(по действителен случай)

Беше юлско-августовска жега. Какво по-банално начало от това? Естествено, че юли и август е жега, но аз пак да кажа. Юли или август. И беше жега.

Един мой приятел реши да избяга от антихриста. Речено — сторено. Продаде тристайния си апартамент в Москва и купи голяма тухлена къща недалеч от прочут манастир, за да е по-близо до своя духовен отец. Е, истината е, че не скъса напълно с Москва. С парите, които му останаха от покупката на къщата, той купи едностаен апартамент и започна да го дава под наем. И добре направи, защото на новото място не можа да намери никаква работа. Предложиха му учителско място в местното училище със заплата 300 рубли, но после и това кой знае защо му отказаха.

З. е наша енориашка, която познавам от самото начало, когато назначиха отеца в една от настоящите му енории. Тогава тя бе на възраст около 65 години и общо взето вярваща, но с това се изчерпва всичко, което можех да кажа за нея през ония години. На времето беше също така много „дръпната”, сприхава, дебнеше отеца за най-различни според нея „издънки” и държеше своевременно да го наставя в „правия път”. Имаше свое виждане за религиозния живот и беше пълен самодеец в делата на вярата. 

Откъс от романа "Кълбо и кръст"

Летателният апарат на професор Луцифер свистеше в небето като сребърна стрела и студената белота на стоманения му корпус проблясваше на фона на студената мастилена бездна на вечерта. По нищо не личеше, че се носи високо над земята, тъй като двамата мъже вътре имаха усещането, че се движат чак сред звездите. Машината беше изобретение на самия професор, както и почти всичко на борда й. Вследствие на това инструментите и цялата апаратура имаха онзи крайно причудлив и изкълчен вид, характерен за чудесата на техниката.

Село Ливиси и загубата на дядо Кремидас

Ливиси е построено от прадедите на западното разклонение на планината Антикрагос, там където се е намирал античният гръцки Кармилисос. Това разклонение завършва на западното малоазийско крайбрежие, срещу остров Родос. Трябва обаче от брега да се изкачиш на планината и от върха ще видиш под теб, от двете страни, Ливиси. Селото, с размери на малко градче, не гледа към морето. Гледа главно на изток, но и на юг и на север.

Реката Йордан преминава през Юдейската пустиня и се влива в Мъртво море. Тишината там е особена. Това е най-дълбоката, най-вдлъбнатата точка на земята. Морето е графитенотъмно, гъсто, неподвижно; магма, застинала на дъното на гигантска фуния.

И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата бе много родила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма къде да събера плодовете си. И рече: това ще сторя; ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се. Но Бог му рече: безумецо, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
Лука 12: 16-20 

Това са размисли, записани от млад селски свещеник, който служи в районен център на необятната руска страна. Тук има и смях, и сълзи, но няма равнодушие. Мъничко огорчение, лека самоирония - и много любов.