Изключителните претенции на Църквата

За много хора безусловното заявление на Иисус, че Той е Единият истинен Бог и Спасител на света, се явява едно от най-трудните за приемане неща в християнското учение. Това твърдение звучи предизвикателно не само за хора, които не са членове на Църквата, но и за някои (поне на вид) нейни членове – скандалното му звучене е просто неизбежно.

Православното богослужение не е някаква отделна сфера от живота на вярващия, а неговият собствен живот, който се принася на Бога, за да се съедини с Божия живот и да се възстанови богообщението, съществувало в рая преди падението.

Изминаха 4 години от последния (VI-ти) Църковно-народен събор (следващият ще бъде само “църковен”, но не и “народен” съгласно Устава на БПЦ-Българска Патриаршия). Тогава мирянката Катя Тодорова предложи връщане към стария календарен стил и последва задочен дебат по църковно-календарния проблем предимно по най-посещаваните български православни сайтове и отчасти по някои български телевизии.

Когато психологията не се отклонява от научните принципи, тя може да бъде помощно средство в усвояването на Православното учение

От поколения насам у много вярващи е останало някакво дълбоко недоверие към психологията. Тази тяхна резервираност е възникнала в отговор на научните кръгове от миналия век, които представяли религията като автор на количествено неизмерими, и поради тази причина – недоказуеми, концепции: един подход, базиран изцяло върху принципите на философския материализъм.

Днес ще говорим за нещо, което засяга всички християни. Понякога можете да го видите и в самите себе си - и в последвалото недоумение да нямате никакво обяснение за него. Затова и много пъти прибягваме до противоестествени мисли и действия и се спречкваме с хората и дори с Бога.

Пътят на съзерцанието

 Основата на християнския живот е фактът на Божието Въплъщение. Бог ни е явил Своето изначално съвършенство в сътворената от Него човешка плът и така имаме ясен критерий за това, в каква степен сме се отдалечили или доближили до Неговото върховно Битие. Като се уподобяваме на Христос във вътрешните движения на сърцето си, в начина на мислене, в реакциите си на всичко, което става с нас в земния живот, с това ние Му се уподобяваме и в Неговата Божественост. Христос ясно е описан в евангелията, а опитът за живота в Него е разкрит в посланията на апостолите. Неговите заповеди са нетварната Светлина, в която Той ни се открива така, „както си е” (1 Иоан. 3:2). „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” (Иоан 8:12). 

Някои размишления относно приемането на свето Причастие¹