Ако Бог беше на земята в Своето божествено величие, човекът не би могъл нито да Го види, нито да Го разбере. За да Го вижда, трябва да има други, не човешки очи, за да Го разбира - друг разум, за да го чува – различен слух, т.е. да бъде друго същество. Божието величие окончателно би потиснало човека и би обезсилило неговия разум.

За Божия град V книга II глава

Какво разбира човек под „съдба”? Когато хората чуят тази дума, съгласно обичайната й употреба я разбират като влияние на конкретното разположение на звездите в момента, когато някой е роден или заченат. Едни възприемат това влияние като независещо от волята на Бога, а според други то се основава именно на нея.

Според Имануел Кант всеки, който е проникнат истински, дълбоко и цялостно от моралния закон, трябва необходимо да стигне чрез него до вярата в съществуването на Бога и своето лично безсмъртие, т.е. до религията. Тези “религиозни постулати” са необходими условия за изпълнението на моралния закон. “Без тези постулати човек не би могъл да се стреми към целта, която моралният закон поставя, като същевременно той [моралният закон] забранява всяка мисъл за користни цели при практикуването му и желае да намираме удовлетворение в него, без да се безпокоим за последиците” [1].

Едни от най-трудните за съвместяване идеи са тези за всемогъществото на Бога и свободата на човека. Ние, хората, твърде лесно забравяме, че сме творения, поставени в свят, сътворен от нищото. Увлечени в живота си, в който реалността изглежда безлична и Творецът сякаш не присъства, не осъзнаваме дълбочината на нашата зависимост от Него.

Думата “медитация” идва от латински – meditatio – и означава: напрегнато (в смисъл интензивно) мислене, разсъждение, обмисляне, съзерцание, духовна самосъсредоточеност, духовна концентрация, мисловна подготовка, упражнение, т.е. концентрация върху духовните аспекти на битието, чрез самоабстрахиране от предметната емпирична действителност.

Божиите заповеди заемат централно място в християнската етика. Нравственият живот на християнина се развива чрез изпълняването на Божиите заповеди. Божиите заповеди изначално присъстват като божествени слова или божествени волеизявления, насочени към човека, и изискват неговото съобразяване с тях. Както човешките мисли и думи са тварни човешки енергии, така и Божиите слова или волеизявления са нетварни божествени енергии.¹

Древният свят не познава личността. Дори и днес културите, които са слабо засегнати в своите фундаментални мирогледни основи от влиянието на европейско-християнската сфера, трудно могат да разберат това понятие, още по-малко – да се ръководят от личностна нагласа, от стремеж към личността като към ценност. Древният човек е част от колектива, полиса, общността; неговите отношения със света наоколо, с боговете и неговите съграждани са опосредени от волята на цялото, диктуват се изцяло от него.

От днес на книжния пазар е новата книга на ИК Омофор "Вяра и наука". [поръчай]

Вдъхновен от мисълта на Блез Паскал: „Природата пред едни разкрива величието на Твореца, а за други го скрива“, Валентин Велчев в своята книга предлага критичен анализ на хипотезата за еволюционния произход на света от позицията на православното християнско учение.