От манастира в Есекс – с любов

Това беше най-важното послание, което една група поклонници от България научихме за краткия ни престой между 1 април и 6 април т. г., в православния манастир „Св. Йоан Кръстител” край селцето Tolleshunt Knights в областта Есекс, източна Англия.

Основан от стареца Софроний Сахаров, духовно чедо на св. Силуан Атонски, днес този манастир е ставропигиален към Константинополската патриаршия. На 5 март 1959 г. старецът Софроний, зедно със своите сподвижници Симеон, Прокопий, Елизабета и Евниха закупуват от англикански свещеник къща с прилежащата й земя в обезлюдено тогава място, за да живеят монашески живот. През 1966 г. чедо на стареца Софроний става и архимандрит Захария, когото православните у нас познават от книгите му и от посещението му в България през 2007 година. Сега в православния манастир живеят монаси и монахини от 16 националности, включително от неправославни държави като Великобритания, Швейцария, Белгия, Франция, Германия и др. С гордост можем да кажем, че там има и българска монахиня – сестра Ксения.

Асафалтов път разделя обителта на две части. В мъжката част са трите храма – първоначалният „Св. Андрей”, изграденият веднага след канонизацията на стареца Силуан, „Св. Силуан Атонски”, и гробищният храм „Вси светии”, където е погребан старецът Софроний Сахаров. В тази част на манастира са и офисите, художествените ателиета за иконопис и дърворезба, библиотека, магазинчето за книги и църковни стоки, столовата, няколко сгради с килиите на 12-те монаси и единият послушник, помещенията за мъже-поклонници и прекрасен парк. В женската част няма храм, но се предвижда построяването на храм „Света Троица”. В тази част има по-голяма трапезария, тук са килиите на 23 монахини и 4 послушнички и помещения за жени-поклоннички. За парниците със зеленчуци и овощната градина се грижат сестрите, а братята помагат с поправянето на селскостопанската техника. Англиканският епископ за района е дал за обгрижване към манастира и един изоставен и рушащ се англикански храм, който под грижите на братята и сестрите събира на православно богослужение в неделя много гърци, кипърци, румънци, сърби, българи и англичани, идващи чак от Лондон.

По време на Великия пост в сряда и петък се служи преждеосвещена литургия, а в събота и неделя – Василиева. Още от времето на стареца Софроний е традиция в манастира като вечерня и утреня да се отслужва т. нар. „Служба Иисусова молитва”. Имахме възможността да се докоснем до исихастката молитва, практикувана в тази общност. Създава се молитвено настроение, което не може да се разкаже, а може само – и трябва – да се преживее.

Сутрин службата започва в 6.00 часа и продължава 2 часа. През седмицата храненето на братята и сестрите е двукратно – на обяд в 12 часа, и на вечеря в 17 часа, а само в събота и неделя има закуска, обед и вечеря, която споделят заедно с гостите на манастира. Вечерната служба е в 18.30 часа и продължава до 20.30 часа. Времето за разговори и отдих е до 22.00 часа, когато помещенията се заключват. В кухнята, както в на телефонната централа, се дават дежурства по график.

През цялото време на пребиваването ни там няколко сестри се грижеха с любов и внимание за нашата група от 15 човека. Сърдечните и гостоприемни домакини ни бяха организирали и отделиха време за еднодневна екскурзия до студентския град Кембридж, където има 30 колежа, включени във федерация. Интересно е, че колежите са строени като манастири, защото в разбирането на англичаните няма наука без Бог – сградите на църквата, трапезарията, библиотеката, жилищата на студентите обгръщат вътрешен озеленен двор. Разгледахме колежа "Света Троица", в който са се учили 50 Нобелови лауреати, включително Нютон. Тук са получили образованието си лорд Байрон и принц Чарлз. Разгледахме и колежа "Св. Йоан Богослов", а в Кралския колеж, който има най-голямия храм на Англиканската църква в Кембридж, се помещава музей за родословието на династията на крал Хенри VIII.

Но незабравими ще останат най-вече духовните ни беседи с архимандрит Захария, духовно чедо на стареца Софроний и йеромонах Николай Сахаров, племенник на стареца Софроний. Топлото отношение към нас имаше за фундамент изпълнение на Божието Слово и заветите на старците Силуан и Софроний. Както каза единият от свещениците, които бяха с нас: „Тези хора живеят като безплътни. Това са най-усмихнатите монахини, които някога съм виждал.” А отец Захария сподели с нас в беседата си: „За да бъде нашата вяра спасителна, тя трябва да е оживотворена с любов” и видяхме тези думи оделотворени.