Страсбург отряза разколниците

Съдът в Страсбург сложи точка на делото, заведено от разколниците в БПЦ. Отряза основните им претенции, някои от които отиваха не просто отвъд правото, но и отвъд здравия разум. И поля с леден душ кресливите политически и “правозащитни” подстрекатели на църковния разкол, който тровеше живота на църквата цели десет години в периода 1992-2002 г.

Ето претенциите на вече бившите жалбоподатели, които страсбургските магистрати попариха безапелационно.

Първо, искаха да им бъдат “върнати” 107 храма в цялата страна, или вместо това обезщетение от 678 милиона евро. Съдът отхвърли това искане! Защото храмовете никога не са били техни, а са собственост на БПЦ и никой никога не ги е отнемал от нея.

Второ, поискаха също 194 708 евро за шестимата жалбоподатели, начело с Иван Стоянов Петров (лъжепатриарх Инокентий). Тази неоснователна претенция също е отвхвърлена!

Трето, не стига горното, ами пожелаха и 4 милиона и 262 хиляди евро компенсации за 121 техни сподвижници, които били “лишени от постовете си в църквата” и още 1 милион за други 720 лица, които били “страдали” от разкола. Съдът отхвърли и тези фалшиви претенции!

Нещо повече, не се прие и искането на разколниците да бъде възстановено статуквото преди принудителното им извеждане от храмовете по искане на Светия синод през 2004 година.

В крайна сметка съдът присъжда 50 000 евро на всички разколници заради действията на полицейските и прокурорските органи.

Прочее, такива присъди ще завалят след време и по повод на много от шумните акции на МВР днес!

Магистратите указват също, че трябва да има промени в Закона за вероизповеданията, според които вътрешните спорове във вероизповеданията да се решават от самите тях и по съдебен път и да не се пречи на “алтернативния синод” да се регистрира. Правителството би трябвало да внесе необходимите пояснения в Комитета на министрите на Съвета на Европа, който ще следи как се изпълнява това решение. Защото и сега законът е базиран изцяло на този принцип, а разколниците винаги са могли да се регистрират като вероизповедание в съда.

Добре е, че съдът в Страсбург още веднъж подчертава, че сам по себе си известният член 10 от Закона за вероизповеданията, който в съзвучие с конституцията прогласи БПЦ за юридическо лице ex lege (по силата на закона), не противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Това твърдение на съда безпрекословно развенчава приказките, че тази разпоредба нарушавала правата на човека.

Магистратите отправят укор единствено, че този текст е приет в момент, когато според тях в БПЦ е имало “дълбоко разделение”. Дори да приемем безкритично това твърдение, фактите сочат, че такава ситуация днес няма и след като текстът не противоречи на конвенцията, няма причина за неговата ревизия.

Разбира се, сигурно ще има среди, които ще се опитат да спекулират със съдържанието на тези решения и ще настояват Законът за вероизповеданията да бъде изтърбушен, а текстът за БПЦ заличен. Те правят това вече осем години. Но същностните текстове от закона останаха непокътнати при три парламента, три мнозинства и три правителства.

Това е показателно за качеството и държавното значение на този акт. Бързам да подчертая обаче, че както никой закон не е “свещена крава”, така и Законът за вероизповеданията трябва да бъде анализиран от гледище на приложението му. И променян, стига да не се излиза вън от духа и принципите му.

Добра е например инициативата да се допълни текст, аналогичен на изискванията за юридическите лица с нестопанска цел, според който при фактическа невъзможност да се свика върховният орган на едно изповедание, трябва да има правен механизъм такъв форум да се насрочва с решение на съда. За да може вероизповеданието автономно да решава своите въпроси и конфликти. Прочее, това би било не само в синхрон с препоръката на Страсбург, но и ще позволи да се разплете абсурдният възел, в който се е оплело мюсюлманското изповедание.

Що се отнася до Българската православна църква, дългата и срамна сага с държавно-политическата намеса в нейните дела, прекратена с приемането на Закона за вероизповеданията, приключи окончателно. Целият въпрос е дали най-после православните ни архиереи ще осъзнаят своята висока отговорност на духовни водачи. Или ще продължат да тънат в посредствени интриги и боричкания за власт. | www.btsekov.com

 

Близки теми:

15 Responses

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев says:

    Идвам от моята вила в Балкана. Бащата на моя съсед беше хронично болен от диабет, но нито пазеше диета, нито си биеше инжекции. В резултат на този инат почти ослепя и краката му окапаха. Нощем виеше като звяр от болка. Преди два дни купил въже , отишъл на кошарата и се обесил. Когато казах на селяните, че самоубийството е най-големият грях, те се нахвърлиха злобно върху мене. Постъпката му била достойна, всеки имал право да се разпорежда с живота си и пр. Мътна смес от езичество, остатъчен комунизъм и битов цинизъм. Колкото по-бързо умре българското село, толкова по-добре.
    .
    Неделя след Кръстовден –
    http://archiman.livejournal.com/

  2. Радостина says:

    Въпреки че не е по темата на текста, много ми се иска да напиша няколко изречения по споделеното от о. Павел.

    Тъжно, много тъжно е това, което сте написали в коментара си. Дано Бог да прости този страдалец!

    Струва ми се обаче, че ние като християни не трябва да съдим, а да съчувстваме, да помагаме на хората да изберат да живеят ЗА нещо, а не СРЕЩУ нещо. Тоест, не толкова да им казваме, че самоубийството е грях, а че чрез него човек убива Божия образ в себе си, че се лишава от уникалния шанс да живее, да обича, да твори блага, да израства и в крайна сметка – да се богоуподоби. И Христос страдаше, но не се отказа от Кръста Си. Ако бяхте казали на съселяните си: “Той извърши голям грях, но нека се помолим Бог по великата Си милост да му прости, да не вършим това, което той направи, да си помагаме колкото можем, да се подкрепяме в трудностите” – те нямаше да се нахвърлят върху Вас. Важен е подходът. Думите ни не трябва да звучат назидателно, а с любов.

  3. Стефан Йорданов Чурешки says:

    Подкрепям идеята на коментара на Тина. Това, което липсва на днешните български “духовници” и “чисти православни” това е човещината, любовта, опита да се разбере ближния и т.н. Наместо да иска смъртта на българското село, Дон Кихот можеше да се опита да говори с този самоубиец приживе и да го накара да си взима лекарствата и да търси милостта на Бога като му открие великото човеколюбие на Създателя и го насочи към Божиите помощници, каквито са лекарите, учителите, социалните и културните работници. Това, че признаваш, че има Бог и че му отдаваш молитви не означава, че умееш да обичаш и да правиш добро, особено на изстрадалите българи, които срещнаха големи разочарования с изгубените войни за национално обединение, после отчаянието на комунизма и после гадостите на прехода. Именно днес в България се вижда кой е истински Христов следовник и кой е попаднал в редиците на БПЦ по недоразумение и поради амбиции за политикономически и обществени интереси.
    http://www.slavicorthodox.hit.bg

  4. Стефан Йорданов Чурешки says:

    Коментарът на Дон Кихот показва една много опасна за християнството в България тенденция. Наместо да се опита да разбере хората, да им помага, да им съчувства, да ги обича и да търси пътища за разпространение на Божията любов и благодат хората на БПЦ се изживяват като инквизитори, като назидатели, като учени от последна инстнация, макар всички да знаят че религията у нас на практика няма научна продукция извън преводните текстове и текстове, написани на базата на чужда библиография. БПЦ се изживява като господар, повелител и контрольор на мисленето и действията на хората. Затова на такива като Дон Кихот и на строгите господари на нацията, Велики инквизитори с часовници за 10000 долара следва да се каже ясно – модерността създаде качествена и високо подготвена светска алтернатива на всичката дейност на Църквата освен на требите, молитвите и службите. Затова от БПЦ искаме любов, милост, грижа, а не да ни прави жертва на своите болни амбиции за световно господство. Това иска и Бог.

  5. Стефан Йорданов Чурешки says:

    Днес в блока, където живея се самоуби един човек – обесил се на балкона. Той беше бивш военен, началник на завод, а като пенсионер поддържаше сам една градинка пред блока и чистеше боклуците на съседите. Непрекъснато четеше и се интересуваше и от религия, но за него свещениците бяха религиозна измет, която не пази тайните на изповедта, безсърдечна е, нискограмтона, егоистична и прави театър в храма със свещените реликви. Този човек помагаше на всички в блока и особено се радваше да казва на децата поучения и философски сентенции. Любимият му афоризъм беше мисълта на Сократ – “Изпотих се, защото спорих с простаци”. Когато почина жена му и той се разболя от рак аз се опитах да му помогна – давах му текстове на светите отци, носех му готвена храна, пазарувах му и винаги гледах да го ободря. Моята грижа обаче не може да замести грижата на нашите свещеници, защото нямам нито тяхното време, нито техните пари. Затова кръвта на този праведник ще лежи на БПЦ, както пише и в Библията.

  6. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев says:

    […] върви да обясняваш на опиянчени селяндури, абсолютни атеисти, що е Божия милост и защо се нуждаят от спасение и ще видиш как ще реагират. Такива празни приказки и обвинения пара не чинят.

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев says:

    Енциклопедия на свастиката. – http://depositfiles.com/en/files/ozmcp0lwf

  8. Hereticus Bulgaricus says:

    … Какво означават понятията «православие», «православна църква» и «българска православна църква»? На всеки, който има дори съвсем повърхностни познания по история, е много добре известно, че тези понятия съвсем не са еднозначни, а още по-малко синоними. Но нека ги разгледаме поотделно.

    [линкът е изтрит от модератор: препоръчвам да популяризирате антропософските си възгледи на други места]

  9. koslowska says:

    Имах намерение да напиша коментар върху думите на г-н Цеков и да поукротя възторга му от решението на ЕСПЧ.Но като прочетах коментарите във форума,видях с голямо удовлетворение,че дори и тези христяни,които не са наясно с действителните причини за заведеното дело,са стигнали да извода кой е истинският виновник за състоянието на родната ни православна църква.
    И колкото и да се опитва г-н Б.Цеков да представи нещата на материална основа,рано или късно истински вярващите ще разберат за какво тази немалка част христяни потърси правата си в ЕС и какво всъщност постанови той: че за изпълнение на постановлението му , за промяна на закона за вероизповеданията,ще бъдем наблюдавани от Комитета на министрите на СЕ.
    А колко време още ,ние българите ще се чувстваме като засрамени от провиненията си ученици пред Европа?
    А вината пред Нашия Господ ? !
    Мисля,че смислен отговор на многото натрупани въпроси не могат да ни дадат хора,които са невярващи ако и да са писали закони!

  10. Стефан Йорданов Чурешки says:

    Кога Господи ще въздадеш заслуженото на тези, които ти се надяват, питаше световният писател Рилке? Кога това ще стане това и в България, питат изтормозените и измъчени истински български вярващи от век и половина насам?
    http://www.slavicorthodox.hit.bg

  11. krasimir kanchev says:

    Тези напъни на държавата,да “оправи” и църквата са ми били винаги съмнителни,но

    световен “авторитет” да въдвори справедливост у нас ,това е абсурдно и цинично.
    Въпросът,който повдига Дон Кихот за отчаянието и за опустошеното българско село е ясен,всеки има свободата да избира между добро и зло.Не мисля ,че града е по-добро място за избора на доброто.

  12. Свещеник says:

    Аман от оплаквания и присъди. Всичко е такова, каквото е…. Бог промисля за всичко и запазва всичко по-пътища неведоми за нас. От нас се иска в това, в което сме поставени да бъдем почтени и добротворни. Независимо дали си професор, свещеник, продавач на пазара, предприемач какъвто ще да си …стой на твоето поприще със страх Божий и върши Божиите дела. Никой не може да направлява хода на времето, остава само илюзията, че разполага с такава власт. И това не е фатализъм, а съзнание, че извън Христос ние не съществуваме. Бог ще промисли за нас, Бог ще ни пожали…и всеки според мястото, което е заемал ще бъде отговорен. Всичко това е просто.
    На тези, които осъждат свещениците ще кажа: Стани ти свещеник, понасяй несгоди, безпаричие, псувни …..всеки ден се бори за душата си и за душите на другите, отчайвай се и пак ставай, опитай се да бъдеш разсъдителен и същевременно чувствителен…Сложна задача…Дори да я изпълниш, пак нямаш правото да съдиш….

  13. Superstromba says:

    В коментара си Свещеник е абсолютно точен и прав.Обаче,как да приемаш лъжите,когато те лъжат,когато те правят на глупак?Лъжите на политици и Управници.Как да се съгласиш?Дори в ежедневието си не трябва ли да кажеш мнението си ако виждаш,че другия греши,да го прегърнеш в сърцето си/поне доколкото е възможно/ и да се молиш,или да не се молиш,както искаш.Понякога е невъзможно да издържиш и не всички мислят,като теб да бъдатдобри,да не осъждат… Найстина ако превърнеш светоусещането си в Богоусещане,тогава ще има полза от молитвата ти,ще имаш съзнанието за живот в Христос но това не е лесно.Без истински свещеници е трудно.С очите си съм виждал неприятни случки и не нормални.Да разпънем свещеника ли?Най-добре е да се помирим със себеси или с врага или и двете,да търсим тогава Христос и ще успеем.Тогава пак ще ни лъжат.Може би съм далече от Христос,но това е все пак мото мнение.

  14. Superstromba says:

    Искам да попитам,представителите на светия синод,защо не поискаха преди години, задължително обучение по религия?Ако имат доблест и са Христови служители,нека да кажат истината на нас обикновените хора.

  15. Драган Владимиров Бачев says:

    Онова, за което пише г-н Цеков по-горе, се отнася за дело, заведено от дядо Инокентий през 2003 г. Това е първото дело. Има още едно дело, заведено през 2004 година, по което мисля, че Страсбург тепърва ще се произнася. Но може и да греша.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

sixteen + nineteen =