Формата на кръста сама по себе си, както и характерните му атрибути, не са заемали важно значение в духовния живот на християните в миналото. Преди всичко е важен изкупителният подвиг на Христос, след който кръстът става знак за нашето изкупление. Свети Августин пише: „Външният белег на християнина е знакът на кръста”. При все това, за мнозина е любопитно в исторически план да си отговорят на въпроса каква е била конкретната форма на кръста, на който е разпнат Спасителят на човечеството.

„Христос възкръсна от мъртвите”: това казал ангелът; това видели и жените; за това свидетелстват и печатите на Пилат; това прокламира празният гроб; за него свидетелства и отваленият камък; пазачите се изобличават от своя глас; стражата го признава и взима парите; първосвещениците [Ана и Кайафа] доказват, че са виновни; Пилат изпитва срам; стотникът, при раздирането на завесата, повярва; преди това слънцето го показало, помръквайки на Кръста; възкръсналите тела на мъртъвците засвидетелствали истината; цялата природа потвърдила Възкресението, което се извършило в края на съботата, в началото на първия ден [οτ седмицата].

...или тайнството на света

Очите на снимащия имат необикновената задача абсолютно навсякъде да „виждат” скритата красота на заобикалящия ги свят. В този смисъл за мен фотографията е до голяма степен субективна, което само на пръв поглед противоречи на основната й функция на обективно изразно средство.

Празнуването на Сабазий в Етрополе

Възможно ли е днес българи да празнуват открито езически божества? Нямаме предвид шепата ексцентрици, които се покланят на Тангра (по-точно Тенгри) или превърнатите в туристическа атракция шамански ритуали на кукерите и нестинарите. Звучи невероятно, но има едно място в България, където вече две хилядолетия всяка година населението извършва обреди на едно тракийско божество, чиито черти прозират под християнската обвивка.