Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата.
(Мат. 5:10-12)

Източник в-к Култура

САЩ е днес единствената световна свръхсила в почти всички най-важни хоризонтални измерения: медиите, културната индустрия, технологиите, икономиката, военната машина. Понастоящем на земята няма силов център, който да може да противодейства, а оттам и да контролира Щатите. А това, че хегемонът е извън контрол, извежда света от равновесие.

Защото естествен е нагонът свръхсилата да злоупотреби с хегемонията си и да променя световното статукво в своя полза, като разширява обхвата на своята пряка власт. Този процес ще продължи неотменимо, докато заеме ново състояние на равновесие.

Със своя човешки потенциал православната църква била най-голямата обществена организация у нас - така поне твърдят богословите. За останалите това е по-скоро желана хипотеза, отколкото действителност. Защото сега нито църквата е запазила своята стройна организираност, нито обществото я възприема като обществен инструмент, чиито духовни и социални ценности то може да осъзнае и приеме. В момента църквата е по-скоро една външна ритуалност, отколкото осъзната потребност, която би помогнала на народа да преодолее по-лесно трудностите на прехода. Да не говорим, че всяка "голяма обществена организация" у нас би трябвало да се радва и на подкрепата на държавата...

Православното богословие никога не е показвало голям интерес към политическата теория, въпреки че Православната църква е имала доминиращо влияние върху обществения живот на източнохристиянските народи дори до по-ново време. Затова днес не съществува обосновано и систематично разработено богословие на политиката или православна политическа философия. [1]

Случва ли се всъщност нещо необикновено с посещението на папата в България, нещо забележително и историческо по своето значение?

Ако днес никой не си спомня за наистина уникалния Всеправославен събор в София, състоял се през 1998 година – събор, поставил нашата Църква във фокуса на вниманието на целия православен свят (близо 500 милиона души), какви очаквания можем да имаме за дългосрочния ефект и бъдещия спомен от папското посещение?

Когато една партия лицемерничи, това се нарича политика. Когато църквата изпадне в лицемерие, това се нарича грях. Нищо повече и нищо по-малко.

От много време не бяхме виждали патриархът да се обръща към нацията. По повод на убийството на свещеник Петър Камберов синодът подготви нарочно изявление, прочетено в прайм-тайма лично от Негово Светейшество.

Заявеното желание на НДСВ в лицето на Борислав Цеков, вносител на поредния законопроект за вероизповеданията, и лично на Симеон II, за оказване на помощ от страна на държавата за преодоляване на проблема с разкола в Българската православна църква, предизвика раздвижване на медийното пространство и поява в него на мехури и завихряния с различен цвят и мирис. Възможността за промяна на статуквото в областта на вероизповеданията вече окуражи най-гласовитите и най-заинтересованите страни да заявят интереса си. Кой знае защо обаче, въпросният интерес заявява себе си под иносказателни форми – от загриженост за бъдещето на нацията до проблема за съвместимостта на родното законодателство с европейските изисквания, та чак до позовавания на Всеобщата харта за правата на човека и ценностите на либералната демокрация.

Пуснах радиото в колата. Дикторски глас изброяваше: „Току-що се срути и вторият небостъргач в Ню Йорк. Пожарът в Пентагона още не е овладян. Неизвестни взривиха бомба пред Капитолия във Вашингтон.” Помислих си, че случайно съм попаднал на някоя радиопиеса от златния фонд на „Христо Ботев”. Уви, датата беше 11.09.2001 година.