12 тезиса за религиозната свобода

По повод на забраната, наложена от Европейския съд по правата на човека за окачване на кръст в класните стаи в Италия, публикуваме "12-те тезиса за религиозната свобода" на д-р Мартин Кюглер от международната правозащитна мрежа "Християнофобия в Европа", базирана в Австрия, с домакин неправителствената организация "Европа за Христос".

1. Правото на вероизповедание може да означава само едно – упражняването на това вероизповедание. То не означава свобода от конфронтацията.

2. Значението на "право на вероизповедание" няма нищо общо със създаването на общество, което е "свободно от вероизповедание".

3. Насилственото премахване на символа на Кръста е същото нарушение, каквото щеше да бъде принуждаването на атеистите да издигат този символ. Празната бяла стена е също идеологическо изявление – особено като се вземе предвид фактът, че в продължение на столетия тази стена не е била празна. "Ценностно-неутрална" държава е безсмислица, често използвана за пропагандни цели.

4. Прокламираното право да не бъдеш конфронтиран с религиозни символи не може да има приоритет над правото на вероизповедание.

5. Държавите, подписали Европейската харта за правата на човека, са разбирали, че "правото на свобода на вероизповеданията" със сигурност не означава "свобода от вероизповедания".

6. Адвокатите говорят за "хлъзгавия наклон". Окажете съпротива още в началото! Днес институциите са поразени от иконоборчески пориви, утре ще ми забранят да нося верижка с кръстче на врата си.

7. Вместо да се води борба с религиозната нетолерантност, се атакува саматата религия, като под прицел са нейните символи.

8. Не може да се водят политически борби чрез борба срещу вярата.

9. Анти-религиозният фундаментализъм се превръща в допълнение към религиозния фундаментализъм, защото провокира нетолерантност.

10. Християнството, по самата си природа, е обърнато навън – и не може да бъде ограничено като частно занятие, нито може да бъде заключено в гето.

11. Болшинството от засегнатото население би желало да запази кръстовете си. Това се превръща в проблем на демократичната политика – когато толкова грубо се отдава предпочитание на индивидуалните интереси пред обществените.

12. Кръстът е "логото" на Европа. Той е религиозен символ, но и нещо много повече. | zenit.org

Превод: Пламен Сивов

 

Близки теми:

1 Response

  1. Философията на свободата, ако е почтено и идеалистично замислена изисква много сериозна грамотност. По дефиниция свободата е функция на истината и като такава изисква много сериозно познание на явленията от битието. Освен това в човешката практика са се сложили понятия като дълг, като признателност, като историческа заслуга, като чест, като синовен, обществен и професионален ангажимент, като благодарност и като причинно-следствена връзка, която обосновава живота на личността, с оглед, че изразстването на човека е следствие от фактори като семейство, училище, обществена среда, които му дават направление на развитието. Никой не се е самосъздал – винаги има хора, които участват в нашето изграждане като свободни личности. И тук проблемът за истината и благодарността като основа на свободата са много сериозни, особено в България. А БПЦ нито разработва истината, нито е благодарна на хората за даровете им и в нашето официално православие се наблюдава известна юдеизация на вярата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

5 − two =