Мартеницата в Румъния


Източник: crestinortodox.ro

Мартеницата („марцъшор” на румънски) е един древен символ от един древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта. Този древен обичай, според традицията, е свързан с момента на символичната смърт и символичното раждане на едно местно женско божество – Баба Докия. Марцъшор е и народното име на месец март – началото на аграрната година.

Тази традиция се е запазила до наши дни, но не в стария й смисъл и съдържание.

В народните вярвания, мартеницата символизира годишното въже, което събира чрез преплитането на двете нишки всички 365 календарни дни. Белият и червен цвят символизират двата противоположни годишни сезона – зимата и лятото, а пролетта и есента се смятат за преходни.

В съответствие с традициите в Буковина, мартеницата е нишката на деня, изпредена от Баба Докия, докато пасяла овцете високо в планината. Тя е подобна на нишката на човешкия живот, изпредена при раждането от орисниците. Белият цвят символизира зимния студ, който си отива, а червеният – настъпващата лятна топлина.

Значението на мартеницата някога се свързвало с изминаването на годините. В миналото била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната връвчица, изплетена от вълна, по една монета от сребро или злато и я връзвали на ръчичката на детето на 1 март сутринта, преди изгрева. Вярвало се е, че по този начин, децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави както среброто и с червени бузки като червения цвят на шнура.

Момичетата си слагали преплетения шнур на шията, като вярвали, че няма да изгорят от слънцето през лятото, както гласяла поговорката: “Не ще те слънце изгори, мартеница ако носиш ти.”

В Буковина момите с радост подарявали на момците мартеници на 1 март.

Мартеницата се носела от децата 12 дни или до някой специален празник (Благовещение, Цветница, Великден), докато цъфнат плодните дръвчета или някои храсти като шипката примерно. На други места мартеницата се носи до връщането на прелетните птици и се хвърля в посоката, от която те идват, с думите: “вземи чернотата, дай белотата”. В други случаи, мартеницата се връзвала на клончето на цъфнало дръвче, а с паричката се купувало червено вино, хляб и прясно сирене, за да бъдат децата бели като сиренето и румени като виното.

Мартеницата е била уважаван символ. Носела се с много достойнство от членовете на обществото. Докато тя украсявала дрехите им, те били длъжни да избягват всякакви нецивилизовани отношения и лошо поведение.

Днешните мартеници са направени ръчно или се купуват от магазина. Както в древността и днес те са изработват от две копринени нишки, на които се закачат различни артистични висулки, символизиращи здраве и любов.

Превод: Камелия Константинова

Към темата във форума >>>

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи