Избрано от писанията на свети Силуан

Никой не може да знае от себе си какво е Божията любов, ако Светият Дух не го научи; но в нашата Църква чрез Светия Дух познаваме Божията любов, затова говорим за нея.

Грешната душа, която не познава Господа, се бои от смъртта: мисли, че Господ няма да ú прости греховете. То е, защото душата не знае Господа и как много Той ни обича. А ако знаеха хората, нито един човек не би се отчаял, защото Господ не само прощава, но и много Се радва на обръщането на грешника. И да е дошла смъртта, ти твърдо вярвай, че помолиш ли се, ще получиш прошка.

Господ не е такъв, каквито сме ние. Той е много кротък, и е милостив, и е благ, и когато душата Го познае, тя се удивява безкрайно и казва: “Ах, какъв Господ си имаме”.

Светият Дух е дал на нашата Църква да знае, колко голямо е Божието милосърдие.

ххх

Господ ни обича и ни приема кротко, без укор, както в Евангелието бащата не укорил блудния син, а наредил да му дадат нова премяна, и на ръката му скъпоценен пръстен, и обуща на нозете му, и казал да заколят угоеното теле и да се веселят, и в нищо не го изобличил.

О, как кротко и търпеливо трябва да поправяме брата си, за да празнува душата неговото завръщане.

Светият Дух учи душата неизказано да обича хората.

О, братя, нека забравим земята и всичко, що е на нея. Тя ни отвлича от съзерцаването на Светата Троица, Която е непостижима за нашия ум, но Която светиите виждат на небесата в Светия Дух.

А ние да пребъдем в молитва без всякакво въображение, и да молим Господа за смирен дух, и Господ ще ни обикне, и ще ни даде на земята всичко полезно за душата и тялото.

Господи милостиви, дай благодатта Си на всички народи по земята, за да Те познаят, защото без Твоя Дух Свети човек не може да Те познае и да разбере Твоята любов.

О, малки дечица, познайте Твореца на небето и на земята.

Господи, изпрати Твоята милост на децата по земята, които Ти обичаш, и им дай да Те познаят чрез Светия Дух. Със сълзи Те моля; чуй молитвата ми за Твоите деца и на всички им дай да познаят Твоята слава в Светия Дух.

ххх

Светият Дух дава на нашата Православна Църква да разбира Божиите тайни и тя е силна със своята свята мисъл и с търпението си.

Благодатта е научила православната душа да се държи здраво за Господа и за Неговата Пречиста майка и нашият дух е изпълнен с радост, когато съзерцава Бога, Който ни става познат.

Но Бог се познава само чрез Светия Дух, и сляп и неразумен е онзи, който в гордостта си иска със своя ум да познае Твореца.

С ума си ние не можем да узнаем дори как е направено слънцето; и когато молим Бога да ни каже как е направил слънцето, чуваме ясно в душата си отговор: “Смири се и ще познаеш не само слънцето, но и неговия Творец”.

А когато душата познае Господа, забравя от радост и слънцето, и цялото творение, и престава да се грижи за земното знание.

ххх

Господ повелява да Го обичаме от цялото си сърце и от цялата си душа – но как е възможно да обичаш Онзи, Когото никога не си виждал? Как да се научим на тази любов? Господ се познава по действието в душата. Когато Господ я посети, душата знае, че скъпият Гост е идвал и си е отишъл, и тъгува по Него, и със сълзи го търси: “Къде си Ти, Светлина моя, къде си Ти, радост моя? Твоите следи благоухаят в душата ми, но Тебе Те няма, и тъгува душата ми по Тебе, и сърцето ми е печално и боли, и нищо повече не ме радва, понеже оскърбих Господа и Той се скри от мене”.

Ако бяхме простодушни като децата, Господ щеше да ни покаже рая и ние щяхме да Го видим в славата Му сред херувими, и серафими, и всички небесни сили, и светиите, но ние не сме смирени, и затова мъчим и себе си, и другите, които живеят с нас.

ххх

Господ ни обича толкова много, че ние себе си не можем така да обичаме; но душата с тъга мисли, че Господ я е забравил, и че не иска дори да я погледне, и от това страда, и се мъчи.

Но не е така, братя. Господ безкрайно ни обича, и ни дава благодатта на Светия Дух, и ни утешава. Господ не иска душата да бъде в униние и недоумение за своето спасение. Твърдо вярвай, че ние страдаме само дотогава, докато не се смирим; а щом се смирим, идва краят на скърбите, защото за смирението ú Божият Дух известява душата, че е спасена.

Велика слава подобава Господу за това, че Той ни обича толкова много, и тази любов се познава чрез Светия Дух.

ххх

Огромна е разликата между най-простия човек, познал Господа чрез Светия Дух – и човека, бил той и много велик, но непознаващ благодатта на Светия Дух.

Огромна е разликата между това само да вярваш, че Бог съществува, да знаеш за Него от природата или от Писанието, – и това да познаваш Господа чрез Светия Дух.

Духът на човек, познал Бога чрез Светия Дух, гори от любов към Бога ден и нощ и душата му не може да се привърже към нищо земно.

Душата, която не е изпитала сладостта на Светия Дух се радва на празната светска слава, на богатство или на власт; а душата, която познава Господа чрез Светия Дух, желае единствено и само Господа и богатството и светската слава за нея са нищо.

Душата, която е вкусила Светия Дух, Го познава по вкуса. Писанието казва: “Вкусете и вижте, колко благ е Господ” (Пс. 33:9). Давид от опит е знаел това, и до днес Господ дава на Своите раби да познават от опита си Неговата благост, и ще учи Своите раби до свършека на вековете.

Който е познал Бога чрез Светия Дух, той се е научил от Него на смирение и се е уподобил на своя Учител Христос, Сина Божи, и е заприличал на Него.

“Господи, сподоби ни с дара на Твоето Свято смирение.

ххх

Пазете Божията благодат; с нея леко се живее, всичко става добре, по Бога, всичко е мило и радостно, душата намира покой в Бога, и ходи, сякаш е в някаква прекрасна градина, в която живеят Господ и Божията майка. Без благодат човек е грешна пръст, а с Божията благодат по ум човекът е подобен на ангел. Ангелите служат на Бога с ума си и Го обичат, така прави и човекът, когато е ангел по ум.

Блажени са онези, които ден и нощ се грижат как да угодят на Господа, за да станат достойни за Неговата любов: те от опит ще познаят и ще вкусят благодатта на Светия Дух.

Благодатта идва така, че душата да я разпознае, и когато благодатта си отива, душата силно тъгува за нея, и със сълзи я търси. Ако родители изгубят любимото дете, как биха го търсили навсякъде. А боголюбивата душа търси Господа с много по-голяма тъга и сила, така че и да си спомни не може за близки и любими хора.

Слава на Господа, че ни дава да разбираме кога идва благодатта и ни учи да познаваме за какво тя идва и за какво си отива. Който спазва всички заповеди, душата му винаги ще чувства благодат, макар и малка. Но тя лесно си отива заради тщеславие, заради един горд помисъл. Можем много да постим, много да се молим и много добро да правим, но ако го правим от тщеславие, ще сме като тъпана, който кънти, а отвътре е кух. Тщеславието опустошава душата и човек трябва да е много опитен и да води дълга борба, за да го победи. За вредата от тщеславието аз научих в манастира от опит и от Писанието и сега ден и нощ моля Господа за Христово смирение. Това е голяма и безкрайна наука.

Нашата война е и люта, и мъдра, и същевременно проста. Ако душата обикне смирението, всички мрежи на враговете ни ще бъдат разкъсани и всички техни крепости – превзети. В нашата духовна борба също трябва зорко да се пазят цели всички боеприпаси и продукти. Припасите – нашето смирение, и продуктите – Божията благодат, ако ги загубим, враговете ще ни победят.

Войната е мъчна, но само за гордите; а на смирените им е леко, защото те са обикнали Господа и Той им дава Своето силно оръжие: благодатта на Светия Дух, от която се боят враговете ни, защото тя ги изгаря.

ххх

Мъчим се ние всички по земята и търсим свободата, но малцина знаят в какво се състои свободата, къде е тя.

И аз също искам свобода, и ден и нощ я търся. Разбрах, че тя е в Бога и че Бог я дава на смирените по сърце, които са се покаяли и са отсекли своята воля пред Него. На каещия се Господ дава Своя мир и свободата да Го обича. И няма нищо по-добро на света от това да обичаш Бога и ближния. В това душата намира покой и радост.

О, народи по цялата земя, на колене падам пред вас и ви умолявам със сълзи: елате при Христос. Зная Неговата любов към вас. Зная я и затова призовавам цялата земя. Ако не знаеш нещо, как ще говориш за него?

Ще попиташ: “Но как е възможно да се познава Бога?” А аз ще ти отговоря, че ние сме виждали Господа в Светия Дух. И ти, ако се смириш, и на тебе Светият Дух ще ти покаже нашия Господ; и ти също ще поискаш да викнеш за Него по цялата земя.

Аз съм стар и чакам смъртта и пиша истината от любов към хората, за които скърби душата ми. Може и само една душа да се спаси; и за нея ще благодаря на Бога; но сърцето ме боли за целия свят, и се моля и проливам сълзи за целия свят, за да се покаят всички, да познаят Бога, и да живеят в любов, и да се наслаждават на свободата в Бога.

ххх

Любовта не зависи от времето и винаги има сила. Някои мислят, че Господ е страдал заради любовта Си към човека, но, тъй като сами те нямат тази любов в душата си, им се струва, че това е било някога отдавна. Но когато душата познае Божията любов чрез Светия Дух, тогава тя ясно чувства, че Господ ни е Отец, най-родният, най-близкият, най-скъпият, най-добрият и че няма по-голямо щастие от това да обичаш Бога с целия си ум и с цялото си сърце, с цялата си душа, както е заповядал Господ, и ближния като самия себе си. И когато я има тази любов в душата, тогава всичко радва душата, а когато любовта си отиде, човек не намира покой, и е объркан, и обвинява другите, че са го обидили, и не разбира, че сам си е виновен – загубил е любовта към Бога и е осъдил или намразил брата.

От любовта към брата идва благодатта и с любов към брата тя се запазва; но ако не обичаме брата, и Божията благодат няма да дойде в душата.

Ако хората спазваха Христовите заповеди, на земята щеше да рай, и всички щяха да имат всичко, от което се нуждаят – достатъчно и с малък труд, и Божият Дух щеше да живее в душите на хората, защото Той Самият търси човешката душа и иска да живее в нас, и ако не се вселява, то е само заради гордостта на нашия ум.

ххх

Докато живеем на земята, трябва да се научим да се борим с враговете. Най-трудно от всичко е да умъртвиш плътта заради Бога и да победиш самолюбието.

За да победиш самолюбието, трябва винаги да се смиряваш. Това е голямата наука, която бързо няма да овладееш.

Трябва да се смяташ за по-лош от всички и да осъдиш себе си за в ада. Това смирява душата и тя добива покайния плач, от който се ражда радостта. Хубаво е да приучиш душата си да мисли: аз ще горя в адския огън. Но е жалко, че малцина разбират това. Мнозина се отчайват и пропадат. Техните души подивяват, и не искат нито да се молят, нито да четат, нито дори да мислят за Бога.

Трябва сам да се осъдиш в душата си, но да не се отчайваш за милосърдието и любовта на Бога. Трябва да придобиеш смирен и съкрушен дух, тогава всички помисли ще си отидат и умът ще се очисти. Но трябва да знаеш при това своята мярка, за да не пренатовариш душата си. Изучи себе си и давай на душата си подвиг според силите ú.

ххх

По-рано мислех, че Господ върши чудеса само по молитвите на светиите, но сега разбрах, че и на грешния човек Господ ще стори чудо, стига само да се смири душата му, защото когато човек се научи на смирение, тогава Господ слуша неговите молитви.

Мнозина от неопитност казват, че еди-кой си светия е направил чудо, но аз разбрах, че Светият Дух, Който живее в човека, Той върши чудесата. Господ иска всички да се спасят и да бъдат вечно с Него, затова чува молитвите на грешния човек, заради ползата на другите, или на самия човек, който се моли.

ххх

За всички, които желаят моите молитви, със сълзи моля Господа: “Господи, дай им Твоя Свети Дух, да Те познаят чрез Светия Дух”.

Превод: Кръстю Банев