Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бога. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка – неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе – дълбоки, под голяма тежест. Човекът попитал Бога: “Не ми ли обеща, че ако ти дам сърцето си, ще бъдеш с мен през целия път? Защо виждам само едни следи през най-трудните си времена?”Бог отвърнал: “Безценно мое дете, Аз те обичам и никога няма да те оставя. Когато ти беше в изпитания и страдания – там, където виждаш следи само от едни нозе – тогава Аз те носех на ръце”.
Неизвестен автор
Една зима в нашата барака докараха младеж на двадесет и три години, студент, осъден на 20 години по член 58-и. Той все още не бе насъбрал много лагерен опит, защото след осъждането си беше попаднал от Бутирки направо в лагера с особен режим.
През 1942 г. Клайв Стейпълз Луис пише своите "Писма на Душевадеца", които бързо се превръщат в класика на християнската литература на ХХ век. Написани с духовно проникновение и английско чувство за хумор, "Писмата" са интересни дори само като идеен похват - да се покажат духовните процеси в човека от гледна точка на един дявол.
По изданието: Фьодор Михайлович Достоевски, „Братя Карамазови”, Народна култура, 1975 г.
Седим с отец Илия на една масичка отвън в кафенето на кварталното пазарче. Неделя следобед е. Отец Илия е с расо и с голям сребърен кръст на гърдите. Край нас минава с клатушкаща се походка ниско пълно момче. Спира смутено до масичката ни и започва да подритва бордюра и да клати ръцете си.
Източник: 
Проза