Местоположение: Манастирът се намира в Преспанския дял от Западните Родопи, в района на Кръстов връх (1413 м), на около 3 км източно от с. Борово и на 2 км югоизточно от с. Мостово.

Статут: недействащ

Архитектурни и културни-исторически ценности: Представлява комплекс от два храма - “Св. Троица” (1958 г.) и “Покров Богородичен” (90-те години на XX в.),  аязмо “Преображение Господне”, множество параклиси и жилищни сгради.

Диоцез: Пловдивска епархия

Местоположение: Манастирът се намира на 1 – 2 км югозападно от с. Айдемир и 2 – 3 км североизточно от с. Сребърна, Силистренско, на границата на резерват Сребърна.

Статут: действащ, женски

Архитектурни и културни-исторически ценности: Манастирът съществува от 1996 г. Жилищната част е бивша ловна хижа, има и стопански постройки, а храмът е построен през 1997 г.

Диоцез: Доростолска духовна околия

Телефон на манастира: 0887700233

Управител: монахиня Йоанна

Местоположение: Манастирът се намира в южното подножие на Троянска планина от Средна Стара планина, на около километър северно от град Сопот.

Статут: действащ, женски

Архитектурни и културни-исторически ценности: Представлява комплекс от храм, жилищни и стопански сгради.

Диоцез: Карловска духовна околия

Местоположение: Девическият метох се намира на 150 м северно от центъра на града.

Статут: Действащ, без монаси

Архитектурни и културни-исторически ценности: Манастирът представлява комплекс от храм – построен през XV в., еднокорабен, едноабсиден,без купол с размери 13 / 6 м, жилищни и стопански сгради.

Диоцез: Карловска духовна околия

Манастир: Арбанашки манастир “Св. Николай Чудотворец”

Местоположение: Манастирът се намира в Арбанашкото плато, част от Средния Предбалкан, в с. Арбанаси. Селото се намира на 6 км. от центъра на гр. Велико Търново;

Диоцез: Великотърновска духовна околия

Телефон на манастира: 062 / 3 28 73

Управител: Зоя Чалъкова

Биенето започва винаги най-голямата камбана. Тя прорязва глухия шумов фон на града с тежкия си, тържествен глас и звучи сама в продължение на няколко минути. След кратка пауза й откликват най-малките ­ с трепетно ликуване, което продължава като фон на цялата мелодия. Към тях се присъединяват и средните, благовестейки радостно и мощно идването на Спасителя. Накрая се включват и двете най-тежки камбани, създавайки усещането, че времето е спряло, а ставащото е съдбовно фиксирано и съсредоточено пред погледа на Бога.

Сред всичките богослужения на Страстната седмица и Пасха в Йерусалим най-известен и най-посещaвaн от поклонниците от всички православни страни е безспорно “литанията (гр. – молитвена процесия) на Светия Огън”. Най-ранно свидетелство за него ни дава църковният историк Евсевий Памфил. Според разказа му веднъж не достигнал елей за кандилата и тогава патриарх Нарцис дал благословията си да влеят в тях вода от Силоамската купел; направили това и слезлият от небето огън не само ги запалил, но и ги държал горящи до края на пасхалното богослужение.