Източник: Станимака

Според определението на Пол Рикьор “митът… не е лъжливо обяснение посредством образи и басни, а е традиционен разказ, който се отнася до събития, станали в дълбока древност и който има за цел да обоснове обредните действия на днешните хора и въобще да установи всички форми на действие и мисъл, чрез които човек осъзнава себе си в света”. В този аспект библейското повествование за насаждането на първото лозе от праотеца Ной (Бит. 9:20) e лаконична митологема за усилията на човека да култивира дивата лоза (лат. vitis), които съпровождат цялата цивилизация. Най-ранните вкаменени останки от дива лоза датират от ерата на миоцена (преди 20 милиона години), а първото известно сведение за култивирана лоза, от която днес има над 60 вида, са йероглифите на четвъртата египетска династия (2400 години пр. Хр.).

Кой е направил бог и е излял идол, що не принася никаква полза? Всички участници в това ще бъдат посрамени, защото и самите художници са пак човеци; нека те всички се съберат и застанат; те ще се уплашат, и всички ще бъдат посрамени (Исаия 44:10-11).

Източник: сп. Мирна, бр. 2

Няма нужда да се представя обстойно нашумялото през миналата година събитие, наречено "църквата на Ванга". Храмът стана печално известен с това, че се оказа поредния повод за напрежение между "православния български народ" и църковния клир и откри в медиите един доста претенциозен дебат, за съжаление воден както обикновено некомпетентно и повърхностно. На висок глас се предложиха всевъзможни мнения и прочити на понятията Църква, канон, храм, икона, иконостас, иконописна традиция и т. н., без дори да се полагат усилия да се постигне някакво равнище на осведоменост по темата. Непонятно защо сред представителите на голяма част от интелигенцията се е утвърдило мнението, че за всички въпроси, свързани с "духовното", както те го наричат, е достатъчно интуитивното отношение. Смущаващото е, че това отношение се изказва открито, понякога дори агресивно и във всички случаи - с претенции да прозвучи мъдро и проникновено.
В материалът, който предлагаме тук, също ще бъдат изказани лични мнения. По необходимост те ще са натоварени с известна доза субективизъм. Но по-важното в случая е, че тези мнения се опитват да разкрият истинския смисъл на църковните понятия и да предложат едно мисловно настроение, в което е възможно да се тръгне към Църквата с разбиране и отговорност. Да се види, че тя е създадена за човеците и за тяхното спасение. И ако те са в състояние действително да изпитат загриженост за съдбата си, би трябвало да потърсят обективен критерий за себе си и път за изцеление. Този критерий се предлага от Църквата, но е невъзможно да бъде разпознат дотогава, докато в увлечението да говорим за нея все не остава време да чуем, че и тя има какво да каже за себе си и, което е по-важно - на човеците, заради които и съществува в "мир сей".

О. Павел Флоренски (1882-1937) е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията, математиката, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и др. Павел Флоренски завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и Московската Духовна академия. Чете лекции по история на философията в МДА. През 1911г. приема свещенически сан. След болшевишката революция му предлагат ръководна длъжност в Главэлектро, където се занимава с изследване на електрическите полета и диелектриците. През 1921г. е избран за професор във ВХУТЕМАС, където чете лекционен курс “Анализ на пространството в художествените произведения”. През 1933г. е арестуван и осъден на10 години затвор. Разстрелян e в Соловецкия лагер на 8.12.1937г.

Основни негови съчинения са: “Стълб и крепило на Истината”, "Смисълът на идеализма", “Иконостасът”, “Очерци по философия на култа”, “Обратната перспектива” и сборникът “При водоразделите на мисълта”.