Очаквайте на книжния пазар новата книга на издателство "Омофор" - "Животът на св. Сава" на св. Николай Велимирович. Житието на сръбския светец, както и всички наши издания може да намерите с отстъпка на Панаира на книгата от 2 до 6 декември в НДК. Ще ни откриете на щанд №235. По-долу можете да прочетете предговора към книгата.
Посланието на светостта
Предговор към книгата "Животът на св. Сава"
В самото сърце на християнска България, Рилския манастир, в близост до мощите на св. Йоан Рилски, има параклис "Св. св. Симеон и Сава". Навярно рилските иноци, строителите и ктиторите на манастира са приемали присърце славата на тези двама угодници Божии, щом са вградили имената им в българската Мека заедно с името на вечния покровител на България – преподобния Йоан. Нещо повече, сигурно са смятали, че има връзка между преподобния и тези двама светители, че на небето те са заедно, – бледо земно отражение на което е присъствието им в неговата обител.
Днес обаче хората у нас знаят малко за св. Симеон и св. Сава. Малцина ги познават, малко са храмовете, посветени на тези славянски светци, и може би само рилският параклис ни напомня за някогашния благоговеен култ към тях. Разбираемо е, след като и двамата не са българи, макар св. Сава да е свързан по много начини с България.
Но, разбира се, съвсем друго е положението при западните ни съседи.
Наричат Сърбия "страната на св. Сава".
Това не е преувеличение.
За сърбите св. Сава е нещо повече от светец. Навсякъде усещат те неговото присъствие.
Изглежда, че няма място в Сърбия, където да не е стъпил, след като самата топонимия на сръбските земи е формирана от него. "Савина", "Савин рид", "Савин извор", "Савин брод" можете да чуете из цялата страна, а там, където пълноводната река Сава се влива в Дунава, е самото й сърце – Белград. Тъй картата на Сърбия се превръща в икона на Сава. Сава се възприема като почти физически създател на сръбския свят.
Сава е неразделна част от фолклора, мита. В песните "патриарх Сава" бди над съдбата на юнака, на митичния герой, докато той е още сираче; владее златни ключове от тайнствени чертози; чете вълшебната книга на живота и изпраща говорещи птици с мъдри послания. Той е посредникът между небето и земята, мъдрецът, медиаторът. Притежателят на тайното знание за невидимите неща.
Сава е пазителят на мита и мъдростта. Той е Просветителят. Савинден, 27 януари, се празнува в Сърбия като национален празник и ден на сръбската просвета. На този ден децата пеят "Химна на св. Сава" – сръбския аналог на "Върви, народе възродени".
Малко са историческите деятели, които са се сраснали до такава степен със съдбата на своя народ, с неговата душа. Сава е в основата на почти всичко, създадено от сърбите, присъства навсякъде в тяхната история, култура, живот. Трудно е да се изброи всичко, което е сторил за тях. Подобно на Кирил и Методий е донесъл славянското богослужение и славянските книги в Сърбия. Подобно на цар Борис е покръстил страната си, в смисъл че я е затвърдил окончателно в православието и е създал националната църква. Подобно на св. Йоан Рилски е дал на народа си националната му светиня – и то не една, а две! – Хилендар и Жича. Подобно на Симеон е издигнал в грамадна степен държавата си, легитимирайки я като равноправен субект сред другите европейски народи. Подобно на св. Климент Охридски е създал книжовни центрове, просветата и културата на своя народ. Подобно на патриарх Евтимий е блестящият книжовник, поетът в иноческа мантия, записал шедьоврите на средновековната словесност. С други думи, това, което при другите народи е разпределено между поне десетина владетели и светци, е събрано при сърбите в лицето на един човек – Сава!... Поразява многообразието на неговите дарби, пъстрата противоречивост на неговите черти. Кралски син и аскет, принц и просяк, монарх и слуга, беглец от държавата и неин строител, отшелник и пътешественик, анахорет и политик, исихаст и проповедник, пустинножител и светски дипломат, юродив ради Христа и философ, мистик и апостол, съзерцател-визионер и държавник-практик, кротък молитвеник и трескав строител, суров ревнител на Православието и благодушен приятел на хора от всички вери. Мъдър като змия и незлоблив като гълъб. "За всички станах всичко" (1 Кор. 9:22) – тези апостолски думи би могъл да каже с пълно право за себе си.
Животът на св. Сава е пълен с неочаквани обрати и премеждия и се чете като приключенска сага. Със сигурност, въпреки цялата му безупречна святост, буйната кръв на младия славянски народ е кипяла и в жилите на светеца. Със същата стръв, с която предците му са гълтали територии и земи, щурмува и този набожен младеж Царството Небесно. Трудно е да си представим византийски светител, който да е влагал толкова страст в начинанията си и да се е отдавал на такава невъобразима смесица от идеи, планове и служения. В странстванията си Сава стига чак до Багдад, "Вавилон", както са казвали тогава – между другото, подобно на своя съвременник св. Франциск Асизки, – и сигурно е щял да отиде и до Индия ("края на света"), ако имаше тази възможност.
Главоломно-евангелски обръща той човешката йерархия и човешката логика с главата надолу. Този син на крал и брат на крал се отказва от всякаква земна власт. Съблича багреницата, за да сложи дрипи. Напуска царските покои, за да отиде гол и бос в пустинята. В негово лице кесарят става Йоан, хранещ се с "акриди и див мед". И в същото време този отшелник и беглец остава завинаги свързан с кралската династия на Неманичите. Както "философският камък" на Средновековието превръща желязото в злато, тъй и Сава придава на семейството си черти на библейски "дом". Прави го род от светци. Но и тук преобръща, сякаш играейки си, реда на естеството и времето. В троицата св. Симеон, св. Стефан, св. Сава, неразлъчни на небето и на земята, най-малкият – Сава – е духовен отец на баща си и на по-големия си брат, човекът, който ги е родил за вечността. "Последните ще станат първи" (Мат. 20:16)!
Сред многобройните парадокси, които изпълват живота му, намираме още един и може би той е най-интересният от българска гледна точка. Най-големият сръбски светител, дал всичките си сили на своята страна, е поискал да завърши живота си другаде. Оставил е тялото си на България.
Този загадъчен завършек венчае житието на светеца. И сигурно той не е случаен. В живота на всеки велик човек има много символика и съдбовност, а в живота на светия мъж – особено. Няма съмнение, че св. Сава е искал да умре извън родната си земя и се е молел Богу за това – детайл, който е прекалено необичаен и странно-достоверен, за да бъде измислен от житиеписците. Като светец-визионер навярно е знаел, че това ще бъде България, и вероятно точно такъв е бил и изборът му.
Ако приемем, че съдбата на едно човешко същество е послание, текст, то всички думи в него са безкрайно дълбоки и никоя интерпретация не може да изчерпи значенията му. И все пак ни е позволено да търсим смисъла на посланията в този текст, колкото и недостатъчни да са усилията ни. А смъртта на светеца е винаги сюблимната дума в неговото повествувание. Тогава какъв е смисълът на тази сръбска смърт в Търново? Дали това не е своеобразен краен израз на смирението, съпровождало св. Сава през целия му живот и изляло се в желанието да бъде погребан в изгнание, подобно на онези светци, които са искали най-прост и мизерен гроб? Или може би изобщо символ на изгнаничеството ни на тази земя – на това, че "нямаме тук постоянен град, но бъдещия търсим"? Да допуснем ли, че смъртта на светителя е своего рода завещание или предупреждение към потомците? Може би е предвиждал бъдещите игри на двадесети век с името му, когато ще се опитат да освещават националистични каузи с него и ще създадат чудноватия термин "светосавље" (светосавие). Човекът с универсална визия, вселенски дух – марка на национализма и балканския провинциализъм? Светителят, дал целия си живот, за да брани тъкмо православната вяра – име на някаква измислена идеология? Ако е тъй, то това желание да легне в чужда земя е ясно предупреждение към бъдещите разпалени националисти и "светосавци". А защо да не видим в него и неочакван благ жест към българите, благословия на един велик Божи угодник за нашата страна? С многозначителната си смърт св. Сава е прехвърлил вечен мост между България и Сърбия, свързал ги е с мистична, но здрава нишка – по-здрава от абстрактните "културно-исторически връзки". Това послание, този мост е хвърлил напред във времето – над глупавите братоубийствени конфликти от деветнадесети и двадесети век – към едно по-добро бъдеще за нашите народи.
Да, впоследствие тялото на светеца се е завърнало в родината му. Но това не значи, че той ни е напуснал докрай и завинаги. Като своебразен заместител и утешение ни е оставил софийската светиня – мощите на св. крал Стефан Милутин, кръвен и духовен потомък на св. Сава, защото всички светци от рода на Неманичите са негови духовни чеда.
Друга, не по-малко красива и спасителна част от посланието му е Хилендарският манастир. Още през седемнадесети век обителта на св. Сава се изпълва преимуществено с български монаси, за да стане през следващите две столетия огнище на Възраждането и българския дух. Тук, под сводовете, построени от св. Сава, е живял св. Паисий Хилендарски. Тук е написана "История славянобългарска" – още една благословия на основателя и небесния патрон на Хилендар за българския народ.
Посланието на светостта е винаги послание на мира. Докато политици и генерали разделят и сеят омраза между народите, светците лекуват и излъчват любов.
Много са кресливите и натруфени величия, които тъпчат на тълпи пътищата на историята, но всички те минават и заминават, сякаш не са били. А светците остават. Кротката светлина на светците блещука неизменно в мрака на човешката съдба. И в крайна сметка тъкмо в тях е шансът на човечеството да надживее смъртта и тлена, и неговото оправдание – че е създало наистина красиви и чудни същества на тази земя.
Андрей Романов
| < Предишна | Следваща > |
|---|
