С голямо удоволствие и радост представяме на читателите на Православие БГ известната руска поетеса Любов Турбина. Родена в Туркмения, тя е завършила радиобиология и Литературния институт «Горки» в Москва и е работила в Института по литература в Минск, Белорусия. Понастоящем живее в Москва, член е на Съюза на руските и белоруските писатели. Автор е на шест поетични сборници, рецензии, литературоведски статии, преводи. Неотдавна и в нашата страна излезе сборник нейни стихове – «Обратно зрение», изд. «Фабер», Велико Търново, 2005 г., преводач и съставител Владимир Стоянов. За нашия портал е чест да публикува текстове, написани специално за нас от г-жа Турбина. Поднасяме извиненията си и на нея, и на нашите читатели, че това нейно есе, написано още в началото на юни, излиза по технически причини едва сега.
Православие БГ
Случи се така, че именно днес, в деня на Св. св. Константин и Елена, пристигна съобщение от България от Андрей Романов, български поет и философ, за нашето гостуване в старинния руски град Коломна в Деня на славянската писменост – празник, подарен на славянския свят от България. Паметник в чест на братята Кирил и Методий, създали славянската азбука, бе открит и в пазената от Бога Коломна, в присъствието на високопоставени лица и многобройни гости.
И спомени нахлуха в съзнанието ми – та нали през последните три години всяко лято съм гостувала в моята любима България... Пристигах със самолет от Москва до Варна, а оттам с маршрутен автобус до спирката "Св. св. Константин и Елена". С какво това място привлече толкова силно сърцето ми? За пръв път ми се случи да посетя България в самия край на 60-те с група селскостопански специалисти – тогава работех в Института по генетика и цитология. И никога не съм съжалявала, че по време на онова мое първо идване посетих не само столицата София, чудния Пловдив и слънчева Варна, но и няколко селскостопански ферми, където ни показваха прекрасни породисти стада крави, солидно изградени обори и други постройки. И тъй хубаво, здраво, с толкова ум беше направено всичко, че да ти е драго да го гледаш!
Спомних си за онова някогашно пътуване след почти цял един живот, през 2003-та, когато обиколих с екскурзия околностите на Варна; заведоха ни и в щраусова ферма, едва ли не същата, където някога отглеждаха породист едър рогат добитък – но, както ни обясниха посрещачите, той отдавна вече е турен под ножа като ненужен… А щраусът – що е то? Екзотична птица, изискана храна за богати, те не са виновни за настъпилата съсипия... Тогава отседнах в хотел "Чайка" и открих – не на пътя към морето, а в обратна посока – малко манастирско дворче и в него църквата "Св. Константин" – нисичка, якичка, някак много уютна и старовремска, почти катакомбна. Винаги ми е било по-лесно да се моля в такива непарадни храмове. Такива сме ние, хората, живели в годините на атеизма – струва ни се, че вярата е нещо тайно, скрито от чужди очи. А след това имах радостта да науча повече за свети Константин и майка му Елена: за мисията им на пазители и събирачи на реликвите Христови…
Пак тогава се запознах с някои варненски писатели, особено с Панко Анчев. За много неща говорихме тогава, и за щраусовата ферма също, и за изоставените селскостопански земи. Трудно ми беше да отговоря на много негови въпроси. Може би само с това стихотворение, което се появи чак когато се завърнах в Москва:
Ласковы моря обьятья,
Берег слоистый – из скал…
"Что ж вы нас бросили, братья?"
Панко, прищурясь, сказал.
Были когда-то мы в силе –
Панко, мой названный брат.
Нас под гипнозом лишили
Прежних заслуг и наград,
Чести, достоинства, славы.
Новый порядок, виват!
Если богатый, то правый.
Бедный всегда виноват.
Если нет золота, плата –
Кровь наших юных сынов!
Русь, ты и впрямь виновата
Сменой не вех, а основ…
Впрочем, к чему эти споры?
Светлый мерещится блик:
Духа славянства опора –
Речи пречистый родник!
Ето така, чрез езика, се върнахме пак при нашите братя – чрез българите Кирил и Методий, които ни запознаха и обединиха нас, славяните, през тази година в Коломна!
3 юни – Св. св. Константин и Елена
Москва
| < Предишна | Следваща > |
|---|
