Хората на свети Егидий



 

Водени от стремежа да се върнат при истинските корени на християнството, млади хора от Италия създават общността на свети Егидий – светец на Вселенската църква, живял през осми век във Франция. Общността се стреми да съчетава евангелските добродетели на милосърдието, служението на ближните с молитвата.

 

Позволяваме се да предложим на православните читатели този репортаж за усърдието в доброто на младежи от друго християнско изповедание, защото смятаме, че и ние, православните, имаме на какво да се поучим от тях. "Всичко изпитвайте, към доброто се дръжте", казва св. апостол Павел. Материалът, написан от православен дякон, дава няколко много хубави примера как, къде, кога можем да послужим на нашите болни, възрастни, нещастни събратя.

Тези хора са заети в най–различни области: служители, професори, учители, лекари и фризьори. Но всички те, след края на работния си ден отиват да служат на ближните си – старци, болни, бездомни. И това се случва днес, в Рим! За служението на ближните разказва дякон Фьодор Котрелев, който е впечатлен от дейността, която развива общността "Свети Егидий".

Необикновеният ресторант

– Скъпи приятели! Нашият ресторант, както забелязахте не е прост. Тук работят инвалиди заедно със своите приятели–доброволци. Рамо до рамо – защото ние не вярваме, че светът не е разделен на болни и здрави!

Така посрещат в заведението, което се нарича "Приятели". Държах в ръката си менюто и чаках да дойде сервитьора. Скоро до масата ми се приближи пълничък младеж със синдром на Даун. Имаше светли коси и се представи: Лучано. Вечер той идва тук на работа.

Ресторантът "Приятели" е създаден преди няколко години от католическата община на свети Егидий, на италиански Сант Еджидио, за да могат в него да работят инвалиди и болни и да се чувстват нужни на себе си и обществото.

– Всичко започна с малко заведение с три столчета в най–скъпия квартал на Рим – разказва секретарят на общината "Свети Егидий" Адриано Рокучи. – Смятахме, че по този начин ще направим няколко неща едновременно: ще запълним времето на инвалидите, ще им дадем възможност да заработят пари, ще подпомогнем нашата община и ще напомним на нашето общество, че инвалидите и болните съществуват и се нуждаят от състрадание.

Ресторант "Приятели"

Всичко започва от малкото заведение, но сега ресторантът е разположен в един от най–скъпите и старинни райони на Рим –Трастевере. Дейността на "Свети Егидий" в обществото е извоювала присъствието на ресторанта тук. Още повече, че лиценз за за откриване на заведение на това място би струвал твърде много и не би бил във възможностите на общината.

– Веднъж – разказва Адриано Рокучи – ни се удаде да поканим в стария малък ресторант кмета на Рим. Той беше толкова поразен и трогнат от видяното – сервитьори–инвалиди, стени, украсени с чудесни картини, нарисувани също от инвалиди и в края на краищата, много добра кухня! – той веднага ни попита: с какво да ви помогна? А ние казахме: молим ви, дайте ни лиценз за по–голям ресторант в Трастевере. Кметът ни каза: добре. По–важно е, че изпълни обещанието си.

В свободното си време Адриано Рокучи е професор в един от римските университети. Той е историк, пише научни разработки, води аспиранти…

До нашата маса се доближи още един сервитьор. На около петдесет години, с унесено изражение, очила с много голям диоптър, които му стояха малко накриво. Помислих си, че също е инвалид.

– Винченцо, ти какво ще ни предложиш? – попита моят гид. И добави: – Господа, това е Винченцо. Той преподава история на религиозните движения на ХХ век в университета. Тук ни помага безплатно като доброволец.

– Да, религиозни движения… – На Винченцо явно му беше омръзнало да се усмихва иззад очилата – днес беше последното ни занятие преди сесията.

– Винченцо, а вашето семейство не ли против това, че идвате вечер в ресторанта като доброволец?

– Не, аз идвам тук само веднъж седмично. Моята съпруга и синът ми излизат на разходка, докато аз съм тук.

В служба на бездомните

Рим. Гара Тибъртина. Много късно вечерта. Ако погледнеш към гарата през нощта може да забележиш, че в определен момент от двете й страни започват да се събират някакви хора. Предимно мъже, но се виждат и няколко женски лица. Всички са облечени еднакво и носят някакъв багаж – сакове, чанти. Придвижват се с мотоциклети и автомобили. Това е едната група. Другата група, която идва от противоположнатта страна на гарата е по–разнородна, облечена в каквото и да е и в чантите си носеха всичко, което им принадлежи в този свят. Първата група е ръководена от високия брадат човек Гилермо и това също са хора от "Свети Егидий". Втората група, това е ясно, никой не я ръководи, в нея се усеща агресия, не всички са трезви – това е групата на римските бездомници. Да се държиш без превъзходство над хората, за които се грижиш е един от принципите на общността "Свети Егидий". Чувам гласа на Гилермо:

– Всички ли сме тук? Да започваме!

Групата се подреди – доброволците застанаха в осветената част на гарата, разделиха се по двойки и всяка двойка започна да раздава сандвичи, чай и плодове със сок. Опашката върви спокойно, но напрежението е във въздуха.

Както виждате, за това служение избираме силни и здрави млади момчета. Сами разбирате защо – казва Гилермо.

– Здравей, приятелю, как си? – се чува в отговор дрезгав и съвсем бандитски глас – А какво правят тук тези двамата с фотоапаратите? Моля ви, без глупости! – тези думи бяха за нас, които се опитахме да заснемем необичайната случка.

В отбора на Гилермо – той е учител по история в гимназията са двама семинаристи, фризьор, сътрудник на кметството, студенти по история…

– Ние идваме на гарата във вторник, а през останалото време тук идват други групи от нашата организация. Сандвичите и чая също ни ги подготвят нашите групи. Знаете ли как започнахме да идваме на гарите? – Преди десет години разбрахме за смъртта на една бездомна жена на централната римска гара Термини. Когато й станало лошо "Бърза помощ" отказала да я вземе – имала въшки – и тя умряла. Този случай нас така ни потресе, че ние се организирахме и започнахме да идваме на гарите, където знаехме, че късно вечер се събират бездомници. – Момчета, привършваме, благодаря на всички, ще се видим утре на вечерня! – каза Гилермо и разпусна своя "отбор".

Една различна 1968–ма

– По–старото поколение си спомня какво се случваше през 1968 година в Западна Европа. – Студентските вълнения достигнаха до мащабите на истинска революция. Младежите искаха свобода, равни права, работа, по–добър живот. Студентските вълнения разлюляха Франция, но достигнаха и до Италия. И тук имаше млади хора, които гледаха по друг начин на живота. Те също мечтаеха за равноправие и по–добър живот, но на тях не им се искаше да палят автомобили и да скандират по площадите, а да четат Евангелието и да се стараят да живеят според Божиите заповеди. Веднъж 18–годишният студент–историк Андреа Рикарди събрал няколко приятели и им разказал за своите планове. Започнали регулярно да се събират, чели Писанието. Сторило им се недостатъчно това и решили да правят нещо. Но какво?! – В Евангелието било написано да служат на бедните. В покрайнините на Рим тогава съществуваше работническият квартал Чинодромо, който беше населен с най–бедните хора, които можете да си предствите. Този район стана първия обект на младата безименна още християнска общност. Студентите идвали при местните ученици и им помагали да си пишат домашните. Моята майка просто беше в ужас: момиче от добро семейство ходи в бараките! Тя, разбира се, забрани. Трябваше да ходя тайно – разказва Паола.

Св. Егидий, резбована икона върху метал

– Тогава бях семинарист – разказва отец Амброджо Спреафико, свещеник и известен библеист, – но вече се бях увлякъл по еврейския и исках да отложа едно посещение в Чинодромо. Но останалите ми казват: как така? И аз тръгвах. Случваше се – блъскам се в пълен автобус и си прехвърлям картончета с еврейски думи.

Като Андреа Рикарди мислели много млади италианци и общината растяла бързо. Но възникнал сериозен въпрос: къде да се приюти новата общност? И било решено да се закупят помещенията на пустеещия женски манастир в Трастевере (сега този район е богат и много красив, но в през седемдесетте всичко се рушало). Малкият манастирски храм се оказал осветен в чест на свети Егидий, който в средните векове е живял във Франция. Французите го наричат Сен Жил. Житието му е немногословно и интересно: той се подвизавал в гъста гора, където живеел като постник. Единственият приятел на отшелника бил един елен, който идвал в неговата килия. Веднъж местният княз излязъл на лов и стрелял в елена. Свети Егидий прострял ръка, за да го спаси и стрелата я пронизала. Владетелят бил потресен от саможертвата на светеца и скоро станал негово духовно чедо. Той издигнал храм и нова килия за свети Егидий.

Св. Егидий с елена

Общината, създадена от Андреа Рикарди сметнала, че храмът на свети Егидий не й е даден просто така. Младите хора разбрали, че жертвеността и състраданието на свети Егидий трябва да ги вдъхновяват и да им бъдат пример в служението на ближните. И се нарекли с неговото име. Започвайки от 1968 година до момента общността на свети Егидий наброява повече от 50 000 души, от които 20 000 живеят в Рим.

Отдел "На нас ни е интересно с тях"

Всяка година на Рождество Христово общината на свети Егидий устройва голям празничен пир с подаръци за бедните. На масата са събрани самотни стари хора, бездомници, инвалиди – най–любимите хора в "Свети Егидий". След трапезата всеки получава подаръци. За този пир се подготвят дълго. Много хора жертват свои стари или нови вещи, пари.

– Една самотна възрастна жена от тези, за които се грижим идва един ден и ни казва: аз имам стар обичай: всяка сутрин отивам в кафенето и изпивам чаша кафе с мляко. Тя реши в този Рождественски пост да се откаже от своето кафе и спести цели петдесет евро. "Вземете ги, те са за рождественския обяд!" А друга баба, която хората от "Свети Егидий" канят на рождественски обяд, защото няма никакви близки дълго време правила сама сандвичи и кафе и отивала да храни …хората от "Свети Егидий", които раздавали помощи на бездомните на улиците. Филиали на организацията в момента има в 70 страни на света.

– Да приучаваме нашите възрастни хора към милосърдие е като наша запазена марка – обяснява Алесандро, аспирант–историк, специализирал се в общността в служение на стари хора. – Колко са щастливи възрастните, когато се почувстват нужни някому! Те просто разцъфват! А на нас с възрасните хора винаги ни е интересно, защото всеки възрастен човек – това винаги е голяма биография, интересен живот. Сега тръгвам, ще навестя една старица, която готви много добре. Как мислите, кой ще бъде по–радостен от нашия общ обяд?

Какво и как да направим – говори самият живот

Веднъж хората на Свети Егидий се запознали с Габриеле. Възрастният човек, който живее в хубав апартамент близо до Ватикана бил много нещастен, защото страда от рядко психическо заболяване, разновдност на аутизма: думите на Габриеле не съвпадат с неговите мисли. Получава се безмисен поток от думи, които никой не разбира. Неговите родственици не можели да се справят с проблема му. Членовете на "Свети Егидий" решават да направят в жилището на Габриеле малък център за инвалиди, като довели тук още няколко души, които имали сериозни здравословни и социални проблеми. Но това не продължило дълго – хората от кооперацията се възмутили от своеобразните съседи. Започнали да протестират и трябвало да се мисли къде да бъдат преместени инвалидите. И решение било намерено: жилището на Габриеле било продадено със съгласието на неговите роднини, парите били разделени между него и неговите братя, а с останалата, част, като или добавени още средства купили два етажа от съвременна коооперация, близо да Трастевере, където се намира центърът на общината "Свети Егидий". Сега в голямото и просторно жилище живеят осем инвалиди и в общината ги наричат семейство. А който може, излиза извън жилището, някои дори ходят на работа, като Лучано, с когото започна нашият разказ. През деня при инвалидите дежурят няколко доброволци от "Свети Егидий", а нощем остава един дежурен и медицинска сестра.

– Когато се запознахме с Габриеле – разказват сътрудници на "Свети Егидий", – не можехме и да си представим, че неговата квартира ще се превърне в истински център за цяло семейство. Но животът сам ни подсказва какво да вършим.

Вечерната молитва

"Ще се видим вечерта в "Санта Мария ин Трастевере". "Ще дойдеш ли в "Сан–Бартоломео"?. "Ще се видим на молитвата". Прощавайки се, членовете на "Свети Егидий" често си казват такива думи. Истината е, че освен делата на милосърдието, принцип на общността е съвестната, ежедневна молитва. И не просто съвместна, а ежедневна. По–точно всяка вечер. Времето е избрано по понятна причина: всички работят, а след работа се отправят на служение на ближните: към старци, бездомни, инвалиди, цигани. Остава само вечерта. Неделната меса – всеки я посещава в своята църква (едно проучване гласи, че възкресната служба се посещава от около 40% от италианците – много голям процент за Европа). Освен в неделя обществото "Свети Егидий" се събира и всяка вечер.

– Защо отделяме такова внимание на молитвата ли? – В нашето молитвено правило е задължително четенето на Свещеното Писание, а да слуша Божието слово е необходимост за християнина! – казва Адриано Рокучи. – Вижте как например в Евангелието на Лука притчата за милосърдния самарянин е поставена непосредствено преди историята за Марта и Мария. Защо? Защото Спасителят ни учи да подражаваме в милосърдието на самарянина и в любовта към Божието слово на Мария.

Отначало те се събирали в малкия храм на свети Егидий, но скоро станало тясно за постоянно нарастващата община. И тъкмо тогава един от член на обществото станал настоятелят на големия, красив и древен храм "Санта Мария ин Трастевере". Тази църква си оспорва с друга прочута римска църква – "Санта Мария Маджоре" правото да се смята за първта римска църква в чест на Пресвета Богородица, защото е построена по времето на равноапостолния император Константин Велики. Обществото "Свети Егидий" започнало да се събира вечер в "Света Мария в Трастевере". Настоятелят отец Винченцо Паля след няколко години станал епископ. Именно той съставил, като използвал правилото на един от монашеските ордени, вечерното правило на общината "Свети Егидий": то е съставено от псалми, химни, четене на Новия или Стария Завет и задължителна проповед, прочетена от свещеник или благословен за този случай мирянин. Но колкото и да е голяма църквата в Трастевере, тя също започвала да става тясна за последователите на свети Егидий. И сега общността се събира за вечерна молитва в няколко римски църкви.

Гробът на св. Петър в Рим

Тук е време да се спомене, че служението в "Свети Егидий" е абсолютно доброволно и безвъзмездно и никой не задължава доброволците да присъстват на вечерна молитва. Просто всяка вечер от от осем и половина до девет часа огромните римсик хамове се изпълват с едни и същи хора за които потребността да служат на ближните и да слушат Божието слово са достатъчно силни.

Епилог

След всичко, което чух и видях, казах на един от ръководителите на "Свети Егидий": просто вие имате много богата организация. Колко много неща успявате да направите, купувате цели жилища в Рим, един от най–скъпите градове в света…

– Да, понякога хората ни правят големи дарения – каза той, – но това не е основното. Представяте ли си какви огромни средства икономисваме от това, че всички наши сътрудници работят безвъзмездно. Ние дори избягваме думата "работа" и говорим само за служение на ближните, защото всичко, което правим е заради Бога.

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

2 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Свещеникът на Ботунец бе намерен мъртъв
    20 май 2008 | 09:36 | Агенция „Фокус“
    http://www.focus-news.net/?id=n957424

    Ботунец. Тази сутрин в 6.25 часа е намерен мъртъв свещеникът на Ботунец – 46-годишният С. С. Това съобщиха за Агенция “Фокус” от пресцентъра на МВР. Трупът е открит в тревни площ. В момента се извършва оглед. Предстои да бъде направена съдебномедицинска експертиза.

  2. hoho каза:

    Писах преди 2-3 часа текст, в който няма обиди, няма провокации и няма лъжи. Питам защо е изтрит? Ако не можете да търпите критика, това вече говори лошо за вас! Ха със здраве! Това не ви е първи път..

Споделете в социалните мрежи