Местоположение: Манастирът се намира в Преспанския дял от Западните Родопи, в района на Кръстов връх (1413 м), на около 3 км източно от с. Борово и на 2 км югоизточно от с. Мостово.
Статут: недействащ
Архитектурни и културни-исторически ценности: Представлява комплекс от два храма - “Св. Троица” (1958 г.) и “Покров Богородичен” (90-те години на XX в.), аязмо “Преображение Господне”, множество параклиси и жилищни сгради.
Местоположение: Манастирът се намира на 1 – 2 км югозападно от с. Айдемир и 2 – 3 км североизточно от с. Сребърна, Силистренско, на границата на резерват Сребърна.
Статут: действащ, женски
Архитектурни и културни-исторически ценности: Манастирът съществува от 1996 г. Жилищната част е бивша ловна хижа, има и стопански постройки, а храмът е построен през 1997 г.
Местоположение: Намира се в каньоновидната долина на р. Лом, където има около триста скални помещения. Статут: действащ, мъжки Архитектурни и културни-исторически ценности: В подножието на скалите има сграда с жилищни помещения и трапезария за гости. В скалите по стълби се стига до площадка, където се намират скалния храм, нишата в която, според преданието е спял св. Димитрий Басарбовски, две килии в които е живял и завършил земният си път монах Хрисант. По други стълби се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. В двора на манастира има кладенец, който според преданието е изкопан от св. Димитрий Басарбовски, а водата му е лековита.
Местоположение: Девическият метох се намира на 150 м северно от центъра на града.
Статут: Действащ, без монаси
Архитектурни и културни-исторически ценности: Манастирът представлява комплекс от храм – построен през XV в., еднокорабен, едноабсиден,без купол с размери 13 / 6 м, жилищни и стопански сгради.
Манастир: Арбанашки манастир “Св. Николай Чудотворец”
Местоположение: Манастирът се намира в Арбанашкото плато, част от Средния Предбалкан, в с. Арбанаси. Селото се намира на 6 км. от центъра на гр. Велико Търново;
Биенето започва винаги най-голямата камбана. Тя прорязва глухия шумов фон на града с тежкия си, тържествен глас и звучи сама в продължение на няколко минути. След кратка пауза й откликват най-малките с трепетно ликуване, което продължава като фон на цялата мелодия. Към тях се присъединяват и средните, благовестейки радостно и мощно идването на Спасителя. Накрая се включват и двете най-тежки камбани, създавайки усещането, че времето е спряло, а ставащото е съдбовно фиксирано и съсредоточено пред погледа на Бога.
Сред всичките богослужения на Страстната седмица и Пасха в Йерусалим най-известен и най-посещaвaн от поклонниците от всички православни страни е безспорно “литанията (гр. – молитвена процесия) на Светия Огън”. Най-ранно свидетелство за него ни дава църковният историк Евсевий Памфил. Според разказа му веднъж не достигнал елей за кандилата и тогава патриарх Нарцис дал благословията си да влеят в тях вода от Силоамската купел; направили това и слезлият от небето огън не само ги запалил, но и ги държал горящи до края на пасхалното богослужение.