Източник: сп. Мирна, бр. 9

За търсещите това е важно поучение в днешното евангелско четене. Ето, явява се Господ; виждат Го, ала не Го познават! Вървеше Учителят с учениците Си по пътя, и Самият Той бе път; ала те не вървяха по пътя, Господ ги намери отклонили се от Него. Защото кога бе с тях преди страданието, Той им предрече за страданието, смърттаи възкресението Си след три дни, всичко предрече, но смъртта Му стана за тях забрава. Кога го видяха, увиснал на дърво, те толкова се смутиха, че забравиха Неговото учение, не очакваха възкресението Му, не разбираха обещанието. Ние, казва, се надявахме,че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля (Лук. 24:21). Вие се надявахте, ученици! Сега значи не се надявате? Ето – Христос е жив, а вашата надежда е мъртва. Истина – Христос е жив. Ала живият намери сърцата на учениците Си умрели. Пред очите им Той се яви и не се яви, беше видим и се криеше. Защото как да не бе видим, когато Го слушаха да ги пита и на въпросите Му отговаряха? Когато вървеше с тях като спътник, че и техен водач дори? Виждаха Го, но не Го познаваха. Очите им, казва, се премрежиха, за да Го не познаят (Лук. 24:16). Не си премрежиха очите, че съвсем да не видят, ала си ги премрежиха, за да не познаят.