Между 24 и 26 април тази година в Дряновския манастир „Св. Архангел Михаил“ – Великотърновска епархия, се проведе тридневна среща-консултация на тема „Православната Църква и мисионерското служение“. В срещата взеха участие около 20 свещеника от различни епархии на БПЦ. Събитието беше организирано и финансирано от фондация Алфа България със сътрудничеството на фондация Покров Богородичен и Православния Център „Проф. Тотю Коев“ и с благословението на Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий. В екипа на организаторите участваше и г-н Петър Банчев – завеждащ културно-просветния отдел на Великотърновска света митрополия.


Документ, приет от Свещения Синод на Еладската православна църква по предложение на Специалната синодална комисия по биоетика на 11 януари 2006 г.
За човешките страсти са размишлявали и писали най-много тези, които са ги преживяли най-дълбоко в себе си, независимо дали това са християнските светци и отци на Църквата през вековете, а естествено и големите творци през историята. Много по-късно, едва през ХІХ век, с тях са се занимавали и учените-психолози, за да стигнат и те, както и техните славни предшественици, въпреки че са разглеждали страстите по различен начин, до сходни заключения за тяхната природа и причини, за начина им на проявяване и борбата на човека с тях.
За празника на светите братя Кирил и Методий 11 май преподаватели, докторанти и студенти от Богословския факултет започнаха кампания за събиране на книги, които ще бъдат дарени на библиотеката на
В този ден чухме за срещата на Христос със самарянката, която била и грешница, и еретичка за разбиранията от онова време. И виждаме как Господ се опитва да й отвори пътя за светлината, защото като сърцеведец Той знае, че зад греха й се крие сърце, което търси истината, търси светлината и е готово да пожертва всичко за тази истина.
В последно време на работното място, на гости, а при някои - и в семейството към нас, православните се отправят претенции да носим отговорност за Църквата въобще. В такива случаи възниква принципна невъзможност за общуване, защото, изразявайки се иносказателно, на тези, които не ядат солено е трудно да им се обясни какво значи “солено”. И резултатът е ясен – чувство на крайна досада към самия себе си - ту спориш, ту се съгласяваш. Тук се опитваме да отговорим на всички, колкото и това да ни се струва непосилно.