Голяма беда сполетя преди две нощи бесарабските българи - по все още неизяснени причини се запали и изгоря светинята на православието в Бесарабия – Болградският храм „Свето Преображение Господне“.
Храмът, наричан "перлата на Бесарабия", е построен от няколко вълни български преселници-колонисти в края на 18-ти и в началото на 19-ти век, за да се покаже ясно българското присъствие в Болград. Денят на освещаването на църквата – 29 октомври 1838 г., 100 години по-късно е обявен за Ден на бесарабските българи, който вече от 20 години се отбелязва и в България.
Но 27 януари ще е и другата – черна дата, която завинаги ще се запечата в историята на храма.
В 7 часа сутринта медицинската сестра на Болградската гимназия Альона Радева отива на работа. Пътят й минава покрай Събора.
"Отдалече видях, че над черковата се вий дим, кадеш, - споделя часове по-късно тя, - на път за работа забелязва кълба черен дим над храма… Когато додох по-близко до черковата, аз видях, че то всьо-таки кадеш, пожар... Гледам, че никой няма. Много е рано, всички спят... Никой нищо не вижда, а то гори! Аз одидах да тракам на батюшката на вратата!... Казвам, - Ставайте, у вас черковата гори! Виждате - кади! Централния купол! Батюшката изляна, выключи всичкия свет (спря цялото електричество - бел.м.) и тогава извика пожарните..."
Пристигналите веднага девет пожарни команди от Болград, Измаил и Рени веднага се включва в гасенето, но само някои неща от безценнта утвар успяват да бъдат спасени…
Покруса тегне над столицата на бесарабските българи. Като страшна поличба се възприема рухването на 50-метровия купол и кръста…
Георги Палабуюк е българин от Болград, оператор, който успява да запечата с камерата си страшните кадри на разрушението и да събере някои реакции на все още невярващите в случващото се болградчани.
- Страшно!... Очень даже страшно... Такъв храм!... Горе, горе (мъка) голямо!...
- Голяма травма за нази, за българи... Този събор второто място заема на днескашния ден по проекта... И очень го ценяхме... Но, кво да направим? Кой, как... Разговор върви, че по електричеството квото си... Сушили там, ремонировали... Не знам...
- Толкоз години са га съхранили сичкити... Ужасно... То ужасно!...
Причините са трагедията тепърва се изясняват, но погледите на сънародниците ни в Бесарабия са отправени с надежда към България. Защото светинята трябва да се възстанови. Защото тя е на всички българи, и поколенията след нас трябва да я познават такава, каквато са ни я завещали дедите ни…
Присъдинете се към групата във Фейсбук, посветена на възстановяването на храма >>>
| Следваща > |
|---|
