Суети се празнично народа,
А встрани от шумната тълпа,
Аз обливам с миро благородно
Твоите пречисти стъпала.
Мъка безутешна ме задавя
И душата ми превръща в стон.
Ремъка на твоите сандали
Аз напразно търся пипнешком.
Със сълзи нозете ти умивам,
Във несвяст прегръщам ги, Иисус,
И лице в косите си заривам,
Хлипам тайно, като във бурнус.
Бъдещето виждам тъй подробно,
Сякаш ти пред мен го начерта.
Да предскажа вече съм способна
Всеки миг до края на света.
Утре в храма, близо до вратата
Ние ще се скупчим като в плен,
Ще се разтресе под нас земята,
Може би, изтръпнала за мен.
Ще се престрояват часовите.
Конниците ще препускат в тръст,
Сякаш смерч във буря, над главите
Ще се извисява този кръст.
До разпятието ще застана,
Ще примра с изстинало сърце.
Ти със сетни сили, цял във рани,
Ще разтвориш към света ръце.
За кого кръвта си ще проливаш,
Нечовешки болки ще търпиш?
Толкова души ли има живи?
Толкова села, реки, гори?
Три такива нощи ще изминат,
На такива клади ще горя,
Че след промеждутъка пустинен
Възкресението ще съзра.
Превод от руски: Ина Мерджанова
| < Предишна | Следваща > |
|---|
