Няма християнство без Христа


Изказване на Лъчезар Тошев, народен представител, България, Съюз на Демократичните Сили, на XI ДИАЛОГ НА ГРУПАТА НА Европейската Народна Партия (Християндемократи) – Европейски Демократи в Европейския Парламент и ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА. ЯШ, РУМЪНИЯ, 16-17 ОКТОМВРИ 2008 г.

Ваши Високопреосвещенства,
Преподобни и благоговейни отци,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми членове на Европейския Парламент и националните парламенти от ЕНП,
Дами и Господа,

Това е петият от общо 11-те диалога на групата на ЕНП – ЕД с Православната църква, в който имам честта да участвам.

Бих искал да благодаря на Негово Всесветейшество Вселенският Патриарх Вартоломей І и на президента на групата на Европейската Народна партия  и Европейските демократи  в Европейския Парламент – г-н Жозеф Дол за поканата да участвам в този диалог. Благодаря и  на Румънската православна църква и на Негово Блаженство, Патриарх Даниил І, на румънските домакини и специално на г-н Мариан Маринеску – член на Европейския парламент, че ни поканиха тук в Яш, където се покоят мощите на Света Параскева – дълбоко почитана от нас българите. Бих искал да припомня, че нейните свети мощи са били прославяни и почитани в столицата на Второто българско царство – Велико Търново. 

Ще започна с  подчертаване на важността на този диалог и с пожеланието той да продължи и дори да се развие в поредица национални диалози в тези страни от ЕС, където православните църкви са преобладаващото вероизповедание, а защо не и в страните – кандидати за членство и новото съседство където има влиятелни православни църкви? Би било добре  да има допълнителни публикации в тези страни по темите от тази отлична инициатива, и така това събитие да не бъде само веднъж годишно, но да се превърне в един постоянен диалог.

И тези национални диалози да останат в общата европейска рамка на диалога организиран от Групата на ЕНП-ЕД и от Вселенската Патриаршия, за да бъде дадена възможност за обмен на идеи и споделяне на опит.

Надявам се, както и досега Негово Всесветейшество Архиепископът на Константинопол – Нов Рим и Вселенски Патриарх  Господин Господин Вартоломей І да благослови продължението на диалога, разширяването му, както и активно да участва в неговото провеждане.

Вселенският Патриарх няма административна власт над останалите автокефални православни църкви. Той може единствено да арбитрира някои спорове и жалби в цялата православна общност съгласно Чл.9 и Чл.17 от правилата, приети от  ІV Вселенски събор състоял се в Халкедон през 451 г. сл. Хр.

Но Вселенският Патриарх е дълбоко уважаван и пръв по достойнство в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква от която са част всички православни църкви.

Той може да инициира дискусии в цялата православна общност.

Процесът на диалог, целящ постигането на етническа и религиозна толерантност и мир, започнал във Влатадонския манастир на Вселенската Патриаршия  в Солун е пример за това. Ние всички оценяваме високо тази негова инициатива, както и участието му в диалога с Европейската Народна Партия, който без него не би бил възможен, които са отлични примери в тази връзка и ние високо ги ценим. Тук е подходящо да отбележа, че Турция няма право да оспорва титлата на Вселенския патриарх, защото титлите в православната църква и във всички други църкви  са църковен въпрос,  а не на държавата.

Европейската Народна Партия е светска партия, за която е важно духовните ценности на християнството да бъдат водещи в развитието на европейското общество.

Християндемократическите партии от ЕНП имат своя естествен съюзник в лицето на християнските църкви, с които имат общи позиции по много въпроси в областта на биоетиката и медицинската етика, на семейството, на образованието и пр. Ние  често имаме  общи опоненти  в тези дискусии в лицето на социалисти и либерали.

Но принципът на толерантност между религиите и етносите е важна ценност не само за ЕНП, а и за почти всички политически партии. В частност, развитието на диалога Християнство – Ислям, който цели постигането на толерантност между тези две световни религии и спазване на общоприетите принципи на обществото е на нашето внимание и  днес.

Да бъдем всички едно с Христа е цел на християнската църква, и този диалог не  е отстъпление от християнската вяра, защото той не цели промяна на вярата. Той цели постигането на нормални и толерантни отношения в обществото.  Да бъдем едно с Христа, не може да бъде заменено с принципа да бъдем едно и без Христа, нито да заменим Христос с представата за Него. Очевидно е, че няма християнство без Христа. Няма религия без Бог. Моралните ценности на обществото извеждат своята легитимност от Бога и цялата ценностна система рухва без Него. Религията е в основата на морала и ценностите на обществото. Затова е важно изучаването на религия като светски предмет в училищата, даващ познание за вярата, а не вяра. Втората част – тази за вярата е част от дейността на църквата, а не на държавата.

Разбира се желанието на родителите трябва да се уважава, при избора каква точно религия да изучава детето. Но е важно  то да има и обща култура и познание не само за своята религия, но и  за основните световни религии.

Един православен християнин не може да мрази някой, който е различен по етнос от него, защото Бог е създал всички хора и следователно този различен по етнос човек е негов брат. Да го мрази защото се е родил различен, значи да обвинява Бог. А християнинът не може да направи това. Етнофилетизмът е ерес в православната църква. Църквата не е етноцентрична и приема християни от различни етноси без разлика в отношението към тях. Православната църква никога не е налагала своята вяра, не е извършвала кръстоносни походи и не е изгаряла еретици. Защото приема, че свободният избор единствено е валидния. Насилственият – не!

Тази свобода днес е и в основата на европейския модел. Ето примерът с Българската православна църква, която през Средновековието е осъждала, но не е преследвала еретиците, през 1915 г. прие сърдечно 20 000 арменски бежанци от Турция, а през 1943 г. по време на Холокоста спаси от депортация и смърт почти 50 000 български евреи – с активни действия, а не с декларации. Въпреки, че всички те бяха религиозно, а и етнически различни. Ето защо е важно тези християнски ценности да се възприемат от цялото общество! И затова диалогът между групата на ЕНП-ЕД и Православната църква трябва да продължи и да се разшири. Така православното християнство ще допринесе със своите ценности  за Обединена Европа и на целия свят – за един свят с по-голяма толерантност и социална сплотеност.

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: