Зората свари ме на път.Шуми край мен гората млада, -
дъхът на пролетна прохлада
аз вдишвам леко с пълна гръд;
и моето сърце трепти с крила
на лека чучулига, която в утрото лети
и иска слънцето да стига.
Достигна ли върха, аз знам:
простен, смирен, разкаян грешник
клепалото ще ме посрещне
и аз ще си отдъхна там;
във мъничкия монастир
ме чака чисто, чудно щастие -
а, колко обич, колко мир
във капката Свето Причастие!
| < Предишна | Следваща > |
|---|
