Из житието на светицата“… Той видял как прочути с дейния (т.е. борещи се със злото, греха, покварата и порока в себе си) си живот и съзерцание старци служат на Бога: псалмопението в монастира никога не замлъквало и траело всенощно, в ръцете на монасите винаги имало някаква работа, а на устните им – псалми, никой не продумвал празна дума, грижи за преходното не ги тревожели, годишни приходи и грижа за житейската печал били непознати даже по име в обителта. Единственият стремеж на всички бил всеки да е мъртъв телесно, защото е умрял и престанал да съществува за света и за всичко мирско. Постоянна храна били боговдъхновените слова, а тялото монасите подкрепяли само с най-необходимото: с хляб и вода, защото всеки горял от любов към Бога. Зосима, като видял живота им, възревнувал за още по-голям подвиг, приемайки все по-тежък труд, като намерил и сподвижници, прилежно трудещи се на Господното лозе.”
На този ден си спомняме за св. Мария Египетска. Тя била всеизвестна грешница, предмет на изкушене и съблазън за всички, които я познавали. Не знаем как е станала грешница. Никога няма да разберем дали злото е било присъщо за нея поначало; дали е била съблазнена или насилена, за да стане блудница.
През 1960 г. отец Йоан Романидис (1927 г. – 2001 г.), голям гръко-американски богослов и впоследствие преподавател по Догматика в Богословския факултет на Солунския университет „Аристотел”, в едно свое писмо до ерудирания светогорски монах Теоклит Дионисиатски отправил призив Света Гора да изпрати монаси, за да бъде основан поне един или, ако е възможно, повече манастири в Америка. Без монашество и без православен аскетически дух, казваше отец Йоан, американското православие или ще изчезне, или ще се превърне в нещо друго. 
“Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално”. Така казал архангел Рафаил на Товит при чудното му изцеряване от слепотата. Наистина страшно и пагубно е да не опазиш тайната на царя; но да премълчиш преславните Божии дела това е голяма загуба за душата. И аз казва свети Софроний, който е записал житието на преподоб ната Мария Египетска, като си спомням за нещастието, заплашващо слугата, закопал в земята дадения му от Бога талант, боя се да укрия в мълчание Божествените дела и не мога да не разкажа светата повест, достигнала до мен. И да не си помисли някой продължава свети Софроний, че съм се осмелил да пиша неистини, ако у него се породи съмнение в това чудно събитие: за светостта не подобава да се лъже. Ако пък се намерят и такива хора, които като прочетат написаното, поразени от дивното събитие, не му повярват, то нека Господ бъде милостив към тях, защото те, съдейки по немощта на човешката природа, смятат, че са невъзможни чудесните дела, които се извършват със светите хора. Но трябва вече да започнем разказа за славното събитие, станало по наше време.
Няма на света човек, на когото не се е налагало да спори. Първите спорове почват още в ранното детство: „Мамо, искам сладолед... Няма да се лазболея!! Искаааам!!!” 
Тази събота във „Вяра и общество” ще видите:
