Как да се държим в църква
Господ е нашият Небесен Баща, Който безкрайно обича Своите деца – всички хора на земята. И като любящ баща, Той ни кани да отидем при Него, да посетим Божия дом.
Но какво е Божият дом? Това е сградата за обществено богослужение. Храмът още се нарича и “църква”, което означава “събрание”. Господ е навсякъде, но най-вече Той проявява Своите благодатни сили в местата, Които са Му посветени, това са храмовете. Или, като ги определи св. ев. Матей – “дом Божий”(Мат.21:23). Църквите се отличават не само по своята архитектура, но и по своята вътрешна уредба и украса. Устройството на Божия дом изисква от православния християнин молитвено разположение.
Съвременните църкви са изградени по образеца на старозаветната скиния и Йерусалимския храм. Те се състоят от три части: притвор, средна част (кораб) и св. олтар (жертвеник). (1)
Ако обикнем Бога, нека откликнем и на Неговата покана, когато чуем, че бие църковната камбана – да оставим всекидневните си грижи и да отидем в храма – в това прекрасно и свято място.
Но преди да сторите това, бих искал да отправя няколко препоръки за правилното държане в храма, които са възприети от светата Православна Църква.
Според църковното времеизчисление, денят започва още от предния ден, след залеза на слънцето. Съгласно това предписание православният християнин започва да се подготвя за празничната служба още от следобеда на предишния ден. Той запалва кандилото пред домашния иконостас, отива в Дома Божи на вечерно богослужение, вечеря лека храна, прочита определени глави и стихове от Библията, посочени в църковния календар, за да може да разбере и внимателно да следи това, което се извършва в църквата на другия ден. Казва вечерните си молитви и след това ляга да спи. Препоръчително е отиващият в църквата вечерта да легне по-рано, за да може на следващия ден да бъде отпочинал и бодър и навреме да отиде на богослужение.
Сутринта християнинът не трябва да закусва и да пие вода, за да може след Светата Божествена Литургия да вземе нафора, т.е. малките парченца хляб, осветени по време на литургията. По пътя за храма се казва Иисусовата молитва, която звучи по следния начин: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния” (2). Когато чуе биенето на камбаните, се казва молитвата “Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марио, Господ е с Тебе! Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на нашите души.” (3)
Не е правилно да се влиза в църква след началото на светата Литургия. Редно е да се отиде в храма още на утренята, т. е. това църковно богослужение, което се извършва преди Литургията. Закъснелият прилича на слугата, поканен на пир от самия цар, а когато пристигнал, гостите вече се били нахранили и господарят разговарял с тях. (4)
Влизането в храма трябва да се отличава от влизането в друга обществена сграда. Първото, което трябва да се знае е, че влизайки в дома Господен, трябва да бъдем прилично облечени. Не бива да се отива в църквата по къси панталони, джапанки, тениски с богохулни рисунки. Не е за предпочитане жените да се облечени в дънки, с къси поли, прозрачни блузи, тесни панталони, минижуп, нито с дрехи с дълбоко деколте. Това се препоръчва от Църквата с цел вярващите да не се разсейват, особено младите и неукрепналите във вярата, които по човешка немощ могат да бъдат изкушени с блудни помисли и телесни страсти. Затова е добре жените да идват в храма прилично облечени.
Освен прилично облекло е нужно и жените да изглеждат прилично, т. е. да нямат червило на устните и да са без грим, когато отиват в храма. Ето какво казва св. ап. Павел: “Жените облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие, да се гиздят, не с плетенки, нито злато или бисери или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие”(1 Тим 2:9-10). Затова, спазвайки думите на св. ап. Павел, жените не трябва да мислят, че ще бъдат по-малко модерни, а с християнско съзнание да отидат на църква. (6) Това е вярно, защото, ако всяка жена дойде в храма, облечена по последния писък на модата, то той ще заприлича на модна къща, а не на дом за молитва и покаяние. (7) Също така, според Православната Църква, мъжете трябва да стоят по време на богослужение от дясната страна на храма, а жените – от лявата. (8)
Пристъпвайки в храма, православният християнин се прекръства и прави лек поклон, а след това си казва наум молитвата при влизане в църква. Тази молитва се намира във всеки православен молитвеник. Тя е поздрав, отправен към Стопанина, Когото посещава – Господ Бог в Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. (9)
Всеки богомолец трябва се кръсти правилно. Православното кръстно знамение се извършва бавно и прилично по следния начин: събират се трите пръста на дясната ръка, а останалите два пръста се прегъват към дланта. Трите събрани пръста символизират православната ни вяра в Светата Троица, а сгънатите пръсти са символ на двете естества – Божественото и човешкото – на нашия Господ Иисус Христос. По този начин богомолецът извършва кръстния знак, слагайки ръката на челото, корема и на двете рамена (отдясно наляво). (10) Това показва, че ние отправяме молитвата си към Господ Иисус Христос, нашия Спасител, умрял за нас на кръста и също така изразяваме желанието си да служим на Бога с ум, сърце и добри дела. Правейки кръстното знамение, православният християнин казва наум молитвата: ”В името на Отца (поставяйки ръката на челото) и Сина (на корема) и Светия Дух (на дясното и ляво рамо). Амин!” (11) Следва малък поклон с привеждане на главата. (12) Както вече споменах, не е редно кръстенето да става бързо, махайки с ръка. На подобно кръстене св. Йоан Златоуст казва: “На това махане (неправилно несъсредоточено кръстене – бел. прев.) бесовете се радват”. (13)
Влизайки в храма, православния християнин купува свещи, записва имената на близките си за здраве и за упокой на починалите. (14)
Паленето на свещи има дълбок и древен духовен християнски смисъл, който води своето начало още от Стария Завет. Сам Иисус Христос нарича Себе Си светлина (Йоан 8:12; 9:15). Употребата на свещи е била необходима през първите три века, когато християните били жестоко преследвани и извършвали богослужението предимно нощем или в катакомбите, където е било тъмно. (15)
След купуване на свещите богомолецът отива да ги запали. Редът на палене и произнасяне на молитвите пред иконите е следният: първа е иконата на Иисус Христос, пред която трябва да се запали свещта и да се прочете молитвата: “Господи Иисусе Христе, приеми тази малка жертва за всичко, което е добро и полезно за мене грешния, за роднини и приятели”. След това се отива пред иконата на Пресвета Богородица. Там се казва следната молитва: “Майко Божия, закриляй ме под твоя покров!”. Богомолецът отива при останалите икони в храма. Палейки свещи за починали, произнася молитвата: “Господи, упокой душите на твоите починали раби (изреждат се имената) и направи вечна тяхната памет”. Молитвите пред иконите трябва да се казват много тихо или наум, за да не се пречи на останалите. (16)
Много често в днешно време се наблюдава следната картина: някои християни, молейки се пред иконите, ги докосват или изобразяват с ръце кръст върху иконата, а после целуват пръстите, с които са докоснали иконата. Това не е правилно. Иконата предразполага вярващия към молитва. Гледайки изображенията, той мислено и сърдечно се устремява към Небесния Отец. Иконата не е и в никакъв случай не може да бъде, както мислят някои, източник на “биополе”, или да съдържа някаква “аура”, с които човек би се заредил, докосвайки иконите. Това е измислен човешки предразсъдък и не съответства на Христовото учение. Изисква се с благоговение вярващият да пристъпи към иконите и, както вече споменах, да се прекръсти, да целуне иконата и да запали свещ. (17)
Не е правилно, когато християнинът говори в църква и безпричинно сменя мястото си по време на богослужението. Още по-недопустимо е по време на св. Литургия да се излиза от храма. Изключение се прави само в краен случай. Такива хора се оприличават на търговците, които Господ изгонил с бич (камшик) от храма.
Светата Православна Църква е постановила всички християни да стоят прави по време на богослужението. Единствено за болни и немощни се допуска снизхождение. Седенето се допуска при четенето на Апостола (по време на Апостола се четат определени откъси от посланията на св. апостоли и книга Деяния на св. апостоли) (18), пеенето на причастния (това е литургична песен, по време на която свещениците се причастяват) и по време на проповед. (19)
Има шест момента в светата Литургия, когато всички, включително и немощните, стават. Това са:
1. Малкият вход. Той символизира явяването на Сина Божи на открита проповед.
2. Четенето на Светото Евангелие от свещеника. В този новозаветен текст християнинът получава наставления за добродетелен живот.
3. Великият вход. Той изобразява кръстния подвиг на Господ Иисус Христос и Неговото погребение.
4. Символът на вярата. Представлява кратко изложение на православната вяра, съставено от светите Отци и учители на Църквата на първия и втория Вселенски събори (325 г. – 381 г.), т. е. събирания на църковните пастири от всички населени места, където през четвърти век е имало християни. (20)
5. Песента “Тебе поем” По време на това песнопение свещеникът благодари на Бога за любовта Му към нас и призовава Светия Дух, Който освещава приготвените дарове.
6. “Отче наш” – това е Господнята молитва, която Иисус Христос е казал на учениците Си, когато Го помолили да ги научи да се молят. (21)
Има периоди, когато Православната Църква не разрешава да се коленичи. Кои са тези дни? На този въпрос изчерпателен отговор ни дава 20-то Апостолско правило, в което се казва: “Забранява се да се коленичи в неделя, тъй като в този ден е станало Христовото Възкресение, а колениченето е израз на скръб и съкрушение. По същата причина не се коленичи от Пасха до Възнесение Господне, а също така по време на Рождественските празници”. Не се разрешава на богомолеца да прикляква с едно коляно, като това не важи за болни и немощни. (22)
По време на цялото богослужение християнинът трябва да стои на едно място, с изключение на няколко момента: целуването на Светото Евангелие на утренното богослужение, при целуване на Светия Кръст, когато свещенослужителя миросва и др.
Погрешно постъпват някои вярващи, които отиват да целуват Светото Евангелие след прочитането му на света Литургия, или се опитват да докоснат и целунат свещеническите одежди. Това не бива да се прави, защото се пречи на свещеника да служи, а също така може да се разлее Св. Потир и дискосът със Св. Дарове. Тези, които искат да се доближат до свещеническите одежди, трябва да помолят за това и отецът, след като свали горната одежда, я поставя върху вярващите като прочита специална молитва за здраве. (23)
Кога християнинът трябва де се кръсти и да се покланя? – Това става в началото и края на всяко богослужение, при завършителните възгласи на ектениите, например “Защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение…”, също така в началото и края на всяко църковно песнопение и всеки път, когато чуем трисвятото Божие име – на Отец, Син и Св. Дух. Поклоните следва да се правят по време на църковното богослужение, когато се споменава глаголът “покланям се” във всичките му граматически форми, като например: “Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог…”, а също така когато се целува Св. Евангелие, Св. Кръст, св. мощи, иконите и т. н. (24) Има три вида поклона: леки, когато си навеждаме само главата, поясни, допирайки с дясната ръка пода и земни – това са поклони с коленичене и допиране главата до земята. Желателно е земните поклони да се извършват по време на молитвата в къщи, с цел да не се съблазняват другите християни.
След като свърши Литургията, богомолците се нареждат в опашка, за да си вземат нафора – парченца от осветен хляб, който се нарича просфора. Когато дойде редът му, християнинът поставя в кръст дланите си – дясната върху лявата. Като получи нафора, той се отдръпва встрани, без да пречи на другите и я изяжда, без да остави на дланите си нито една троха. Също така богомолецът трябва да внимава да не падне нито една частица от осветения хляб. Ако той се е подготвял да вземе Св. Причастие, първо се причастява, а след това изяжда получената нафора. На Богоявленските празници като Йордановден, първо пие светена вода, а после приема осветените хлебни частици.
След като свърши Св. Литургия, християнинът не трябва да остава в храма и да говори със своите приятели или познати, а трябва да целуне някои от иконите, да се прекръсти и да прочете молитва след излизане от църква. Тази молитва също се намира в православния молитвеник. После той се завръща у дома, за да занесе на близките си църковното благовестие и да разкаже съдържанието на прочетения апостол, Евангелие и свещеническата проповед.
Всеки православен християнин трябва внимателно да следи за богослужението, да не се разсейва, мислейки за всекидневните житейски неща. В противен случай той не може духовно да се разположи за молитва и да разбере протичащата църковна служба.
И вторият момент, на който бих искал да съсредоточа вниманието ви, това е печалната картина, която редовно можем да наблюдаваме в нашите храмове, т.е. как богомолците на големите празници, като на Йордановден, Цветница, Великден и др. превръщат Божия дом в пазар със своето небогоугодно поведение; как, желаейки по-първи да вземат светена вода, обръщат съдовете с осветената течност, а за да се сдобият с върбови клонки, блъскат другите и свещеника, или пък с огромното си желание да вземат в къщи Пасхалния огън, забравят за благоговейното държание в църквата. Това не трябва да се случва в храма. Така те извършват голям грях!
Надявам се, че след тази беседа всеки от присъстващите, когато отиде в дома Божи, ще се старае да спазва всички посочени църковни предписания. Надявам се също така, че ще помогнете и на вашите близки благоговейно да се държат в църквата. С това ще внесете своят принос не само за своето духовно усъвършенстване, но ще помогнете на вашите роднини, приятели и познати да тръгнат по пътя към духовното спасение.
Бележки
1. Павлина Апостолова Духовна светлина”, Сливен, 1994, сс. 41-42
2. Пак там, сс. 10-11
3. Молитвеник, Изд. Пловдивка митрополия, Пловдив, 1996, с. 28
4. П. Апостолова “Духовна светлина” Сливен, 1994, стр. 1
5. Пак там, с. 11
6. Ангел Величков “За жените откровено”, “Църковен вестник” бр. 8, април, 2000, с.7
7. Павлина Апостолова “Духовна светлина”, гр. Сливен., 1994, с. 11
8. Ангел Величков “За жените откровено”, “Църковен вестник”, бр. 8 април 2000 г., с.7
9. П. Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994, стр. 1
10. “За молитвата”, – ”Полный православный молитвослов”, с. 620
11. П. Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994 г., с. 5
12. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред.”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 236
13. “За молитвата”, – ”Полный православный молитвослов”, с. 620
14. Павлина Апостолова, “Духовна светлина” гр. Сливен., 1994, с.11
15. Свещ. Йордан Георгиев, “Св. Православие и сектите”, 1993, сс. 23-24
16. Павлина Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен, 1994, сс. 11-12
17. Свещ. Йордан Георгиев, “Св. Православие и сектите”, 1993, сс. 13-14
18. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред. ”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 236
19. Иван Николов, “Как да се държим в църквата?”, изд.”Ветезда”, стр. 8
20. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред. ”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 174
21. Пак там, сс. 262-263
22. Иван Николов, “Как да се държим в църквата?”, изд. ”Ветезда”, стр. 8-9
23. Арх. д-р. Серафим, Макариополски еп. д-р. Николай “Вяра. Надежда. Любов.”, ред.”Духовно възраждане”, Враца, 1991, с. 245
24. Павлина Апостолова, “Духовна светлина”, Сливен., 1994, сс. 14-15
Списание “Търновски епархийски вести”, бр. 1, Велико Търново, 2002
„Сутринта християнинът не трябва да закусва и да пие вода, за да може след Светата Божествена Литургия да вземе нафора, т.е. малките парченца хляб, осветени по време на литургията“
МОЛЯ РЕДАКТОРИТЕ ДА ОТСТРАНЯТ ТОЗИ ТЕКСТ ОТ СВОЯ САЙТ: ТОВА Е ЕРЕС, КОЯТО НЯМА НИЩО ОБЩО С ПРАВОСЛАВНОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ЛИТУРГИЯ!
ВНИМАНИЕ ЕРЕС!
„Светата Православна Църква е постановила всички християни да стоят прави по време на богослужението. Единствено за болни и немощни се допуска снизхождение.“
Ами голяма част от хората не са здрави и са на години!…Що за вманиаченост да се държат непременно хората прави (КАТО КОНЕ!) 🙁 ….
Само преди няколко дни влязох в новопостроената малка черква черква да стадион „Герена“, София.Няколко минути след влизането ми клисарката почна да стърже восък от някаква кофа.Беше леко недоволна, когато без упрек но недвусмислено я помолих да свърши тази работа навън, което тя направи с известно недоволство и недоумение!….ТОВА Е РЕАЛНОСТТА В БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕРКВИ-СТЪРЖЕНЕ(случва се много често да се попадне на стържене, защото ,май, всеки ден чистят восък!) НА ВОСЪК ОТ ЛАМАРИНИ…, КОФИ… Пфу-отврат! 🙁
Да не говорим (отново) за ДЯВОЛСКИЯ ЧАД от свещите!…Богомолци-димопроизводители!…Да не говорим и за крясъците на клисарки и понякога-високия говор на свещеници-ВСЕ НЕЩА, НА КОИТО НЕ СЪМ БИЛ СВИДЕТЕЛ ПРИ ПОСЕЩЕНИЯТА МИ В КАТ. ЧЕРКВИ В ИТАЛИЯ, по време на дългото ми емигранство!
това цялото е един сложен и объркан протокол за стоене в храма. Докога ще си мислим, че на Бог са му драги нашите движения фозически?!
Поредния руски идотизъм. Да четат русофилите и да се възрадват! Ако трябваше да се стои прави, защо дяконите постоянно призовават да станем да стоим, та даже и самта литургия започва с възгласа Востаните!, но кой да слуша текста на литургията, нали са дошли да се помолят за здраве?
„Сутринта християнинът не трябва да закусва и да пие вода, за да може след Светата Божествена Литургия да вземе нафора, т.е. малките парченца хляб, осветени по време на литургията.“ Съгласен съм с Иеромонах Иоан. На Литургия за нафора ли отиваме или за общение с Христа в Причастието?
И въобще от толкова много правила ми се завия свят. Чел съм най-различни статии и всяка със свои правила. Най-разнообразни. Ще вземем да убием духа на любовта с буквата на закона.
Авторът е българин от Молдова, живее във Велико Търново.
…
Правила на поведение в храма трябва да има, и в текста се напомня това. Благоговейният човек трябва и да се държи благоговейно. Храмът не е нито площад, нито кръчма.
За съжаление хората по тези ширини са толкова разпасани, че не знаят изобщо как да се държат – нито в храма, нито където и да било.
Какво пак не ви харесва? На вас не може да ви се угоди! Ако авторът беше написал, че трябва да се седи, ще викнете – как може да се седи в храм? Сега написъл човекът, че трябва да се стои – пак сте недоволни! Знаете само да мрънкате и да се заяждате. И току изплюете по някоя глупост, че това било ерес или русофилщина или Бог знае още какво.
Разбира се, че пред Божието лице трябва да се стои, нали това е част от жертвата, която правим, когато отиваме на църква. Дори ангелите закриват с криле лицата си пред Божието лице, а светските хора не смеят да седнат в присъствието на своя шеф, пък вие – пишман християните – все гледате да ви е комфортно! Хем да си седите, хем да ви е топло, хем да не ви шумят, хем само да отворите устенца и отците да търчат с лъжичката да ви причастяват, засмени и благодарни, задето сте станали сутрин от леглото и сте благоволили да дойдете на църква, хем думица никой да не ви каже, че току виж ви счупил хатъра и повече не стъпите в храма! Брей! И това ми било християни! Ами ако утре ви поведат на мъки заради вярата, къде отивате с тия претенции?
Освен това авторът не пише свои си измишльотини, а цитира каква е практиката в Църквата според църковните правила! Да, така се прави, има си ред и той трябва да се спазва! Добре е да се понаучите и смирено да се подчините, а не само да зеете и да търсите кусури! И тогава току-виж сте станали най-после християни!
Веднага отговарям на въпроса Ви, какво не ми харесва? Лъжата, господине! Аз съм свещеник на Иисуса Христа и основното ми задължение е да отстоявам Истината, и не моята, а именно на Църквата. Автора не цитира каква е практиката в Църквата, както Вие пишете, а описва бабините деветтини дето ги е гледал и слушал около себе си. Такива практики Църквата не познава, да се заменя Св.Тялото Христово с хляб и от антидора да се прави някаква си мистика.
Вие предполагам не сте свещеник и Ви препоръчва да се запознаете с Литургиката, но не по учебника на Чифлянов, а да прочетете и други автори, дано говорите и чужди езици. И не се подвеждайте по момчето, което се нарича, andrey, времето и неговите коментари показаха, че е абсолютно неподготвен.
Не е от Молдова а е бесарабски българин. Завършил е както семинария така и Богословски факултет. Така че не е неподготвен. Останалото всеки сам да си прицени.
Виталий Чеботар е роден в град Болград, Одеска област, Украйна на 20.02.1977г. Има още двама братя Славчо и Иван. В България е благодарение на архимандрит Павел, от Казанлък. С него се запознава по щастлива случайност в родния си град през 1996г. „Винаги ще съм признателен на отеца“ – казва Виталий. С негово съдействие записва и завършва паралелния семинарски курс през 1996-98г. В същата година е приет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност теология. Дипломира се през 2003г. Защитил е магистратура на тема „Свидетелите на Йехова и учението им за кръвопреливането“. Женен за българка. Ако толкова Ви интересува живота му.
Спрете да се държите се като истерична квачка! ЕРЕС, та ЕРЕС! Антидорът е отклошена практика в Църквата и мисля, че не аз, а вие трябва да прочетете малко литургика. При това не само литургика, а и древните църковни устави, Иерусалимския Типик например, Синайския молитвослов, Атинската Синтагма, тълкуванията на каноните на общопризнатите църковни канонисти като Теодор Валсамон, Иоан Зонара, епископ Никодим Милаш и прочие други авторитети! Авторът ви цитира наистина практиката в Църквата, която е бивала най-различна през вековете, но е факт, че антидорът винаги е съществувал като възможност вместо причастието. В Антиохия са се причастявали два пъти годишно, в Константинопол – почти на всяка служба, в Картаген – един път годишно. Св. Теофан Затворник препоръчва шест пъти да се взема причастие през годината, а св. Серафим Саровски – 12. За антидорът се споменава още в богослужебните последования от най-древни времена! И изведнъж от храстите изскачате вие и почвате да размахвате пръст кое е ерес и кое – не! Спрете да цитирате себе си и се обърнете към наистина древните църковни авторитети! А авторът не прави мистика от антидорът, но казва, че той трябва да се приема с благоговение! Освен това, преди да отричате Литургиката на о. Благой Чифлянов, вземете та я прочетете! Има какво да научите! Що се отнася до чуждите езици, ако държите толкова, ще ви кажа дали ги владея и колко, но само ако ме помолите за това поне няколко пъти!
Колкото до „момчето andrey“, той се показва по-сведущ по тези въпроси от вас – Христовият иерей!
Да се чете „отколешна“! Отколешна практика!
(„Най-добре е да има благодат и благочестие!“)
Драги хармоничен душевно и телесно млади г-не Николов.., Антоне.., благочестив си, но дали си даваш сметка, дали си се замислил, че , изглежда, не те е грижа достатъчно за ближните, за участниците в „общественото богослужение!? 🙁 Правя това предположение, защото явно не си отчел това , което в моя коментар по-горе съм отбелязал изрично: ГОЛЯМ (принципно) Е ПРОЦЕНТЪТ НА БОЛНИ (без да им е изписано на челата) И НЕ МЛАДИ ХОРА , които имат не малък дискомфорт да стоят прави КАТО КОНЕ ълго време!…И без това е достатъчно мини- и умереното или голямо мъчение по градски транспорт, на работа и т.н. (да не изброявам повече!…)!…Някои, обаче, явно считат, че на всяка цена, (?) трябва да има (ИЗКУСТВЕНА) екстремална ситуация-висене прав-да си (бая) поизмъчен, за да има известна гаранция за по-голяма (замътена!?) религиозна екзалтация!??…Но ти, драги Николов, много добре знаеш, че в православието екзалтацията, за разлика от екстаза (религиозния) не се цени, дори напротив! 🙁 ………… И сега, вече спокойно може да ме обориш, поне частично, като ми кажеш, че ТИ САМИЯТ си стар, болен, изморен (от тежка и сериозна работа, различаваща се от полухобно (от хоби!) интелектуално сайтотворчество), обаче НЕ ТИ ЛИЧИ, и съответно ти е неудобно да заемеш някой от малкото столове…, А, ама то няма и свободни, обаче геройско-подвижнически стоиш благоговейно прав на литургии, дори и на възможно най-дълги! 🙁 🙂
Вечно си намръщен, драги, явно защото те болят краката и трудно ходиш! А наи-вече, защото не обичаш да стоиш прав по време на Светата Литургия! Съчувствам ти! Сигурно затова си така позеленял!
Как да не ме е грижа за ближните? Грижа ме и още как! И точно защото ме е грижа, пиша това, което пишат и отците – за жертвата на телесния комфорт в молитвите ни към Бога. Сега е Велик Пост, толкова ли ти се свиди да поостанеш прав поне за един час, докато трае Литургията? Пък и да присядаш отвреме-навреме, никой няма да те застреля! Но ако искаш горещо да се помолиш Богу за нещо, дали ще стане като го правиш седнал? Мисля, че дори ти – Великият Защитник на Седянките, би застанал прав пред Своя Създател и би Го умолявал да приеме молението ти! С тази нагласа да се постои за час не е толкова трудно… Да не говорим, че през Великия Пост се правят и поклони, пък ти говориш още и за седянки! Засрами се!
А колкото до екзалтацията, ще видиш, че след като имаш проблеми с нея, тя много бързо ще ти се изпари от главата, ако постоиш правичък, и много бързо пак ще те обхване, докато дремеш на стасидиите, така че, не смесвай причина и следствие! Да не говорим пък, че опасността от екзалтация е по-голяма при седящите, отколкото у стоящите и най-голяма у лежащите, защото чувал съм, че повече баби все имат видения нощем и Света Богородица задължително им се явява все на сън! Така че, внимавай и теб да не те „ощастливи“ някое подобно събитие, докато се изтягаш на някой от малкото столове в църквата!
Как може да пълните сайта с подобни схоластични глупости? Кому е полезна една такава „статия“? Лош вкус, Андрей.
Айде още един… критик! С какво да пълнят сайта, бе човек? С голи мацки ли?
🙂 Ти мислил ли си, ако беше сунит или шиит ( не си спомням за кой от двата вида ислямисти се отнасяше, вероятно и за двата), дали нямаше да си екстремен и да се бичуваш до кръв по време на шествие!?…Ритуалите и външната религиозност и патетиката добре си ги овладял, хайде сега да видим как си със смирението(още повече ,че си в период на пост!) и да се извиниш, след като ти кажа, че може би наистина ме „болят краката и трудно ходя“ (мен , или някой друг-няма значение)!?…Или , няма да го направиш, защото: 1.“ На чужд гръб и сто тояги са малко!“ (много важно, че някой го болят краката, религиозните комсомолци нали са си добре, радват си се на „литургичен рахат“ по време на службите; 2. Ще приемеш това като мое изкушение спрямо теб, и , разбира се, прозорливо и категорично ще го отхвърлиш; !??
Драги, „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“…Намери и ти по коя тема да ме атакуваш персонално! 🙂 😉 … По други въпроси може да си много убедителен и на супер ниво, но относно обсъжданата сега фактология, колкото и незначителна и несъществуваща да е, според теб, трябва да знаеш, че не всички са съгласни с „отрицателните страни“ в теорията и практиката на общественото богослужение в България и със правилата, традициите и състоянието в черквите-често атмосферно и звуково („стържене“) токсични!…Промени комсомолецо, промени трябват! 🙂
„комсомолеца Антон“-щеше да е пресилена и несъответна инфантилизация на опонента, въпреки, че, явно, му са интересни картинки („муцунки“ им казва)! 😉 :-))
„но е факт, че антидорът винаги е съществувал като възможност вместо причастието“
Това, като го писа изобщо в какво психическо състояние се намираше? КОЕ ИЛИ КОЙ МОЖЕ ДА ЗАМЕНИ ПРИЧАСТИЕТО ??? Що изобщо си губя времето с д…..като тебе?
клисарка не те е фраснала с кофата по главата! Току виж наместила ти акъла! Сега взе, че стана ярко жълт! Имаше такива патоци, които като се ядосат или се разгонят си сменят цветовете, та и ти като тях! Браво! Юнак! Обаче толкова глупости си изписал, че предпочитам да си легна и поспя преди Тодоровден, че току виж утре съм дремнал в храма! Пък прав трудно се спи!
Господин Иоан, точно взехте да ми ставате симпатичен! Що ви трябва да се изказвате по въпроси, по които сте така отчайващо несведущ! Освен Причастието има още и смирение, г-н Рефаб го пише по-горе, има още и молитва, има и други неща. Недейте да догматизирате и издигате Причастието в култ като някакъв фетиш, а в същото време с едно махване на ръката да изтривате всичко останало! И понеже не ща да се повтарям, моля, вземете и се консултирайте относно антидора и причастието и с другиго освен със себе си!
Браво!…Браво!…Хората обиждаш ( „Квачки“, „Муцунки“,а сега и патоци намеси), рицар на черквата се смяташ , явно, нещо като темплиер-пазител на (лошите) порядки!…Като стана дума за рицари и кофи , дай да вземем да си направим шлемове (от кофи) и да организираме един турнир! Това, обаче, не може да стане, защото вътрешната ти цензура веднага ще се задейства-ще ти светне червена лампичка-рицар-темплиер-католицизъм…И с право, защото едно са добрите неща-стилови подробности някои, имам предвид, при католиците, а друго са грешките в доктрината им!…
Брей, какво нещо човек не знае вече дали да слага „муцунки“ и какви-няма угод за достойния рицар Антоан дьо НиколИ Защитника на (ориенталско-пазарските) Порядките в Храмовете!….
пп Сега, пък , ще вземе да се ядоса, че няма картинки 😉
за упражняване на насилие (бой), може да се запитаме дали моралният извършител, в случая, действа според указанието на св. Йоан Лествичник: „…а ако и това (боя) е нужно, то да бъде колкото се може по-рядко, и то не с твоята ръка.“ (8:20)!?
пп Единствено поради липсата на емотикон „учудване“, а не поради страх да не провокирам отново войствеността на г-н Николов, явно болезнено реагиращ на емотикони, не поставям такъв слез въпроса си!
Като го познавам лично автора мога да кажа че е благочестиво момче,обаче текста направо ме порази.Започнах да го чета и като стигнах до нафората се изнервих.След това прочетох коментарите и реших да го дочета текста.Много зле,Витолий.Пиетизъм с някои правила и схоластика и стана пародия на дружествата Зои и Сотир. От текста разбрах че нафората е поважна от Евхаристията, че в Църквата трябва да виждаме корави бабички които пазат дали някои няма да сядне да го клюкарат и че свещата е голяма жертва която задължително трябва да се запали иначе готово.Да коментирам няма само ще посоча че наистина текста звучи като квази-православно-руско-схоластично-пиетично правило за поведението в храма.Другите коментари оставам на refab тој знае какво трябва да се каже относно текста.:-)
Вашето мърморене е открит ропот към отците от първите векове, защото са ни оставили трудни за спазване правила. Вместо да се поучите от тяхната ревност и благочестие и да признаете своята немощ, вие мъдрувате и лукавствате. Но Исайя е казал: „Горко на ония, които са мъдри пред сами себе си и разумни в своите очи“. Четете повече патериците и житията и там ще намерите безброи светли примери на „насилници“. И не ми опонирайте, че насилието трябва да се разбира като такова само над мислите и желанията. То винаги бива и физическо. Спомнете си за онзи отшелник, който се съмнявал в ползата от своя труд, и как му се явил ангел, за да му съобщи, че записва всяка негова крачка. По вашата логика е нямало нужда Мойсей да държи ръцете си вдигнати, когато Израил е воювал с врага си, а само да се моли. Мойсей със сигурност се е молил, но Писанието сочи, че когато сие свалял ръцете, връгът е надделявал. Ако четете духовна литература, сигурно ще си спомните думите на съвременен нам старец, че когато се моли прав явно усеща благодатта, а кога се моли седнал тя го напуска. Някой беше определил различните християнски деноминации като различни видове войски. Сред тях православните са специалните, елитните части. И ако някой не може да носи тази служба, нека не мърмори, а да бяга при тиловаците. Там пейките в църквите са удобни, богослуженията – кратки, постът и изповедта – излишни, а молитвата е заменена с песни, танци и медитация.
Отец Иоан, в древността монасите, когато са били побеждавани от унинието, постоянно гледали през прозореца на килията дали няма да мине някой брат, за да побъбрят. В твоя случай, имайки под ръка компютър, имаш тази възможност винаги. Ако наистина си монах, защо не положиш в сърцето си, че си умрял за света и светът за тебе? Господ не иска от тебе коментари, а само сълзи, поклони и молитва.
Прав си, принципно, естествено, за „телесното“ измерение на подвижничеството!… Проявяваш, обаче, мисля аз, сектантска ригидност, ЕКЛЕЗИОЛОГИЧЕСКО „МОНОТЕЛИТСТВО“ с призива си да се спазват, едва ли не дословно, „правилата от първите векове“!
„православните са специалните, елитните части. И ако някой не може да носи тази служба, нека не мърмори, а да бяга при тиловаците.“…Ти, предполагам, се считаш за елитарен!?…Значи, така да се каже, си се ОФОРМИЛ в собственото си съзнание и, ето-във тукашното интернет пространство-като елитарен човек!?…Може би наистина си такъв-поздравления!…. Хайде сега, обаче, кажи какво ще правим с токсичния дим, „стърженето“ на восък, крясъците на клисарките, гръмогласните разговори на поповете, лигавенето ( КОГАТО НАИСТИНА Е БУКВАЛНО ЛИГАВЕНЕ!) по иконите, шопарското ядене в самата черква, придружено с махленски и кафеджийски сладки раздумки, които има възможност да чуе и всеки човек, случайно попаднал в черквата в този момент!??…Отстъпи малко от елитарното си битие, , убоги човече, и научи, напр., че сподвижникът на Йосиф Исихаст, забравих му името, заедно с групата около него, били крайно огорчени и загрижени, защото едно куче на техен съсед, чрез интензивен лай РУШАЛО това, което те поизграждали като резултат на изстрадано духовно развитие! Подвижникът положил усилия по специфичен за да стане така, че кучето да не ги смущава вече!…Ех, елитарист!…
да се чете (накрая):“ …по специфичен начин…“
Първо беше зелен, после жълт, сега си никакъв. Обаче и писанията ти са същите. Все някой друг ти е крив. Затова ще взема да те прекръстя на РАКЕТСКИ, щото нали знаеш поговорката: „НА КРИВАТА РАКЕТА, КОСМОСЪТ Й КРИВ!“ Ти си вечно недоволен от всички и никога от себе си! Сбъркал си посоките, брат! Ето че и други ти го казаха! При това добре ти го казаха! Браво! Много ми хареса коментара на ВАЛЧО! Ето някой, който е схванал нещата без много приказки! Пък с тебе, Ракетски, не стигнахме доникъде, а си пишем любовно едва ли не цяла нощ! Жалко!
Благодаря за коментара, да бях искал някой така да изкоментира мое мнение, сигурно нямаше да се получи.
Вълчо, ти си иделания пример за криво разбрано християнство в Църквата, ако изобщо си член на православната църква. Формата си я схванал добре, ама Христовия дух го няма в тебе. И не ми се сърди, че ти казвам право в очите, но ми е жал за такива, като тебе. Аз мойто момче съм умрял за стремежите във света, но съм жив за света. Умру, но жив буду, се казва в псалмите. Безцелното плакане, за което ти говориш и си го чел само по книжките, не е целта на християнския живот, а придобиването на любовта и факта, че говоря с тебе, е знак на стремежа ми да ти дам Христова любов, която явно ти липсва, че май не си обичан силно? Но дано, те обикнат хората около тебе, че иначе как ти ще обикнеш? Изхвърли схоластиката и легендите от глават си, иначе Бог ще ти даде да общуваш с подобни на тебе и това ще унищожи душата ти. И не се опитвай да ми затвориш устат с дебелашки изказвания, яащото истината се не връзва, дето вика ап. Павел, ами бъди великодушен, ако си християнин изобщо.
Виж как се пенявиш толкова време вече!…Имам, явно, някакви основания, а и се идентифицираш в немалка степен с цялата тази полудяволска, а на моменти дяволска история с конкретни формални елементи в стила на практиката на БПЦ…, на българското общество!…Вече ме караш да мисля, че си религиозен мастурбант, който се фрустирра от това, че някой му пречи да си практикува „хобито“, защото си е свикнал с някакви (антихигиенни) „екстри“, !…Всъщност, ти защо си православен християнин, защо си станал такъв?…Имаш ли отговор на този въпрос, и би ли го съобщил тук!?…
Аз съм се приобщил към тази религиозна доктрина и поради моята „безцветност“ и „никаквост“!…Грешиш като мислиш, че съм доволен от себе си, напротив!..Не ми достига смирение, обаче, за съжаление, за да си трая относно скъпите, явно , на душата ти, обсъждани обстоятелства-онези, които съм изброил, и ПОНЕ НЯКОЛКО, ОТ КОИТО преценявам като противни!..Какъв голям защитник и на каква кауза, само, се извъди!…Цялата си, струва ми се, „християнска“ емоционална интелигентност заложи, помисли си за какво! Обърни внимание, че АЗ КРИТИКУВАМ ПОРЯДКИ, А ТИ СИСТЕМНО СЕ ИЗБЛЕЩИ СРЕЩУ МЕН!..Не ме карай наистина да считам ,че наистина си религиозно леке мастурбант-конформист, както допускам по-горе!
И така, ще ми се да кажеш, защо си станал православен християнин, за какъвто се считаш! В зависимост от отговора ти може и да ти се извиня! Аз се считам за такъв, доколкото съм-малко за съжаление, поради убогост, общо казано!
Днес отидох на Литургия в Рилския манастир, но реших, че освен „малките парченца хляб, осветени по време на литургията“ ще е добре да вкуся и от ИЗТОЧНИКА НА БЕЗСМЪРТИЕТО и го направих! Даа, на Литургията се ходи за ПРИЧАЩЕНИЕ, а не за „малките парченца хляб, осветени по време на литургията“!
Здравейте,
Не знам кой ги пуска тези текстове. нека тежи на съвестта му. Най-категорично протестирам и изразявам възмущението си, защото в сайт, който се нарича „Православие“ (и в който аз самият съм член на Духовно-надзорния съвет) е недопустимо да се разпространяват откровени схоластично-бабини дивотии. Да е жив и здрав благочестивият студент, но му препоръчвам да се заеме с някоя по-подходяща за него дейност. Безкрайно се изнервям от такива слабоумни текстове и въобще не се извинявам за грубия си език. Той дава ли си сметка на колко народ вдига кръвното и нарушава душевното им равновесие, и то по време на пост :-). Предлагам на редакторите да изтрият безвъзвратно материала и ако е изплатен хонорар да се изиска връщането му с лихва. За назидание.
Ваш в Христа, отец Стоян Бербатов.
П.С. Духовният отец на автора да му наложи епитимия.
Познавам лично автора Виталий.Много добро момче е.Защо толкова го критикувате?Предполагам,че той ще се поучи от вашите забележки.
пропуснахте една малка подробност – сайтът се нарича „православие.БГ“, да не забравяме, че има и версия „православие.РУ“. Та в“.БГ“ и в „.РУ“ такива „слабоумни текстове“ явно са си на мода. Имат си и отявлени ултраси – г-н Николов, за вас говоря.
Не коментирам личността на автора, не го познавам. Нека си е „благочестив“, няма лошо. Но текстът му е отвратилен и това не е чудно, като се видят научните му „източници“.
За съжаление обаче наблюдавам напоследък негативна руско-схоластична тенденция в публикуваните материали тук. Прави впечатление, че когато две колоритни личности (Дона и Портос) не публикуват статии в портала, същият увисва в безтегловност и нискокачественият пълнеж е налице. Лично мое мнение е това, не искам никой да ангажирам с него.
Явно злите духове, които пише в медиите, че гониш от другите, най-накрая са стигнали тебе! Раздаваш епитимии, размахваш високомерно пръст и мислиш, че като си се наконтил със свещеническа титла си ex catedra непогрешим!
Я си изясни първо какво значи схоластика и тогава дърпай уши! Тук се касае просто за практически съвети, почерпени от ОПИТА на Православната Църква, които по никакъв начин не противоречат на догмите, каноните и т. н. Каква схоластика ви гони всичките?! Та вие дори не знаете какво значи терминът „схоластика“, пък го развявате като прани гащи!
Г-н Чорба(ланчо), кои „научни източници“ са толкова отвратителни според теб? Архимандрит Серафим ли?
Пък това руско благочестие и изобщо християнското такова явно е голям трън в очите на всички пишман-християни, защото ги прави да увисват като парцалени кукли на стобор! Е, как после да го харесват, нали?
Отец Йоан,
Веднага, след като пуснах съобщението до теб, съжалих, че съм го сторил. Казана дума – хвърлен камък. Силно се надявах да не съм те наранил дълбоко и администраторът да изтрие постинга като груб и непремерен. За жалост не се случи нито едното, нито другото. Така се причислих към мнозината, които съжаляват, че са говорили прибързано. Следя сайта от създаването му и бях се зарекъл да не коментирам материалите в него, нито коментарите към тях. И ето наруших мълчанието си и сега съжалявам за това.
Отец Йоан, пиша ти в този ранен час, защото тръгвам на богослужението и мисля да приема причастие. Но моята съвест ме бори и няма да ме допусне до причастието, ако първом не се помиря с тебе. Разчитам на твоето великодушие и прошка и прося твоите молитви. Паднах и се срамувам от това. Помогни ми да стана. Жалкото е, че дори раната да заздравее, белегът ще остане. Обещавам на теб и на refab никога повече да не чуете за мене в интернет пространството.
Твой брат в Христа Вълчо
клисарките,които стържат восък-нали трябва да видим колко усърдно работят,като палите свещ,може някоя да ти се замотае в краката и метейки да те посбута,пак много усърдно…
Най- лошото е ,че тези баби- поучават богомолещите се , а после се чудим откъде идват „бабините дивитини“ във вярата…
Свалям текста от главна страница най-вече защото очевидно разбуни неподходящи за постен период страсти.
Но не го изтривам от сайта, защото:
1. независимо дали ни харесва това, или не, към тази форма на благочестие, отразена в текста, се придържа огромното болшинство вярващи в България. Сайтът се опитва да даде форум не само на една (макар и най-правилната, най-вероятно) гледна точка и подход към вярата. Ако „гръбнакът“ на църквата в България са пиетистите, не мисля, че сайтът ще пострада особено, ако сред близо 10 000 текста се появи и един чисто пиетистки.
2. за съжаление, сред коментарите виждам емоции и озлобление в пъти повече, отколкото реална критика към пиетизма и законничеството. мисля, че ако каузата на критиците е правилна, те следва да намерят и правилния тон, с който да оборват опонентите си и да покажат на дело резултатите от правилната си духовност. в противен случай алтернативата, на която се представят за протагонисти, олеква до комично безобразие.
3. в някакъв смисъл, коментарите са по-ценни от самия текст, защото отразяват духовното ни състояние по неповторим начин, който се надявам да ни послужи за поука и смирение занапред, ако имаме желание да вървим напред изобщо.
4. сайтът е отворен за текстове, отразяващи „правилния“ подход към православното благочестие, стига да има кой да ги напише. ако коментиращите бяха насочили една десета от енергията си към създаването на един вдъхновяващ текст за Литургията, пиетизмът нямаше да има никакъв шанс при нас.
казано с други думи“комедия от грешки“………………..
по-скоро „Укротяване на опърничавата“
Понякога си мисля, че ние хората се покланяме повече на онези, които са измислили църковните правила, отколкото на Нашия Господ Иисус Христос и неговите повели и най-вече една….да се обичаме. А пък крясъците на г-н Николов отекват из целия сайт.
Крясъците, които мислиш, че са мои, са всъщност ехото на собствения ти глас!
Интересно кога е въведена практиката – купуване на свещи?! Исус явно е бил и бизнесмен. Поне според този сайт