и по месианското си съзнание. Антисемитите често обичат да казват, че Библията свидетелствала за себелюбие у еврейския народ. Но кой народ не е бил себелюбив? Не са ли били себелюбиви вавилонците, асирийците, египтяните? Не са ли имали някои отвратителни черти също гърците, създателите на най-великата световна култура? За един народ трябва да съдим по върховите му приноси, а не по недостатъците. За германския народ трябва да съдим по неговите велики философи, мистици, музиканти и поети, а не по пруските юнкери и бакали. И за еврейския народ ­ народ с религиозно призвание ­ трябва да съдим по неговите пророци и апостоли, а не по еврейските лихвари. Всеки е свободен да има свои национални симпатии и антипатии. Има хора, които не обичат германците, поляците и румънците. Тук нищо не може да се направи и никой никого не може да принуди да обича някого, тъй както не може да бъде унищожена нечия неоправдана антипатия. Но омразата към един цял народ е грях, тя е човекоубийство и мразещият трябва да носи отговорност за омразата си. Въпросът с отношението към евреите е по-сложен. Евреите не може да бъдат наречени просто националност. Цяла редица признаци на нацията не могат да бъдат открити при евреите, а има признаци, които пък останалите нации не притежават. Евреите са народ с особена, изключителна религиозна съдба. Народът, избран от Бога, народът, който е дал на света Месията и който го е отрекъл, не може да има историческата съдба на останалите евреи. Този народ се е консолидирал и обединил за векове не с онези качества, които обикновено консолидират и обединяват другите народи, а изключително със своята религиозна съдба. Християните са принудени да признаят богоизбраността на еврейския народ, това го изисква християнското вероучение и те го правят, но неохотно, а често и забравят за нея. Днес ние живеем в епоха на зверски национализъм, на култ към грубата сила, на истинско връщане към езичеството. Свидетели сме на процес, обратен на християнизирането и хуманизирането на човешките общества. Национализмът би трябвало да бъде осъден от християнската църква като ерес. Католическата църква не е далеч от такова осъждане. Но евреите стават жертва не само на този национализъм. Корените на антисемитизма са по-дълбоки. Безспорно, съществува известен мистичен страх от евреите, макар че такъв страх обикновено изпитват хора с твърде високо културно равнище, хора, които лесно се поддават на най-нелепи, долнопробни митове и легенди.

2

Съдбата на евреите е изключително парадоксална: страстно търсене на земното царство и същевременно ­ липса на собствена държава, каквато имат дори и най-незначителните други народи; месианско съзнание за предопределеност на народа и презрение и гонения от страна на другите народи; отричане на кръста като съблазън и разпъване на този народ през цялата му история. Но може би най-поразителното е това, че отреклият кръста всъщност го носи, а онези, които признават този кръст, толкова по-често разпъват останалите.

Има няколко вида антисемитизъм, които са различни, но могат да се съчетават и взаимно да се допълват. Аз няма да се спирам на онзи емоционално-примитивен антисемитизъм, който играе огромна роля в антиеврейските движения, но не е принципно интересен. Той се изразява в подигравки към евреите, в представянето им в комична светлина, в пренебрежение и погнуса към евреите, на които не се признават еднакви с другите хора човешки качества. Този антисемитизъм не е свързан с никаква идеология. Истинската идеология на антисемитизма е расовият антисемитизъм. Това е най-разпространената форма на омраза към еврействата. Германия е класическата страна на тази идеология. Тя може да бъде открита и във възгледите на велики немци, например на Лутер, Фихте и Вагнер. Евреите биват обявявани за нисша раса, отритната и враждебна на цялото останало човечество. А тази нисша раса се оказа най-силна, винаги побеждаваща останалите раси в условията на свободна конкуренция.

От християнска гледна точка расовият антисемитизъм е абсолютно недопустим и противоречи на християнския универсализъм. Гоненията против католиците в Германия са предизвикани от това, че католичеството е универсалистично. Именно християнството провъзгласява истината, че не съществуват елини или юдеи. То е обърнато с лице към цялото човечество и към всеки човек, независимо от неговата раса, националност, класа и положение в обществото. Не само расовият антисемитизъм, но и изобщо расизмът не издържат критика от три гледни точки ­ религиозна, морална и научна. Той е недопустим за християнина, който трябва да вижда във всеки човек образа и подобието Божии. Не само расизмът, но и национализмът е неприемлив за съвестта на християнина. Той е неприемлив за общочовешкото, хуманистично морално съзнание. Расизмът е антихуманистичен, той отрича ценността на човешката личност и допуска да се отнасяме към човека като към враг, който може да бъде унищожаван. Расизмът е най-грубата форма на материализма, много по-груба, отколкото икономическият материализъм. Расизмът е крайна форма на детерминизма и отрицание на свободата на духа. Над представителите на оритнатите раси тегне фатумът на кръвта, за тях няма спасение. Икономиката все пак се отнася до психичната среда, а не до физиологията и анатомията, и икономическата характеристика все пак не е характеристика, определена от формата на черепа или цвета на косата. Расовата идеология е по-висока степен на дехуманизация, отколкото класовата, пролетарската идеология. От класова гледна точка човек все пак може да се спаси, като промени своето съзнание, например като усвои марксисткия мироглед: дори ако е дворянин или буржоа по произход, може да стане народен комисар. Нито Маркс, нито Ленин са били пролетарии. А от расова гледна точка за евреите няма спасение, не може да му помогне нито приемането на християнството, нито дори възприемането на национал-социалистическата идеология, над него тегне фатумът на кръвта.

Но расизмът е несъстоятелен и от чисто научна гледна точка. Съвременната антропология разглежда като твърде съмнително самото понятие раса. Расизмът спада към областта на митологията, а не на науката. Съвременната наука не признава изобщо съществуването на "арийска" раса. Не съществуват никакви чисти раси. Като научна категория расата се отнася до зоологията, а не до антропологията; до предисторията, а не до историята. Историята познава само националности, които са сложна смесица от наследствени качества. Така наречената "избрана арийска раса" е мит, създаден от Гобино*, който беше забележителен художник и тънък мислител, човек, който обосноваваше не антисемитизма, а аристократизма; но като учен антрополог нямаше особена цена. Избраната раса е също такъв мит, какъвто е и избраната класа. Но митът може да бъде много ефикасен, може да съдържа взривна, динамична енергия и да движи масите, които не се интересуват твърде от научната истина и изобщо от истината. Днес ние живеем в епоха, която ражда митове. Но характерът на митовете е нещо твърде примитивно. Единственият сериозен расизъм, който е съществувал някога в историята, е еврейският. Обвързването на религията с родовите белези и с националността, вярата в предопрелеността на един народ, загрижеността за чистотата на расата ­ всичко това са неща, които имат староеврейски произход, еврейско наследство. Не знам дали германските расисти забелязват, че всъщност подражават на евреите. Именно в расизма няма нищо "арийско", на "арийците" ­ индийски и гръцки, е бил по-присъщ индивидуализмът. Но между еврейския и германския расизъм има разлика. Еврейският расизъм е универсално-месиански, той носи универсална религиозна истина. А германският расизъм е агресивен, завоевателен партикуларизъм. Расизмът означава дехристиянизация, дехуманизация, връщане на човечеството към варварството и езичеството.

Съществуват и други видове антисемитизъм като икономическия и политическия. Политиката в тоя случай е оръдие на икономиката. Този вид антисемитизъм носи доста примитивен характер и е свързан с конкуренцията и борбата за икономическо надмощие. Евреите биват обвинявани в това, че спекулират твърде успешно и трупат печалби, като побеждават останалите народи в икономическата конкуренция. Но еснафът изпитва желание той да е по-силен в бизнеса от евреите. Омразата към евреите често е всъщност търсене на изкупителна жертва. Когато хората се чувстват притеснени и нещастни и свързват личните си притеснения със социални причини, те търсят и виновника, върху когото би могло да стоварят вината за своето нещастие. Това не прави чест на човешката природа, но човекът се чувства успокоен и някак удовлетворен, когато виновникът бъде намерен и може да му се отмъсти. И няма нищо по-лесно от това да се убеди простият и примитивен човек, че за всичко са виновни евреите. Почвата на емоциите винаги е готова да подхрани мита за някакъв световен еврейски заговор, за някакви тайни сили на "чифуто-масонството" и т. н. Аз смятам, че би било под достойнството ми да опровергавам "Протоколите на Сионските мъдреци". Всеки, който прочете това долнопробно съчинение и не е загубил елементарния си психологически усет за нещата, не може да не види, че този документ е нагла фалшификация на хора, които мразят евреите. Освен това може да се смята за доказано, че той е подготвен в съответния департамент на полицията и е предназначен за хора от равнището на такива отрепки от руския народ, каквито са посетителите на чайните на Съюза на руския народ. За наш срам трябва да кажем, че в емиграцията, която се смята за културна прослойка, Съюзът на руския народ надига глава и си позволява да разсъждава и да изказва авторитетни мнения по какви ли не световни въпроси. Когато на мене ми се случи понякога да срещна хора, които търсят виновния за всички нещастия на руснаците и виждат виновника в евреите, масоните и т. н., на въпроса "кой е виновен" аз отговарям много просто: как кой, ясно, че ти и аз, ние сме главните виновници. Такъв начин на търсене на виновника ми се струва най-християнски. Защото има нещо унизително в това, че поради страх и омраза към евреите те са считани за твърде силни, докато останалите са уж слаби, неспособни да издържат на свободно единоборство с евреите.

Руснаците бяха склонни да смятат себе си за твърде слаби и немощни в съревнованието дори когато зад тях стоеше една огромна със своята армия, жандармерия и полиция държава, докато на евреите се гледаше като на силни и непобедими в борбата, когато бяха лишени от най-елементарни човешки права и се преследваха. Погромите над евреите са не само нещо греховно и нечовешко, те са признак не безподобна слабост и неспособност. В основата на антисемитизма лежи бездарието. Когато някой изразява недоволство от това, че Айнщайн, открил закона за относителността, е евреин, че евреин е Фарадей, че евреин е Бергсон, това е претенция на посредствеността. В нея има нещо жалко. Защото има само един начин да се бориш против факта, че евреите играят по-голяма роля в науката или философията: правє сам велики открития, бъди велик учен и философ. Ако искаш да се бориш срещу това, че евреите доминират в културата, начинът е само един ­ собствено творчество в културата. Културата е област на свободата. А свободата е изпитание на способностите и силите. Унизително е да се мисли, че свободата винаги се е оказвала благоприятна за евреите и неблагодарна за неевреите.

Трябва да се спрем и на още едно обвинение срещу евреите. Обвиняват ги, че били създали капитализма и социализма. Но би трябвало за привържениците на капитализма и на социализма да е желателно "арийците" също да имат честта да създадат нещо. Защото нали не бива всичко да се отстъпва на евреите? Оказва се обаче, че евреите са създали всички научни открития, евреите са забележителни философи, създали са капиталистическата промишленост, а също и световното социалистическо движение, което се бори за справедливост и за подобряване положението на трудещите си; в ръцете на евреите са цялото обществено мнение, свободната преса и т. н. Признавам си, че като "ариец" аз се чувствам засегнат и не съм съгласен до такава степен всичко да се предоставя на евреите.

Ще се спра на въпроса за това, че евреите били създали капитализма и социализма. Преди всичко, ако това е обвинение, то не може да се повдига от името на едно лице. За привържениците на капитализма създаването на капитализма от евреите е заслуга, също както за привържениците на социализма създаването на социализма ­ пак тяхна заслуга. Трябва да се избере едното обвинение. Това, че евреите някога са играли доминираща роля в създаването на капитализма, е теза, засегната в известната книга на Зомбарт*.

Безспорно е, че евреите са играли значителна роля в този процес, безспорно е също, че в техни ръце са се съсредоточавали големи капитали. За това са допринесли някои исторически формирали се качества на евреите. През средните векове евреите са се занимавали с лихварство ­ единственото занятие, което им е било позволено. Еврейският народ създава типа на лихваря и банкера, но пак той създава и типа на идеалиста, беззаветно предан на своята идея, на бедняка, който живее изключително с най-висши идеали. Но и "арийците" също имат принос за създаването на капитализма и на капиталистическата експлоатация. Еврейският капитализъм се заражда сред търговското съсловие на Флоренция. Онези, които обвиняват евреите, че били създали капитализма, обикновено не са противници на капитализма, те просто биха желали да бъдат по-силните в капиталистическата конкуренция и да имат повече капитали от евреите. Заслужава внимание положителният факт, че Карл Маркс, евреин и социалист, е бил в известен смисъл антисемит. В своята статия по еврейския въпрос, която смущава мнозина, той нарича евреите носители на световната капиталистическа експлоатация. Революционният антисемитизъм на Маркс, между другото, опровергава легендата за някакъв световен еврейски заговор. Маркс и Ротшилд, и двамата евреи, са непримирими врагове, така че не е възможно да са участници в един заговор. Маркс се бореше против властта на капитала, включително и на еврейския капитал. Другото обвинение срещу евреите ­ че били създали социализма и били главни участници в революционните социалистически движения ­ очевидно може да произлиза единствено от хора, които не се гнусят от капитализма и биха предпочели запазването на капиталистическия строй. За руските антисемити това обвинение се свежда до твърдението, че руската комунистическа революция била дело на евреите. Фактически това не е вярно. Ленин не е евреин, не са евреи и много други лидери на революцията, не бяха евреи и огромните работническо-селски маси, които осигуриха победата на революцията, както и в подготовката за нея. В революциите винаги ще играят голяма роля потиснатите, угнетени националности, както и потиснатите класи. Пролетариатът винаги е участвал активно в революциите. А евреите имат заслугата, че са вземали участие в борбата за един по-справедлив социален строй. Но обвиненията срещу евреите в последна сметка опират до главното ­ че се стремят към световно господство, световно царство. Това обвинение би имало морален смисъл в устата на онези, които от своя страна не се стремят към световно господство и не се борят за свое могъщо царство. "Арийците" обаче, включително арийците християни, които изповядват религия, призоваваща хората да се обединяват в името на Царството Божие, винаги са се стремили всъщност към създаването на земни царства. Евреите не са имали свое царство, не само световно, но дори най-обикновено земно, а християните са имали могъщи царства и са се стремили към експанзия и владичество.

Нека се спрем сега на религиозния антисемитизъм, който е най-сериозният и единствено заслужава внимание. Християните са се проявявали като антисемити главно по религиозни подбуди. Те са смятали евреите за отритната и прокълната от Бога раса не защото тя е нисша по природа и враждебна на цялото останало човечество, а защото евреите са отрекли Христа. Религиозният антисемитизъм е всъщност антиюдаизъм и антиталмудизъм. Християнската религия е наистина враждебна на еврейската религия, тъй като е кристализирала, след като Христос не е бил признат от евреите за очаквания от тях месия. Юдаизмът преди Христа и юдаизмът след Христа са в духовен смисъл различни умения. Има нещо дълбоко парадоксално в това, че появата на Христос, т. е. боговъплъщението и "боговчовечването", се случва в недрата на еврейския народ. Евреите много трудно са могли да приемат боговчовечването, то е било много по-лесно за езичниците. Бог да стане човек ­ това е изглеждало като кощунство за евреите, посегателство върху величието и трансцендентността на Бога. За древното еврейско съзнание Бог постоянно се намесва в живота на хората до най-малки подробности, но никога не се слива с човека, не може да приеме човешки образ. Тук е пропастта между християнското и юдаистичното съзнание. Християнството е религия на боговчовечването и тринитарна религия. Юдаизмът е чист монотеизъм. Главното религиозно обвинение, което евреите повдигат срещу християнството, е това, че християнството изневерява на монотеизма. Вместо един Бог се появява Троица. Християните са основали своята религия върху това, че в историята се появява човек, който се нарича Бог, Син Божи. За закостенялото юдаистично съзнание това е кощунство ­ човек не може да бъде Бог, човек може да бъде Божи пророк, месия, но не и Бог. Не е истниски месия онзи, който има претенцията да е бог. Тук е възелът на световната религиозна трагедия. Езичниците са имали много богочовеци ­ или човекобогове, а боговете са били иманентни на космическия и на човешкия живот. За езическото съзнание съвсем не е било трудно да приеме боговчовечването, то съответства на художествената образност, с която езичникът е възприемал света. Но за евреите то е било ужас, никой не може да види лицето на Бога и да остане при това жив. И изведнъж идва някой и казва, че Бог има човешко лице. Разпнатият Бог е немислимо изкушение за евреите. Бог може да бъде само велик и могъщ. Унизяването на Бога е кощунство и спрямо древната вяра във величието и славата на Бога. Такава е твърдата почва на еврейските религиозни вярвания, почвата, от която се поражда отхвърлянето на Христа. Благодарение на това отхвърляне в продължение на векове в историята на християнството се издига обвинението, че евреите разпънали Христа. Така върху еврейския народ ляга едно проклятие. Еврейският народ всъщност сам се е проклел, като се е съгласил, че върху него и неговото потомство лежи кръвта на Христос. Еврейският народ поема тази отговорност върху себе си. И от това се възползват враговете на еврейството. Христос беше отречен от евреите, защото не беше очакваният от тях месия, който е трябвало да наложи царството на Израил, някакъв нов бог. Бог, подложен на страдания и унижения, бог, проповядващ не земно, а някакво отвъдно царство.

Евреите разпънали Христа, Божия син, в когото вярва целият християнски свят. Това е обвинението. Но нали евреите са и тези, които първи признават Христа? Апостолите са били евреи, еврейска е била и първата християнска общност. Защо никой не хвали евреите за това? Еврейският народ е викал: "Разпни го! Разпни го!" Но всички народи имат непреодолимата склонност да разпъват своите пророци, учители, велики люде. Пророците винаги са бивали избивани с камъни. Гърците отровиха Сократ, най-великия син на гръцкия народ. Нима трябва да проклинаме заради това гръцкия народ? И не само евреите са разпънали Христа. Християните или онези, които наричат себе си християни, в продължение на своята дълга история са разпъвали Христа чрез делата си, разпъвали са го и със своя антисемитизъм, разпъвали са го и със своята омраза, с извършваните насилия, със служенето си на силните на деня, със своите изневери и с изопачаването на Христовата истина заради собствените си интереси. "Арийците" също са отричали и отричат Христа. И го правят в името на своето царство. И по-добре е да отречем Христос пряко и открито, отколкото, прикривайки се с името на Христос, да преследваме користните цели на своето земно царство. Когато проклинат и гонят евреите за това, че били разпънали Христа, хората явно стоят на позициите на родовото отмъщение, присъщо на примитивните древни народи, включително на еврейския. Но родовото отмъщение е абсолютно неприемливо за християнското съзнание. То противоречи на християнската идея за личността, личното достойнство и личната отговорност. Всъщност християнското съзнание не допуска никакво отмъщение, нито лично, нито родово. Чувството за мъст е греховно и човек трябва да се кае, ако го изпитва. Родът, кръвта, отмъщението са абсолютно чужди на чистото християнство, те са някаква примес в него, идеща от древното езичество.

3

С еврейството е свързана и историософската тема за двойния хилиазъм*. Дали Царството Божие е и изключително отвъдно, царство "не от тоя свят", или то може да се очаква и да се подготвя също тук, на земята? Христос бе казал: "Моето царство не е от този свят." Това обикновено се обяснява в смисъл, че не е нужно да се правят никакви усилия за осъществяване на Божието царство тук, на земята. Нека земният свят да принадлежи на земния цар, макар че по някакъв странен начин този земен цар е бил почитан от християните и въз основа на това са се налагали християнски царства, в които не е съществувала никаква християнска справедливост. Но думите на Христа може да се разбират и в смисъл, че Царството Божие не прилича на земните царства, че неговите основи са други, че неговата справедливост не е подчинена на законите на земния свят. Това обаче съвсем не означава, че християните трябва да се подчиняват на земния цар и не трябва да се стремят да постигнат справедливостта на Божието царство, т. е. да променят този свят. Жак Маритен, вожд на френския томизъм и защитник на християнския интегрален хуманизъм, бе написал една забележителна статия за еврейството, публикувана в сборника "Les Juifs". Той лансира интересната идея за разделеността на двете мисии. Християните са приели свръхестествената истина на християнството, истината за "небето", но твърде малко са правили за постигането на справедливост в социалния живот на хората, не са прилагали своята истина спрямо обществото. А евреите са приели свръхестествената истина на християнството, но са били носители на земната истина, на справедливостта в социалния живот на хората. И наистина, идеята за социална справедливост е лансирана в човешкото съзнание предимно от еврейството; "арийците" лесно са се примирявали със социалната несправедливост. В Индия е бил създаден режимът на кастите, който се санкционира от религиозното съзнание. В Гърция дори най-великите философи не са се издигали до идеята да осъдят робството. Староеврейските пророци са били първите, които са настоявали за правда и справедливост в социалните отношения между хората, защитавали са бедните и потиснатите. Библията ни разказва, че периодично е ставало преразпределяне на богатството, така че то да не се съсредоточава в ръцете на едни хора и да не съществува рязко различие между богати и бедни. Пак евреите вземат активно участие в световното социалистическо движение, насочено против властта на капитала. Така, еврейството стои под двойния знак ­ на парите и на социалната справедливост. Християните обичат да повтарят, че Царството Божие е неосъществимо без приемането на кръста. И християните са свято прави. Всичко на тази грешна земя трябва да бъде поставено пред изпитанието на кръста, преди да влезе в Царството Божие. Те не са прави само когато противопоставят тази велика истина на всеки опит да се приложи Христовата правда и на земята, в социалните отношения между хората, когато се противопоставят на всяко търсене на Божието царство и тук, на нашата грешна земя. Лошото е там, че християните, след като приемат кръста, съвсем не се опитват да приложат Христовата правда в социалния живот, съвсем не се стремят към Царството Божие, макар че, разбира се, окончателното постигане на Божието царство на този свят е невъзможно, че то предполага преобразуване на света, ново небе и нова земя. При това представителите на историческото християнство, т. е. християнството, приложено към условията на земния свят, съвсем не са се отказвали от царството на кесаря. Обратно, признавали са кесаревото царство, твърде далечно от християнската справедливост, пък и просто от човешката справедливост, царство, което е чуждо на правдата и човечността.

Такива са били в миналото "християнските" царства, християнските теократии ­ източни и западни.

Обикновено възражението на евреите против християнството се изразява в това, че християнството е нереализуемо и християните никога не са се реализирали. А еврейската религия е реализуема и евреите са я реализирали. Християнството предполага толкова възвишени повели, че те се оказват непосилни за човешката природа. Особено нереализуемо и непрактично се оказва християнството, когато става дума за социалния живот, който при християните винаги се е оказвал различен от онова, към което е призовавал Христос. На това обичайно възражение настоявал особено изтъкнатият еврейски френски мислител и учен от средата на ХIХ век Салвадор, който е написал една от първите биографии на Иисус Христос. По твърде интересен начин формулира различието между юдаизма и християнството Розенцвайг, забележителен еврейски религиозен философ, починал наскоро, който заедно с Мартин Бубер превежда Библията на немски език. Той твърди, че според своята религия е достатъчно евреинът да си остане в своя еврейски свят, света, в който се е родил, и само да въздига и усъвършенства своето еврейство; от него не се изисква да отрича собствената си природа. Като прави това противопоставяне, той стига до извода, че предимствата на юдаизма в този смисъл са безспорни. Аз обаче мисля, че това е предимство на християнството. Божественото откровение ни се предлага от "друг свят", то е трудно за земния свят, изисква движение по линията на най-голямото съпротивление. Християните обаче са направили всичко, за да позволят на противниците на християнството да го обявят за нереализуема религия. Те са злоупотребили с тази нереализуемост на християнството на земята, като са се примирили с нея. Християните са направили най-лошите изводи от учението за греховността на човешката природа. Те са се примирили с греха и са създали система за приспособяване към него. Константин Леонтиев, един ярък и искрен мислител, е особено поучителен в това отношение. Той свежда християнството до спасяването на душата в "отвъдния свят", до онова, което той нарича трансцедентен егоизъм. И изразява радостта си от това, че християнската справедливост никога не може да бъде постигната на тази земя, тъй като такова постигане би било в противоречие с неговата езическа естетика. Изразено с терминологията на Розенцвайг, би могло да се каже, че К. Леонтиев остава в своя естествен езически свят и само по отношение на отвъдното лично спасение на душата иска по пътя на монашеството и аскезата да преодолее тази своя езическа природа.

Но всички тези обвинения се отнасят до християните, не и до християнството.

4

Решим ли е еврейският въпрос в границите на историята? Това е един трагичен проблем. Чрез проста асимилация на евреите от другите народи той е нерешим. В подобно решение са вярвали през ХIХ век и това прави чест на този хуманен век. Но днес ние съвсем не живеем в хуманен век и социалните събития на нашата съвременност не дават особени надежди за решаването на еврейския въпрос чрез асимилация, чрез разтваряне на еврейството сред други народи. А и това би означавало фактически изчезване на еврейството. Не са големи надеждите за решаване на еврейския въпрос и чрез образуване на самостоятелна еврейска държава, т. е. по пътя на ционизма. И в собствената си древна земя евреите също се подлагат на гонения. Пък такова решение не отговаря и на месианското съзнание на еврейския народ. Еврейският народ си остава народ скитник. Би могло да се каже, че съдбата на еврейския народ е есхатологична, тя е решима само в перспектива на свършека на света. Това обаче в ни най-малка степен не снема от християните задължението да се отнасят по християнски и по човешки към евреите. На едно място апостол Павел изрича тайнствените думи, че целият Израил ще се спаси. Тези думи се тълкуват по различен начин, защото под Израил се разбира не само еврейският народ, но и християнският, т. е. Новият Израил. Много е вероятно обаче апостол Павел да е имал предвид приемането на християнството от страна на евреите и особеното значение на това приемане. Днес ние живеем в епоха не само на животински антисемитизъм, но и на все по-масово приемане на християнството от евреи. За расовите антисемити този въпрос не е интересен. За тях материалният наследствен фактор е по-важен от духовния фактор на вярата. Но религиозните антисемити би трябвало да виждат в приемането на християнството от еврейския народ единственото решение на еврейския въпрос. В тази идея според мен се съдържа до голяма степен истината. От друга страна обаче, това решение на еврейския въпрос може да се окаже морално двусмислено и дори изобщо фалшиво. Ако християните антисемити опрат ножа в гърлото на евреите и искат от тях да се покръстят, а при отказ от тяхна страна сметнат за естествено да преминат към погром, това е морално безобразие, което няма нищо общо с християнството. Защо да не се изисква покръстване от различните "арийски" народи, които изобщо са отпаднали от християнската религия или се придържат към нея формално? Пък и покръстването, т. е. приемането на новата вяра, е дълбоко личен въпрос, така че едва ли би могло и в бъдеще да се говори за изцяло християнски или нехристиянски народи. За да поискаме от евреите да приемат християнството, много важно е преди това ние самите, християните, да сме го приели истински, т. е. да бъдем и ние не формални, а действителни християни. Онези, които мразят и разпъват другите, не могат да се наричат християни, колкото и молитви и поклони да правят. Справедливо е да се каже, че главната пречка, за да не приемат християнството народите от Изтока, индусите и китайците, са самите християни. Състоянието на християнския свят с неговите войни, национална омраза, колониална политика, с потискането на трудещите се класи е огромно изкушение. Тъкмо най-десните, най-ортодоксалните, които се смятат за най-благочестиви християни, днес са най-голямата съблазън за бедните народи. За евреите между тях и Христос стоят самите християни, които закриват образа на Христа. Евреите могат да признаят Христос за свой месия, такова религиозно движение се поражда вътре в еврейството, те могат да признаят за фатална религиозно-историческа грешка отхвърлянето на Христос. Но тогава те не признават за месия разпнатия, а чрез разпнатия месия ще признаят и Унизения Бог.

Ужасните форми, които приема съвременният антисемитизъм, от християнска гледна точка са присъда над антисемитизма. И това е "заслуга" на германския расизъм, който има дълбоки, но съвсем не християнски корени. Много по-лош е православният антисемитизъм, например този в Румъния, който компрометира християнството и едва ли заслужава да бъде сериозно оборван. Антисемитизмът неизбежно трябва да се превърне в антихристиянство, трябва да прояви своята антихристиянска същност и днес сме свидетели именно на това. Този процес е съпроводен от процес на пречистване в самото християнство, на освобождаване на християнската истина от хилядолетни наслоения, свързани с приспособяване на християните към господстващите държавни форми, към социалните интереси на господстващите класи, към социалния примитивизъм, ниското съзнание и ниската култура, с използване на християнството за твърде земни цели. Този процес на пречистване на християнството, който е свързан отчасти с това, че самите християни се подлагат на гонения, води като че ли до появата на два вида християнство: старото, което защитава деформациите на християнството, и новото, което се освобождава от тези деформации и се стреми да бъде вярно на Христа и на евангелското откровение за Царството Божие. Истинските, не формалните, не номиналните, не условните и не условно-риторичните християни винаги ще бъдат малцинство. Християнската държава, която беше една голяма измама и деформация на християнството, е вече нещо немислимо. Християните ще се борят духовно и затова ще успеят да постигнат своето вътрешно влияние, онова, което бяха загубили, ще могат да убеждават нехристиянския свят. Християните са призвани преди всичко да защитават правдата, а не силата, която им дава възможност да благоденстват на този свят. Именно те са призвани да защитават достойнството на човека, ценността на човешката личност, всяка човешка личност, независимо от расата, националността, класата или положението й в обществото. Защото именно върху човека, върху човешката личност, върху свободата на човешкия дух посягат днес от всички страни. Посяга и антисемитското движение, което не признава на една част от човечеството човешка стойност и човешки права. Еврейският въпрос е изпитание за християнската съвест и християнската духовна сила.

На този свят винаги е имало две раси и това движение е по-важно от всички останали деления. Има разпъващи и разпъвани, потискащи и потискани, мразещи и мразени, причиняващи страдание и страдащи, гонители и гоними. Не е нужно да обясняваме на чия страна трябва да бъде истинският християнин. Тук ролите може да се менят в историята. Днес християните стават отново гоними, каквито са били през първите векове. Днес и евреите отново стават гоними, каквито са били неведнъж в историята. Над това си струва да се замислим. Руските антисемити, които живеят в състояние на афект и са жертва на маниакална идея, казват, че евреите днес управляват Русия и гонели там християните. Това е фактически невярно. Съвсем не евреите са били начело на войнстващото безбожие; руснаците са играли в това движение много по-голяма роля. Аз дори мисля, че съществува руски войнстващ атеизъм като типично руско явление. Руският помешчик анархистът Бакунин беше негов краен и най-характерен изразител. Такъв беше и Ленин. А Достоевски направи своите велики открития, разсъждавайки именно върху руския атеизъм и неговата вътрешна екзистенциална диалектика. Не е вярно и това, че в Русия управлявали евреите. Главните управляващи не са евреи. Видните евреи комунисти са разстреляни или хвърлени в затвора. Троцки стана главен обект на омраза. Евреите играха значителна роля в революцията, те бяха съществен елемент от революционната интелигенция и това е напълно естествено, защото се дължеше на тяхното потиснато положение. Това, че евреите се бореха за свобода, смятам, че е тяхна заслуга. А че евреите прибягваха до терор и гонения, смятам не за специфична особеност на евреите, а за специфична и отвратителна особеност на революцията на определен етап от нейното развитие. Нека припомним, че в терора на якобинците евреите не са играли никаква роля. Евреите са и огромна част от емиграцията. Спомням си, че през годините на моето пребиваване в Съветска Русия в разгара на комунистическата революция евреинът, хазяин на къщата, в която живеех, срещайки ме, често казваше: "Каква несправедливост ­ вие няма да отговаряте за това, че Ленин е руснак, но аз ще отговарям за това, че Троцки е евреин." По-късно той успя да замине за Палестина. Но аз съм съгласен да поема отговорността за Ленин. Най-тъжното е, че реалностите и фактите не съществуват за онези, чието мислене се определя от ressentiment*, от афекти и маниакални идеи. В този случай преди всичко е нужно духовно лечение.