10.02.11
| Архимандрит Софроний (Сахаров)
 След Възнесението на Господа апостолите се върнали, както е казано в Евангелието „с голяма радост” (Лука 24:52).
Господ знае каква радост им е дал; и техните души са преживявали тази радост.
Първата им радост е, че са познали Истинния Господ Иисус Христос.
Втората – че са Го обикнали.
Третата – че са познали вечния небесен живот.
И четвъртата – те желаели на света спасение тъй, както и на себе си.
А освен това са се радвали и защото са познали Светия Дух и са видели как Той действа в тях.
 Четвъртата беседа на свети Йоан Златоуст върху Посланието на свети апостол Павел до евреите
Св. Йоан Златоуст е направил тълкувания на всички послания на св. Апостол Павел. Сред най-добрите образци на писателския труд на светителя са 34-те беседи върху Посланието на св. Апостол Павел до евреите. Те са запазили своята актуалност и задълбоченост до ден днешен. Учените все още не са единни по въпроса за мястото и времето на написването и произнасянето на тези творби.
24.07.10
| Сергей Епифанович
 С чувство на дълбоко благоговение и с пълно съзнаване на безсилието на човешкия разум преп. Максим пристъпва към великата тайна на Божественото битие, за да се възкачи под ръководството на св. Григорий на висотата на ареопагитската апофатика. Мисълта му се устремява към Висшето Битие, от Което зависи всичко като от Върховно Начало, от Което произтича цялата красота и величие на сътворения свят.
09.03.10
| Монах от Източната Църква
 На този ден Църквата спомня св. Йоан Лествичник, тъй като този св. отец, живял през седми век, е достигнал в живота си висотата на покаянието, към което трябва да се стремим през Великия пост. В тропара на светеца се казва: „Пустиножител и ангел в тяло, и чудотворец ти си се показал богоносни отче наш, Йоане. Като си приел с пост, бдение и молитва небесните дарове, ти изцеляваш болните и душите на онези, които с вяра прибягват към тебе. Слава на Този, който ти е дал твърдост, слава на Този, Който ти е дал венец, слава на Този, Който чрез тебе дава на всички изцеление“.
.jpg) Предлагаме на нашите читатели богослужебния текст "Акатист на преподобния и богоносен наш отец св. Иван Рилски Чудотворец", издаден през 1946 г. Редакцията благодари на Георги Пърликов за труда над текста и споделянето му с читателите.
13.01.09
| Панайотис Христу
 Доклад, изнесен на конференция във Фрибург (Швейцария), 2-5 септември 1980 г.
Избрах темата за тази конференция, повлиян от изследванията ми върху писанията на Григорий Палама, които издадох с помощта на група мои студенти в Солун.
04.12.08
| Дякон Георгий ЗЯБЛИЦЕВ
 Посредник между Вездесъщия Бог и видимия свят се явява невидимият ангелски свят. Според св. Дионисий той е разделен на три триади. Първата и най-близка до Бога триада съставляват Херувими, Серафими и Престоли, които са в пълно съпричастие с Божествената Светлина, Красота и Единство.
09.06.07
| Св. Иоан Златоуст
 Източник: Енорийски бюлетин Покров
Сегашният наш живот изобилства с многочислени тревоги и грижи, но това не е тежко, възлюбени. Тежкото е, че имаме възможност да намалим тези грижи и тревоги или поне да ги понасяме без особени страдания, но не правим нито едното, нито другото. Всичкото си време прекарваме в обезсърчение: един скърби, че е беден, друг – че е болен, трети – заради многото грижи и безпокойства вкъщи, четвърти – да изучи децата си, а пети – поради бездетство. И обърнете внимание какъв излишък от безумие има в случая, защото почти всички скърбят за неща, противоположни едно на друго.
 Източник: Духовни беседи
Когато Бог създал човека, Той вложил у него нещо божествено. То е подобно на мисъл, която като искрата съдържа и светлина и топлина. Тази мисъл, която просвещава ума и му посочва, кое е добро и кое - зло, се нарича съвест. Тя е естественият закон. Както тълкуват св. Отци, това са ония кладенци, които изкопал Исаак, а филистимиците ги засипали (Бит. 26). Следвайки този закон, т.е. съвестта, ветхозаветните патриарси и всички светии преди писания закон угождавали Богу. Но когато хората чрез греховете затрупали и потъпкали съвестта, тогава станало нужда от писан закон, станало нужда от св. пророци, станало нужда от идването на Самия наш Владика Иисуса Христа, Който да разкрие и издигне съвестта, като разпали отново онази затрупана искра чрез спазване на светите Негови заповеди.
01.10.06
| Св. Йоан Дамаскин
 Източник: Църковен вестник, бр. 102, 2002 г.
Прочее, трябва да се знае, че човек, бидейки двойствен съставен от душа и тяло, притежава и двойствени усещания и съответно техните добродетели; като пет са душевните и пет телесните. А душевните възприятия, които езическите философи ги наричат възможности, са следните: разум, мисъл, мнение, представа и усещане. Телесните пък са: зрение, обоняние, слух, вкус и осезание. Откъдето двойни са и техните добродетели, двойни и пороците. Така че е нужно всеки човек да знае ясно колко са душевните страсти и какви са телесните.
|
|
Свети отци