Царството небесно и адът според Писанието

Неотдавна един англикански епископ и богослов, Н.Т. Райт, даде интервю в протестантското предаване “100 Huntley Street”, в което коментира темата за царството небесно и ада. Както може да се очаква от човек с авторитета на Райт, разсъжденията му бяха изложени понятно, увлекателно и съобразно с библейските текстове. Като въведение към лаконичните си отговори той разказа за това как един ден седял в Сикстинската капела пред огромно изображение на Страшния съд, върху което било изрисувано как душите след Съдния ден или се възнасят към небето, или пропадат в ада. Редом до епископ Райт седял гръцки православен архимандрит, който му споделил, че не схваща добре това изображение, защото макар човешката участ да е такава през погледа на християнския Запад, не по същия начин се възприема тя от християнския Изток. Ето защо можем да си зададем въпроса, каква трябва да бъде представата ни за царството небесно и ада. Какво предстои да се случи след Страшния съд?

Най-напред се изисква да разграничим двете понятия и да си дадем сметка, че те засягат две различни неща. След напускане на тялото, всички души биват отнасяни от този свят. Ангели взимат тези, които в Църквата Христова са служили на Господа, изпълнени с вяра, ревност и благоговение, и ги отнасят при Него. Именно такъв е смисълът на молитвата към Отца, чрез която Христос изразява желанието Си всички онези, дадени Му от Отца (или по-точно благочестивите християни), да бъдат с Него там, дето да гледат славата, що Му е дадена от Отец (срв. Йоан 17:24). Тъй като Христос вече е на Небесата, отдясно на Отца, това означава, че след като християните напуснат телата си, те също биват отнасяни на небето, за да бъдат тъкмо там, където е и Той. Ето защо св.ап. Павел казва, че повече от всичко „желая да се освободя и да бъда с Христа“ (срв. Фил.1:23) и че „по-скоро желаем да напуснем тялото“ (т.е. да умрем), за да можем „да се приберем у Господа“ (срв. 2 Кор.5:8). Небесното царство не представлява някаква награда за нашата доброта, някакъв звезден луна-парк, а просто мястото, където Христос царува в слава. След отделяне от телата си християните биват отнасяни на небето не за да бъдат възнаградени за нещо, ами защото Христос желае да бъдем заедно с Него, а Той пребивава именно на небето. Ето защо небесното царство не е вид благословение, нито безгрижно пребиваване в небесното пространство, нито живот сред прелестни мелодии, нито дори възстановяване на връзките ни с нашите любими хора. То е връщането ни към Иисус.

А какво се случва, когато напускат тялото душите на онези, които не са живели като благочестиви християни? В Писанието никъде няма свидетелство, че който не е бил християнин в земния си живот, задължително е човек обречен и ще бъде моментално отнесен в ада, за да бъде захвърлен във вечни мъки. Всички, водили нехристиянски живот, остават в очакване на Страшния съд, а отвъдният свят, в който те ще дочакат деня на Страшния съд, се нарича на иврит “sheol”, на гръцки – “hades” (донякъде подвеждащо за нас, общуващите на английски). (Още по-подвеждаща е староанглийската дума “hel”, която има англо-саксонски произход.)

В много древни култури е била възприемана представата, че човешкият дух по някакъв начин преодолява смъртта, но в отвъдното той преминава в едно призрачно псевдосъществуване. Тези култури възприемали това съществуване като вид преминаване в преизподня, където всички мъртви обитават накуп (срв. Ис.14:9-11; Иезек. 32:17-32) – в страната на тъмата и смъртната сянка (срв. Йов 10:21-22); едно призрачно съществуване, напълно откъснато от светлината на живота, в която живите се радват на полученото от Бога избавление и Го славят за Неговата милост и дареното спасение (срв. Пс. 6:5; 118:17; 86:13). Там обитават и праведници, и грешници. В една по-късна и по-усъвършенствана представа за преизподнята праведните откриват място на упокоение в Шеол, докато за неправедните то става място за мъки и страдания. В старозаветната апокрифна Книга на Енох (гл.22) четем, че „там се събират душите на мъртвите“ и че в този Шеол „духовете на праведните“ намират покой край „светлия воден извор“, докато „грешниците“ са „отделени настрана в тежки мъки“. Тази представа за Шеол е заложена в Господнята притча за Лазар и богаташа, представена в Лука 16:19 и сл. Но никой в Шеол все още не бил познал Страшния съд. Това има да стане по-късно, когато всички ще бъдат изправени пред Христовия престол и ще се разтворят книгите на живота им, за да бъдат съдени според делата им.

Според учението на Новия Завет, за всекиго от нас ще бъде съдено според делата му, душата му и начина му на живот. Ето защо Христос ни учи, че тези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (срв. Йоан 5:29). Св. ап. Павел дава израз на същото, като казва, че „всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си“ (2 Кор.5:10). Той казва също така, че даже и на езичниците, които никога не са познавали закона, но които при все това са постоянствали чрез добри дела да търсят слава, чест и безсмъртие, ще им бъде въздаден живот вечен, защото макар да не са имали закона, са вършили законното, бидейки верни на съвестта си и показвайки по този начин, че делото на закона е написано в техните сърца (срв. Рим.2:6-15). В Откровение четем, че на Страшния съд всеки ще застане пред Божия престол и книгите ще се отворят – в това число и Книгата на Живота, в която са записани имената на тези, живели в служение на Бога чрез своите дела. Всекиму ще бъде въздадено според делата му. Всички онези, чиито имена са записани в Книгата на Живота, ще бъдат пощадени и ще получат вечен живот (срв. Откр.20:12-15), но никъде не се споменава, че в Книгата на Живота са записани единствено имена на християни. Ако беше така, тогава какъв би бил смисълът да съществуват и другите книги, описващи подробно делата на всички останали хора?

В такъв случай какво е предвидено да стане при настъпване на Страшния съд? Каква ще бъде последната участ на човечеството? Съвременният секуларизъм, когато изобщо потърси отговор на този въпрос, стига до заключението, че всички ще се спасят и всички псета ще отидат в рая. (Макар че псето на Хитлер едва ли ще има същата съдба, според мнението на главния герой в анимационния сериал „Семейство Симпсън“. Ех, горкият Блонди.) Тези розови представи внушават идеята, че едва ли не всеки човек в крайна сметка успява да отиде в царството небесно – нещо прогласявано и от рок музиката на епохата, сред изпълнителите на която има и такива, които се отдават на тежки злоупотреби с алкохол и наркотици и намират ранна смъртта поради прием на свръхдози. Както отбелязах: независимо от своите дела, всички псета отиват в рая. Но това не ни е представено така нито в Новия Завет, нито в Православието.

Според светогледът на нашата вяра, след Страшния съд, небето и земята ще се съединят, нов Йерусалим ще слезе от небето и ще се спусне на земята, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж, тъй като накрая ще е настъпил часът Бог да започне да живее с човеците (срв. Откр.21:1:3). В това ново небе и тази нова земя най-сетне намира къде да обитава и правдата (срв.2 Петър 3:13). Цялата вселена ще бъде осветена от присъствието на Бога и цялата земя ще се преизпълни с радост. Всички имена, записани в Книгата на Живота, ще наследят тази радост и спасените народи накрая ще започнат да ходят в светлината на Бога. (срв. Откр.21:24). Водени от Христа, живите радостно ще подчинят себе си на Бога, за да бъде Бог всичко у всички (срв. 1 Кор.15:28).

Но няма да е всеобщо това желание на човеците да подчинят себе си всеотдайно. За съжаление някои ще се противопоставят до самия край и в покварата си ще предпочетат гибелта вследствие на избора им да следват своя собствен път, а не да се предадат на Божията любов. В известната творба на Милтън „Изгубеният рай“ сатаната предпочита да царува в ада, вместо да служи на небето – по същия начин някои ще предпочетат проклятието на вечните мъки пред покорството. Звучи абсурдно, непонятно, неправдоподобно, но ще бъде точно така. Дори да знаят, че ще загубят възможност да си осигурят влизане в града на радостта, някои въпреки това ще се откажат от покаяние. По собственото им желание те ще останат извън града, обвити в своята гордост и привързани към греховете си (срв. Откр. 22:15). Техният дял е в Геената, или езерото, що гори с огън и жупел – то е втора смърт (срв. Откр. 21:8).

Цялата вселена е устремена към Христос и към светлината, изпълваща всички с радост. В това Царство на светлината, както Джулиан Норуич отбелязва: „Всичко ще бъде наред и всички ще се чувстват добре, и всяко нещо ще си дойде на мястото.“ Всяко кътче от космоса ще бъде изпълнено с Божието присъствие. Но какво ще се случи с онези, които отказват да приемат светлината и с демонстративно упорство не желаят да й се отдадат? Тъй като целият свят свят ще се изпълни със светлина, те ще бъдат изтласкани вън от пределите му, пред праговете му, тъмните му краища, където битието постепенно преминава в нещо като небитие. Тяхната самомнителна воля, която няма да ги изостави до последно, а ще ги държи в отчайващо подчинение, ще стане причина те да бъдат изхвърлени във външната тъмнина, вън от царството на светлината, и да бъдат наказани с вечна погибел от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество (срв. Мат. 8:12; 2 Сол.1:9). Огненото езеро с огън вечен, който изгаря, но светлина не дава, и което никога не е било предназначено за човешкия род, а за дявола и неговите ангели (срв. Мат. 25:41), не е било приготвено от Бога като вместилище за наказване на хората. Но то е останало единственото възможно пространство за онези, които отказват да пребивават в радостно покаяние в света, сътворен от Бога. Каква друга участ биха могли да имат такива хора? Когато цялата вселена е изпълнена с Бога, а те отказват да имат живот в Него, където другаде да бъдат пратени? Остава единствено да бъдат захвърлени в самоизбраното от тях гибелно пространство, в което се пресичат Божият гняв срещу греха и тяхното собствено отхвърляне на Неговата любов. Там е само плач и скърцане със зъби.

След като светът видя явяването на Христос в плът, вселената навлезе в процес на класифициране и двустранно разграничаване. След Разпятието и Възкресението тя вече се разпада по своите шевове, тъй като светлината е класифицирана като нещо съвършено различно от тъмнината, правдата – от греха, покаянието – от гордостта. На Страшния съд този процес на разграничаване ще завърши окончателно и всички хора безвъзвратно ще навлязат в онзи тип битие, което техните души и дела са избрали. Или ще наследим земята заедно със смирените, или ще бъдем изхвърлени от царството. Този избор е в наши ръце и той се осъществява през всеки един ден от живота ни. I www.myocn.net

Превод: Анжела Петрова