Един свещеник имаше дар, от Бога. Още се строи дясната апсида на църквата, втора година оправят покрива, олтара скриват с проста покривка, че още няма завеса, а по сребърните куполи вече сияят златни звезди, в иконостаса - икони от шестнайсети век, и даже нова апсида вече са изкопали и осветили, под храма, подземна такава апсида, за особени случаи.
Някой едва-едва извоювал от кметството къщичка, където да се срещат енориашите, а нашият отец вече има четири такива къщички - една за енориашите, друга - за неделно училище, трета - за момчета-сирачета, четвърта - за самотни старици. Във всяка къщичка - антикварни мебели, волтеровски кресла, мраморни подове, кристални полилеи - гледа човек ръкотворната красота, па си спомни за красотата на Божието творение, а току-виж си спомнил и за самия Творец.
Оправи се отецът с къщичките, купи три магазина, естествено всичките също православни - в единия продават свещенически облачения, в другия - църковни книжки, в третия - соеви продукти, за малките и големите пости. Оправи се с магазините, купи конюшня. Да яздят енориашите на коне по празниците, да не изпадат в униние и да не се оплакват един на друг. Е, където конюшня, там и площадка с атракциони - построиха свой миниатюрен Дисниленд, с руски светци, вместо Мики и Доналд.
Оправи се със светиите, започна да строи православен басейн, че да има къде да се отпусне човек след уморителните великопостни служби, или пък, обратно, след ездата и возенето по въртележките. Построиха басейна, сложиха до него сауна. Сложиха сауната, сега пък трябва православна спортна зала. Построиха залата, потрябваха тренажори. Купиха тренажори, сега пък трябва православен хотел. С конферентни зали. Защото от чужбина се изсипаха сума ти гости - да събират от отеца православен пастирски опит. Построиха православен хотел, потрябва православно летище. Построиха летището, пуснаха няколко десетки чартърни рейса в двайсет и шест страни, е, то се разбира, и отецът имаше собствен малък православен самолет, че и хеликоптер също, то е ясно - да си надзирава владенията, пък и гостите да вози.
Вярно, на някои гости им се завиваше свят от летенето и за тях - какво ли не прави човек заради ближния - изровиха канал до Москва-река, организираха поклоннически круизи и православен флот. Обаче по вода все пак се пътува бавно и - какво да се прави - започнаха да прекарват православна ЖП-линия. А линията трябва да се охранява от разбойници, от случайни хора - организираха своя православна армия, с хоругви, хор, всичко както си му редът. Видя отецът, че е време да стане православен президент, помисли, помисли, но накрая махна с ръка: Ако стана президент, няма да имам време да служа, а пък аз все пак съм йерей, по чина Мелхиседеков.
Така и не стана президент, остана си прост свещеник.
Превод: Пламен Сивов
Източник: Чтение для впавших в униние. Современный патерик, magazines.russ.ru
| < Предишна | Следваща > |
|---|
