Църквата е Божие учреждение на земята. Общество от верующи. Като обществен организъм има свои точно определени закони, с които се установяват отношенията между нейните членове. Съвкупността от тези закони ни дават каноничното право.

Всяка дефиниция в цивилното право е опасна.  Яволен – римски юрист (І.ІІ в.)

Разумното на собствеността се състои не в удовлетворяването на потребностите, а в това, че се снема простата субективност на личността. Едва в собствеността лицето е като разум.  Г. В. Ф. Хегел

Уважаеми участници!

Социалните науки отдавна са достигнали до общото убеждение, че идеите имат съществена роля във всяка човешка дейност, включително и в политиката. Идеите са важно средство, чрез което човешките същества опознават себе си и света. Едно от намеренията в модерните международни отношения е да се възроди религията в обществения живот, в това число и в политиката. Това означава, че политическата активност на хората все повече е мотивирана от идеи с християнски произход. Като опора на религиозния човек, вярата определя всеки аспект от обществения и личния живот. Ето защо, колкото по-голям брой вярващи активно участват в политиката, толкова по-голямо ще бъде въздействието на религиозно мотивирани идеи в сферата на международните отношения.

Свободата на религиозното съзнание, както е общоприето, се съдържа в следните отделни права: а) правото да се изповядва която и да е религия и да се променя религията във всеки момент; б) правото да се заявява и проповядват религиозните убеждения писмено или устно, или напротив, да не се декларират; в) правото на сдружаване с религиозни цели; г) правото на религиозна равнопоставеност; д) правото на религиозно образование и е) правото на всеки да отхвърли което и да е действие, противоречащо с религиозните му убеждения.

Източник: сп. Мирна, бр. 13

Бог призовава човека към отговорно отношение към живота. Всичко, което се осъществява от човека в плана на ценностната ориентация и в областта на нравствения избор, в сферата на междуличностното общуване и в стихията на свободната творческа дейност – всичко това предполага неговата нравствена отговорност. Призивът към Адам да отговори на Твореца е библейски първообраз на всеобщата човешка отговорност за всяко свободно и съзнателно допуснато лично зло. В евангелските притчи на Спасителя се съдържа призивът за лична нравствена отговорност. Особено дълбоко се подчертава мисълта за отговорността на човека за своята есхатологична съдба, която изцяло се определя от нравственото му отношение към живота, към околните и към собственото му религиозно-нравствено назначение. Заедно със загубата на религиозната вяра, съвременният човек във все по-голяма степен губи съзнание за нравствена отговорност.