Из "Ние врабчетата"...Чак след като се появихме на белия свят, ние забелязахме, че през цялото време сме били следени и наблюдавани от едно нещо, на което се виждаха само носа и очите. Взехме да се питаме какво е онова нещо, което ни наблюдава, но никой не можа нищо определено да каже. Онова нещо през целия ни живот ни съпътствуваше и наблюдаваше, почти нямаше птиче събитие, на което и то да не бъде свидетел. Като не знаехме какво представлява от себе си и как точно се нарича, ние се посъветвахме помежду си и го нарекохме Онова нещо.
Аз мисля, че Онова нещо не само нас врабчетата наблюдава. Според мене то и хората наблюдава и съм сигурен, че докато читателят се рови, забил нос в тази книжка, то през туй време Онова нещо наднича отвън през прозореца и наблюдава как читателят чете. Щом обаче погледнете към него, то мигновено изчезва, та е трудно да кажете дали имаше там нещо, или нямаше. Обаче, като почнете пак да четете, чувствувате, че нещо наднича през прозореца и ви наблюдава ... Това, което вас, читателю, ви наблюдава, без да можете вие да го видите (защото то за един миг изчезва), е Онова нещо.
Аз мисля, че Онова нещо не само нас врабчетата наблюдава. Според мене то и хората наблюдава и съм сигурен, че докато читателят се рови, забил нос в тази книжка, то през туй време Онова нещо наднича отвън през прозореца и наблюдава как читателят чете. Щом обаче погледнете към него, то мигновено изчезва, та е трудно да кажете дали имаше там нещо, или нямаше. Обаче, като почнете пак да четете, чувствувате, че нещо наднича през прозореца и ви наблюдава ... Това, което вас, читателю, ви наблюдава, без да можете вие да го видите (защото то за един миг изчезва), е Онова нещо.
| < Предишна | Следваща > |
|---|
