Източник: сп. Мирна, бр. 15 [поръчай]

В тайнството Брак Църквата се намесва, за да даде истинните измерения на сексуалната любов, да освободи силата на любовта в човека от подчинението й на природната необходимост и за да разкрие образа на Църквата и дара на новия живот в единството на мъжа и жената.

В началото на 21 век православните християни се оказват без ориентир в една културна среда, която е постхристиянска, секуларна и чужда за съзнанието на Църквата. Никъде тази реалност не е по-очевидна, отколкото в сферата на човешката сексуалност. Сексът беше насилствено откъснат от естествения си контекст и изолиран от мъдростта и благословията на Църквата, а съвременният човек живее в „сексуално объркване”. От една страна, знаем повече от всякога за сексуалната практика и техники, но от друга - твърде малко за целта, значението и контролирането на секса във великия замисъл на Бога.

Източник: orthodoxresearchinstitute.org

Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие. И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог. (1 Кор. 6:9-11)

Източник: сп. Upbeat, v. 2, n.3, 1969

Първоначалното физическо и емоционално привличане е средство за създаване на приятелства и прекратяване на индивидуалната изолация. За да се разпознаем като икони на Христос, обаче, Господ трябва да присъства във нашата връзка. Ако отхвърлим Господ и мислим, че можем да живеем и обичаме отделно от Него, нашата физическа и емоционална любов се превръща в егоистична и безсмислена. Ако Го приемем и отворим сърцата си за Него, Той въздава светлина, радост и удовлетвореност в любовта ни.

За разлика от повечето църкви, които възникват пряко или косвено от Реформацията през XVI век, Православната църква, подобно на Римокатолическата, не ръкополага жени за свещеници. Това все повече се превръща в проблем, особено през 70-те и 80-те години, когато на Запад, под влияние на феминистките идеи, се заражда силно женско религиозно движение, включително вътре, в средите на теолозите. На Изток поради специфичните исторически обстоятелства и нагласи въпросът започва да се появява чак в средата на 80-те години под натиска на Световния съвет на църквите и главно с участието на жени-теолози от православната диаспора.

Публикувано във в-к Култура, бр. 31, 6 септември 2002

Източник: сп. Мирна, бр. 8

Сигурен съм, че и вярващи, и невярващи ясно съзнават уникалното значение на почитта към Мария, Иисусовата Майка, в християнската вяра и живота на Църквата. От най-ранни времена Църковното предание я нарича Божия Майка, Богородица, Пречиста, Пресвята, Преблагословена. В най-разпространената и най-често изричана молитва тя се възпява като “по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”. Няма служба и почти няма молитва, в която да не се споменава името й. Няма друг образ, който така да владее християнското изкуство на Изтока и Запада, както този на Майката с Младенеца. Веднага щом влезем в Православен храм виждаме нейната икона на почетното място, непосредствено до царските двери, а пред нея свещник с море от горящи свещи. Погледнем ли нагоре към апсидата, стената над и зад олтара, виждаме иконата на Светата Дева да стои обикновено в центъра - сякаш е сърцето на света - а под нея са изписани думите: “Цялото Творение тържествува в Теб, Преблагодатна”. Поток от молитви, възхвала, прошения, радост и изключителна преданост неспирно се отправят към нея.