Искон, бр. 3, 1997 г.
Петър всяка нощ сънува, че има Бог.
Бог не съществува, но в неговия сън съществува. Идва, гледа го, разговарят. Бог му казва "ти", той на Бога – "Вие".
Едва чака да се събуди. Да не Го вижда повече.
Но денят отминава и идва нощ. А Бог нито една нощ не пропуска.
По зъболекари ходи Петър. Мисли, че това е от болен зъб. Но не е от зъб.
Защото Онзи пак се явява.
Изпращат Петър да се лекува. В най-далечната болница и скришом. А Бог – след него, в първия болничен сън. И оттогава пак всяка нощ.
А не съществува.
След известно време Петър умря. И същият този Бог му дойде и в този последен сън. Взе измъчената душа и я сложи на най-хубавото място, между самите архангели и серафими...
Петър чака кога ще се събуди.
Не вярва и не вярва.
Превод: Андрей Романов
| < Предишна | Следваща > |
|---|
