Преди двадесет години учих в православна гимназия. Изучавахме Библейска история, Катехизис и даже диктовките по руски език бяха за Благодатния огън. Но не бих могла да излъжа още в началото, казвайки, че тогава мечтаех да посетя Светите Земи. Mечтаех да отида в Париж и Лондон (защото там са Дюма и Дикенс), много исках да отида в Америка (защото там е Дисниленд) и в Италия (защото звучеше загадъчно).

...или кой свали оковите на суеверието

С посещение на манастира „Св. св. Козма и Дамян” над Куклен завърши първият сезон на курса по творческо писане към читалище „Възраждане” – Пловдив. На 3 юли т.г. курсистите съчетаха разходка сред природата с поклонение в духовната обител.

Богоявление е и пак съм в Цариград. Утрото като че се бе окъпало в студения пейзаж, но все пак слънцето измъкнало се от сутрешните облаци, бе във възход и скоро щеше да влезе в зенита си. И този път Фенер си постави за цел да подобри своеобразния си ежегоден рекорд.

Влакът от София за Пловдив тръгва в шест вечерта. В града на тепетата пролетната вечер посреща с аромата на цъфналите кестени и залязващото слънце. Пътувам всъщност до Асеновград. Ако не беше 2009 година и препускащата цивилизация наоколо, сигурно славният Станимака щеше да бъде град на поклонниците. Неслучайно е наричан „Малкият Йерусалим”, заради седемнадесетте църкви и повече от тридесетте параклиса, само в рамките на града. Освен тях около него са пръснати още светини.

Размисли от престоя в Ниската земя (Холандия, юни 2010 г.)

На Зита, Кеес, Ауке, Лами, Кеес, Ингрид, Херма и Петер

В историята на християнската Църква епохата на гоненията и досега се отличава с особен ореол. В най-ново време не липсват цели поместни православни църкви като Руската и Албанската, които отстояват вярата с цената на хиляди жертви. И Грузинската църква с пълно право може да се нарече “църква-мъченица”. От създаването си през ІV в. до ХХ в. тя е принудена да води почти непрекъсната борба за оцеляване – срещу зороастрийството, исляма, руския шовинизъм, съветския атеизъм.

Пътуваме към село Сяново – между Тутракан и Русе – с отец Георги, свещеник в катедралния храм „Света Троица” в Русе. Край пътя – безкрайна снежна белота. Светлината заслепява, а равнината обгръща и сякаш поверява някаква невидима, но съвсем реална история от стари времена. Дали заради вятъра, или защото полето ни потапя в едва видимите си гънки, а снегът стърже под обувките, си мисля за старите поклонници, които вървели седмици, дори месеци понякога, за да се срещнат с Божието място, с Божия човек и със светинята.

Гербът на Париж изобразява лодка, съпроводена от известното латинско мото “Fluctuat nec mergitur” (Клати се, но не потъва). Подобен е гербът на полския град Лодз (произнася се Лудж), чието име се превежда именно като “лодка”. Неговият девиз гласи: “Ex navicula navis” (От лодка – кораб). Лодз е преминал през много перипетии и е имал нерядко трагично минало, живее в неспокойно настояще, но храни и надежда за по-светло бъдеще. През май 2009 г. имах честта и удоволствието да гостувам на Лодзкия университет като лектор по славистика по европейската програма “Еразъм” за обмяна на преподаватели.

Българите почитат Божията Майка с обичаи, заети от Корана

Българското село Росен се намира на половината път между двата приморски града Бургас и Созопол, на 6 километра от брега на Черно море. Селото е голямо, има няколко магазина, училище, библиотека и църква. Тук живеят основно българи, но има и цяла циганска улица.