Доц. Александър Омарчевски: Църковните журналисти са адютанти на благовестието

Bogoslovski fakultet

„Ако свети апостол Петър бе наш съвременник, той щеше да използва не само кораб, но и самолет“, каза преди няколко години Румънският патриарх Даниел, запитан доколко е важно Църквата да има свои медии. И макар Българската православна църква да не разполага с този медиен арсенал за разпространяване на своята мисия, който са изградили други поместни църкви, днес за българското медийно пространство понятието „журналист по религиозните въпроси“ вече не звучи така екзотично, както преди около десетина години. Ето че от тази есен се открива и нова магистърска специалност „Църква и медии“  към Богословския факултет на СУ, която е уникална не само за България, но и за Европа, и за която се надяваме, че ще стане гарант за утвърждаването на професионална среда от православни журналисти.

 Потърсихме декана на Богословския факултет на Софийския университет – доц.д-р Александър Омарчевски, който е и ръководител на програмата „Църква и медии“, за да сподели повече около старта на новата магистратура…

Извън специализираните медии в интернет пространството, прави впечатление, че религиозната тематика е някак маргинализирана в национален ефир. Можем да посочим едва две-три предавания, които успяха да се съхранят и утвърдят във времето, но и много не оцеляха. От една страна, можем да търсим причината в липсата на обществен интерес, но може би тя е и в липсата на достатъчно подходящи изразители на словото… Може ли да се надяваме, че началото, което поставяте сега с новата магистърска програма, е път към промяна в тази посока?

За Църквата медиите са най-вече възможност за разпространение на Словото Божие и жива проповед. Църковната Alexander Omarchevskiтрадиция в издаването на християнски вестници, списания, брошури е от възрожденски времена. Да не забравяме, че цялото българско публично слово и официална книжнина извират от Църквата, след създаването на българската писменост и превод на Свещеното Писание от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Но след половин век агресивен държавен атеизъм през втората половина на изминалия век, това сякаш се забравя и се подменя в публичното пространство с друга духовна храна, която възпитава поколенията в нездрав и неясен светоглед.

Ако българското общество като цяло се възвърне към своите православни корени и културна идентичност, тогава и общественият интерес към християнските ценности ще е налице в много по-голям обем. Това, от една страна, е процес на взаимна зависимост между общата духовна среда и съответно медиите, като изразители на обществените нагласи, а от друга страна, медиите хранят тази среда с определени ценности. Когато има благоприятна връзка между общественото мнение и медийното съдържание, тогава се появяват и подходящите личности, публични говорители.

Църквата изначално има своите изразители на словото и това са нейните свещенослужители. Но в сегашните трудни времена те могат да бъдат подпомогнати чрез медиите и от църковни журналисти, които заедно с клира и народа, да покажат на света в какво вярваме, с каква надежда живеем и как искаме да устроим живота на обществото си съобразно православната традиция. Надявам се, че журналистическото обучение на младите богослови ще насочи силите на всички нас към промяна на цялата публична среда в България, която няма на кого другиго да се опре, освен на Бога, за да се промени към добро като цяло.

Може ли да кажем, че журналистическата работа е подходяща ниша за много богослови? И какви специфични качества и умения трябва да придобие един богослов, за да се изявява и като журналист по въпросите на религията?

Медиите са както подходяща среда за работа на богословите, така и най-неподходящата в същото време. Те са подходяща среда, защото Истината и Правдата трябва да са пътеводни в писането и създаването на журналистическа продукция, която не гони безогледно печалба, а иска да служи на хората. Не са подходяща среда, защото молитвата, вътрешното общение с Бога са далеч от публичността и суетата на света. Съчетаването на двете е трудна, но не невъзможна мисия. Само здравата нравственост крепи личността и обществото – това е подходящата обща ниша за журналисти и богослови.

Що се отнася до специфичните качества и способности на църковния журналист, то те са в умението му да бъде обективен изразител на християнското обществено мнение, използвайки медийни средства и опитност в оформянето и поднасянето на новини, репортажи, анализи, филми и др. Но най-вече познаването на собствената религия е ключово за изявяването на младите богослови в полето на медиите.

През последните няколко години видяхме примери за това как активността на миряните оказа влияние върху синодални решения и процеси в църковния живот. Например при казуса с т.нар. архонство, или при избора на нов Варнески и Великопреславски митрополит (след кончината на митрополит Кирил). Какво според Вас бе значението на медиите в тези случаи?

Социалните мрежи, православните сайтове и редица предавания подпомогнаха организацията и мобилизацията на християните за изява, но не бива да надценяваме тяхната сила, защото дори и без техническите средства, когато хората са убедени в своята правота и се уповават на Бога, могат да преместват планини. Но в нашето сложно съвремие, без целенасочено организирани усилия и солидарни действия между християните, трудно може да бъде издигнат глас в защита на истината. Всяка добра кауза би трябвало да намери място за дискусия на страниците на църковните издания и в сайтовете на Църквата, макар тази възможност да е все още в зародиш. Когато има силно църковно обществено мнение, тогава има силна и жива Църква, има силни и харесвани християнски медии, има въздействащо благовестие.

Какви са Вашите очаквания? Повече неспециалисти, сред които – завършили студенти по журналистика, ли ще проявят интерес към новата магистърска програма, или предимно млади богослови?

Дай Боже, повече млади хора да видят своята професионална перспектива в тази посока, защото от тях ще излязат бъдещите авторитетни издатели, продуценти и създатели на църковни медии. Очакванията са ни всички, които обичат Църквата и искат да работят за нейното благо, да се опитат да направят това изцяло в традицията на първоучителите, които са имали за свое оръжие само словото и истината.

Всички са добре дошли в новата магистърска програма, защото съчетаването на журналистическа и църковна грамотност ще им помогне да намерят благословена работа. Още повече, че обучението в магистърските програми на Богословския факултет получи лично и благословия от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит по време на специална среща преди дни. Искрено се надявам образованите и журналистически подготвените богослови да спрат тенденцията на безпросветно отразяване на църковните празници в популярните медии. Защото профанизацията, битовизмът и езическите суеверия нямат нищо общо с християнската вяра.

Medii_CarkvaЧесто християните не одобряват именно начина, по който медиите отразяват темата за Църквата – или чрез скандалите, или чрез фиксацията върху кулинарните и фолклорните традиции около някой християнски празник. Вината за това обаче единствено в медиите ли е? Доколко зависи от нас да направим християнската тема, в нейната автентична същност, по-интригуваща за медиите?

Безпросветността относно религията и Църквата е голям проблем не само на медиите – проблем е на цялото ни общество, ако щете на света като глобално село, погледнато по-мащабно. Достатъчно е само да се повдигне въпросът за предизвикателствата на днешното време в света, като ислямски тероризъм, войнстващ атеизъм, либерален релативизъм, за да осъзнаем необходимостта от присъствието на християнската визия за мира и разбирателството между хората в публичното пространство. Не е необходимо да правим християнската тема интригуваща за медиите, просто тя трябва да се изговаря на висок глас, автентично и дълбоко, смело и убедително, чисто и ясно. Но от истината за света и човека се страхуват много хора.

Ще споделите ли повече и за преподавателския състав?

Цялата програма беше създадена и оформена в сътрудничество лично с декана на ФЖМК  доц. д-р Теодора Петрова, за което искам да изразя своята и на останалите колеги благодарност. Тя ще се включи в обучението на студентите магистри в областта на дигиталната комуникация. Ще спомена проф. дсн Снежана Попова и проф. д-р Тотка Монова, които с готовност откликнаха на предизвикателството да преподават на студенти богослови. В програмата ще преподават доцентите от Богословския факултет Ивайло Найденов (предмет „Библейска образи и символи“) и Клара Тонева (предмет „Християнство, ислям, публичност“), от Журналистическия факултет това е доц. д-р Милена Цветкова (“Православно книгоиздаване”). За студентите-неспециалисти, в рамките на първите два семестъра, лекции ще четат почти всички преподаватели от Богословския факултет, за да им преподадат базисни православни знания по библеистика, патрология, литургика, църковна история, догматика и др.

Както виждате, преподавателите в програмата са утвърдени и авторитетни учени както от Богословския факултет, така и от Факултета по журналистика и масови комуникации. Но заедно с тях участват и млади учени, доктори по богословие, журналистика, философия. Например отец д-р Сава Кокудев, който е и ефимерият на параклиса „Св. Климент Охридски“ в Богословския факултет, докторирал във Философския факултет по тема от областта на християнския диалог и отскоро главен асистент при нас; д-р Климент Христов, който защити дисертация в областта на пастирската грижа за младите хора в Богословския факултет и сега е експерт по връзки с обществеността; д-р Татяна Иванова, която дойде от Художествената академия като реставратор и защити докторат при нас по християнско изкуство на тема за Страшния съд; д-р Зорница Гюрова, която специализира последните години в Богословския факултет в областта на религиозната педагогика и образност, със защитена дисертация по журналистика, посветена на темата за телевизионните предавания за религия в България. Виждате, че интердисциплинарният подход на програмата се изразява и в подбора на преподавателския състав, който има потенциала да поднесе една изцяло нова учебна програма, каквато още няма в друга европейска държава, въпреки единичните университетски курсове на учени богослови в държави като Гърция, Русия, Румъния и др.

Какво ще бъде съотношението между теория и практика в новата магистърска програма? Ще се даде ли възможност на студентите да създават свое реално медийно съдържание?

Дуалното обучение, съчетаващо теорията с практиката, е принцип, заложен в новата програма от самото й начало. Студентите ще могат да публикуват своите материали в учебния сайт на Богословския факултет, както и в социалните мрежи. Дигиталната технология улеснява както журналистическата, така и учебната работа, още повече че интернет е теренът на бъдещите църковни журналисти.

880Много от митрополиите вече имат свои интернет сайтове. Според Вас има ли във всяка митрополия нужда от специалист, който да отговаря за връзката с медиите?

Да, всяка църковна енория и епархия несъмнено има нужда от подобна личност. Качествата на медийно грамотния християнин са полезни не само в тесния смисъл на създаване на медийно съдържание, изразяващо християнските ценности и свидетелстващо за Истината, но и в по-общ аспект, защото това е професионалист, който умее да оформя със средствата на новите технологии и с познанията си по връзки с обществеността актуални църковни послания към разнородна среда. Ако епископите и свещенослужителите са духовните генерали и войни на Бога, то техните медийни сътрудници са адютантите в борбата им за истината и за разпространението на благовестието.

Обучението в новата магистратура ще бъде 4 семестъра (задочно платено) – за неспециалисти, и 2 семестъра (задочно платено) – за специалисти. Документи за кандидатстване вече могат да се подават в университета. Приемът става след събеседване за проверка на общата култура на кандидатите, което ще се състои в края на септември 2015 г.

За повече информация и записвания: секретар Ивайло Начев, телефон 02/9890 115, вътр. 15, email: ivo_ricky@abv.bg.

 

Снимка (2): Весела Игнатова, www.bg-patriarshia.bg

 

Близки теми: