Отлетяха гълъбите рано -
попиляха цъфнала липа,
мойто братче оттогаз не стана,
кротко дигна поглед и заспа.
И свалиха тъмната икона
да светят чемширена вода, -
Божията майка в небосклона
гледа като утринна звезда.
Сред босилек, на четвърта срéда,
ще огрей над него бял пожар
и ще цъфне в устната му бледа
златото на Райския ключар.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
