За църковното почитане на Богородица

Изповядваното от Православната Църква учение за Пресветата Дева Мария е основано на светото Писание. Разкрито и обяснено от светите Отци и Учители на Църквата, то е завинаги определено и утвърдено от Вселенските събори.

Боговдъхновените книги на Стария и Новия завет учат, че Единородният Син Божи, за извършването на нашето спасение, е възприел човешко естество и се е родил от пресветата Дева Мария. Така още много преди Рождество Христово св. пророк Исая предсказва: “Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил” (Исая 7:14), което име преведено от еврейски език означава “с нас е Бог.”

Учението на Православната Църква за пресветата Дева Мария проповядва няколко основни истини. Ние вярваме, че пресветата Дева е:
1. Майка на Господ Иисус Христос и затова – Богородица в собствения смисъл на думата.
2. Приснодева, тоест до раждането на Господа, по време и след него тя остава Дева.
3. Стои по-високо от всички небесни сили и светии: “по-чтима от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите”.
4. Първа след Христа пред Бога наша застъпница и помощница.

Първата от тези учителни истини се проповядва през всички векове и от всички народи още от апостолско време, както може да се установи от свидетелствата на светите Отци и Учители на Църквата, да се проследи в песнопенията и молитвите, съхранили се до днес в църковното богослужение; да се види в документите от работата на Вселенските събори.

“Наименованието Богородица – пише Антиохийският патриарх Йоан – е съставено от много Отци и е употребявано от тях и писмено и устно. Никой от църковните Отци не е отхвърлял това название; напротив – мнозина са се ползвали от него и при това – знаменити.” Такива са: св. Игнатий Богоносец, св. Юстин Философ, св. Ириней – епископ Лионски, св. Дионисий Александрийски – Отци от II и III век; св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св.Василий Велики, св. Ефрем Сириец – църковни Отци от IV век. “Който отрича, че Мария е родила Бога, той няма да види славата на Неговата Божественост” – възкликва св. Ефрем Сириец.

Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, а след тях и много други употребяват в произведенията си термина “Богородица”. Св. отец Прокъл - Константинополски архиепископ – в едно свое слово за Рождество, на поставения му въпрос: “Ти мечтаеш да видиш нещо невиждано – нима жена може да роди Бог?” дава великолепен отговор: “Аз не казвам, че жена може да роди Бог, аз казвам, че Бог може да се въплъти и да се роди от жена, защото за Него всичко е възможно.”

“Който не изповядва Емануил за истинен Бог и светата Дева, родила по плът Божественото Слово, станало плът, за Богородица, да бъде анатема!” – Така Третият – Ефеският Вселенски събор осъжда ереста на Несторий и потвърждава църковната почит към Богородица. В работата на събора са посочвани много указания от древните Отци както за личността на Христа, така и за Неговата Майка. И всеки път тези указания са изслушвани с внимание от присъстващите. Отците от Събора постановяват: “Съгласно с преданието, да се почита и проповядва нашият Господ Иисус Христос в едно лице, а пречистата и приснодевствена Негова Майка да се нарича в собствен и истинен смисъл Богородица.”

Когато на Четвъртия – Халкидонски – Вселенски събор се прочита известното послание на св. Кирил, Отците възкликват: “И ние като Кирил вярваме! Така сме вярвали, така вярваме; анатема на онези, които не вярват така!”

Петият Вселенски събор определя: “Ако някой нарича светата преславна Приснодева Мария “Богородица” коварно и не в собствен смисъл или пък я нарича “Човекородица” и “Христородица”, като че ли Христос не е бил Бог, а не я изповядва в собствен и истинен смисъл като Богородица, за такъв да бъде анатема!”

В определенията на Шестия Вселенски събор, между другото се казва: “Изложеното … учение запечатваме със съгласието си, като проповядваме единия Христос, въплътилия се Син Божи. И безсеменно родилата Го Приснодева изповядваме действително и истинно като Богородица.”

Отците от Седмия вселенски (втори Никейски) събор с одобрение изслушват и скрепяват със съгласието си онези места от посланието на Константинополския патриарх св. Тарасий и Йерусалимския патриарх Теодор, където се изповядва, че светата Дева е Богородица. В посланието Теодор определя и църковното почитане на иконите: “Почитаме и се покланяме на иконите на пречистата Майка на Господа, неизказано родилата Го света Богородица и Владичица наша.”

Отецът от VII век св. Йоан Дамаскин в съставеното от него изложение на православната вяра казва: “Ние изповядваме, че светата Дева е Богородица в собствен и истинен смисъл, защото както истинният Бог се е родил от нея, така и тя е родила истинния и въплътил се Бог.”

Втората истина, на която учи Църквата, е тази за приснодевството на Мария. Според светите Отци, приснодевството е неотделима черта на достойнството на Богородица. Затова като изповядвали, че пресветата Мария е Богородица, те я наричали Дева. Като доказателство за приснодевството на Богородица можем да се позовем на свидетелствата на църковниците от II и III век: св. Ириней, св. мъченик Юстин Философ, Ориген, св. Методий; от IV и V век: св. Григорий Нисски, св. Атанасий Велики, св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Ефрем Сирин, св. Амвросий, блаж. Августин, св. Кирил Александрийски, св. Теодот Анкирски, св. Прокъл, св. Андрей Критски и др. От най-древни времена, в писанията на светите Отци Божията майка се нарича “Майката-Дева” и “Приснодева”. Максим Грък пише, че на Петия Вселенски събор император Юстиниан настойчиво молил Отците да постановят в Символа на вярата вместо “Дева Мария” да се чете “Приснодева Мария”. Отците не се съгласили на тази поправка, колкото и тя да се възприемала като благочестива, поради забраната от Третия Вселенски събор да се прибавя или отнема нещо от Символа.

Tретата истина, която може да се разглежда като следствие на първите две, разкрива величието и превъзходството на Божията Майка не само над всички земни твари, но и над висшите ангелски чинове. Тук се отнасят всички писания на светите Отци и Учители на Църквата, в които пресветата Дева се прославя с най-възвишени похвали, приложими единствено към нея. Могат да се посочат творенията на св. Иреней, Тертулиан, блаж. Августин, св. Кирил Александрийски и много други и особено древните употребявани и до днес литургии на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Двоеслов.

На Седмия Вселенски събор се прочита посланието на Константинополския патриарх св. Герман, в което той казва: “Ние я почитаме и величаем (св. Дева Мария) … и я признаваме за по-висша от всички видими и невидими твари.”

Четвъртата истина, така утешителна за човешкия род, е тази, че Божията Майка е първата след Христа пред Бога наша застъпница и помощница. За това свидетелстват много църковни празници, установени в първите векове на християнството. Тези празници споменават и честват различни събития от живота на света Богородица.

Откъс от книгата „Земния живот на Св. Богородица”,
издание на манастира Св . Панталеймон, Атон

За църковното почитане на Богородица

margin-right: 10 px;Изповядваното от Православната Църква учение за Пресветата Дева Мария е основано на светото Писание. Разкрито и обяснено от светите Отци и Учители на Църквата, то е завинаги определено и утвърдено от Вселенските събори.

Боговдъхновените книги на Стария и Новия завет учат, че Единородният Син Божи за извършването на нашето спасение е възприел човешко естество и се е родил от пресветата Дева Мария. Така още много преди Рождество Христово св. пророк Исая предсказва: “Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил” (Исая 7:14), което име преведено от еврейски език означава “с нас е Бог.”

Continue reading “За църковното почитане на Богородица” »

Близки теми:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

nineteen + 5 =