И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе си – водния мрак...
Псалом 17:12

Няма други пътеки в пустинята, освен онези, които правиш, вървейки.
„Идването на Бог”, Мария Боулдинг

Сред монументалните архитектурни шедьоври, построени от Ирод Велики в течение на неговото 30-годишно управление в Израил, никой не внушава толкова богоговеен страх, както величествения дворец-крепост, издигнат в края на иудейската пустиня и назован в негова чест Иродион.

Защо жените не могат да бъдат свещеници; защо не ги пускат на Атон, в олтара, на църковни събори? Какво пише в “Домострой” за техните права и защо на жените е забранено това, което е разрешено на мъжете? Нима жените са по-лоши?

Времето на отпуските за православните християни е повод да се замислят за поклоннически пътувания. За духовната и практическата страна на пътуванията по свети места разказва ръководителят на Управлението за чуждестранните учреждения на Московската Патриаршия Егориевският архиепископ Марк (Головков).

Погълнати от грижите за насъщния и политическите страсти, едва ли ще си спомним за една кръгла годишнина – 170 години от рождението на архимандрит Антим, ктитор на Клисурския манастир “Св. Кирил и Методий” и негов първи игумен. Благочестието и трудолюбието на този скромен монах заслужават не само възхищение и признателност. Те са и прекрасен пример за подражание в нашето време на помръкнал морал и охладняла вяра.

Ръкописи, създадени в Ново село, Троянско (сега квартал на гр. Априлци), се срещат чак в Хилендарския и Синайския манастир и произхождат от първата половина на XVII в. Вероятно тук е имало атонски метох. Тези традиции са възобновени след Руско-турската война от 1806-1812 г., когато тук се заселват двама руски монаси-учители – Геронтий и Доротей. Между 1825 и 1830 г. в селото е построен девически манастир.

Има места, в които се възстановяват храмове. Такова място е Белчин, кръстопътно село, което пази спомена за траки, римляни и българско средновековие. Белчинските икони са прочути. Много видни специалисти са ги проучвали и описвали. През годините духовното наследство на белчинци – по-близо до Самоков, отколкото до София, преживява разруха и подем.