Ангелите и тяхната роля в празниците


Нека разгледаме какво точно означават безплътните сили: ангели1, архангели, серафими, херувими и безчет други, които не сме в състояние да изброим. Какъв е този тайнствен свят, този свят на ангелите? Какво всъщност знаем за него?

 
Невъзможно е за нас християните да отречем тази реалност, пък била тя и невидима за очите. Свещеното Писание свидетелства за съществуването на ангелите от кн. Битие до кн. Откровение; евангелията и деянията на апостолите нерядко споменават за тях. Сътвореният свят е несравнимо по-необятен от онова, до което достига обсегът на нашето зрение. Плътските ни очи – слаби и несъответстващи (на цялата сътворена действителност – б. ред.) – улавят само незначителни части от цялото.
 
Ангелите всъщност са част от сътворения свят. Те са творения на живия Бог. „Те са духове на чистотата… сътворени, предназначени да възхваляват и съзерцават безграничната божествена красота”2. В Евангелието от св. Лука архангелът представя себе си по следния начин:
 
„Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това” (Лука 1:19).
 
Ангелите са Божии служители и Негови посланици пред хората. Те са безплътни, което ще рече – нямат тела, не са от материя и се различават от всичко земно.
 
Ангелите в Стария Завет
 
Ангелските образи се появяват често в Библията. Виждаме ги още в кн. Битие: с пламенен меч те бранят дървото на живота3 в Едемската градина (Бит. 3:24). Ангелите са служители Божии и носители на Неговата мощ: „Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители” (Пс. 103:4).
 
Нека сега объренм внимание на три откъса за ангелите от Стария Завет, подбрани от безброй други подобни:
 
Явяването пред Иисус Навин
 
„Когато Иисус се намираше близо до Йерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели? Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи”.

(Нав. 5:13-15)

 

Явяването пред Гедеон

Ангелът се явява пред Гедеон със следния поздрав: „С тебе е Господ, силний мъжо!”, и го изпраща да се бие с мадиамци. Но макар и сам да е поискал личбата, която получава, Гедеон остава уплашен от ангелската мощ и от божествения огън, изгорил предложения дар. За да му вдъхне увереност, Ангелът го напуска с думите: „Мир на тебе!” В тези две обръщения – поздравът и пожеланието за мир – можем вече да видим предобраз на евангелския език (Съд. 6:11-24).
 
Явяването пред св. прор. Даниил
 
На св. прор. Даниил била открита тайнствената битка между ангелите. Луцифер, княз на демоните и ангел на тъмнината, в изблик на гордост пожелал да заеме мястото на Бога. Архангел Михаил поставя край на този бунт с възклицанието: „Кой е като Бога?” Това всъщност е и смисълът, вложен в името Михаил. Библейското предание вижда в този откъс произхода на падналия ангелски свят, демонския свят, произхода на злото. Впоследствие, чрез грехопадението4, човечеството е пометено от греха.
 
Тук умишлено не се спираме на две много важни описания: появата на трите ангела при Мамрийския дъб и борбата между Яков и ангела.5
 
„В тези библейски разкази… ангелът заема мястото на Бога; в мисълта на разказвача непрекъснато се редува ту образът на Бога, ту образа на ангела.”6
 
Ангелите в Новия Завет
 
Ангелите имат своята постоянна мисия в четвероевангелието и в книгата Деяния на светите апостоли – те са носители на многобройни послания до човеците. Ангелите имат също така и своето важно място до Иисус Христос – те са неотлъчно край Него през целия Му земен живот.
 
Малкият Иоан Кръстител, воден от ангел през пустинята
 
Явявания през детството на Иисус Христос 
 
В началото на евангелските текстове намираме многобройни небесни вестители.7 В евангелието от Лука: благовестието на Захария (1:11-20); благовестието на Мария (1:26-38); благовестието на пастирите (2:9-14). Свети ев. Матей също започва своето евангелие с редица ангелски явявания: явяването пред Йосиф, за да прекрати съмненията му за девството на Мария (1:20-22); явяването пред мъдреците, за да ги предупреди да не се връщат при Ирод (2:12); явяването пред Йосиф, за да му каже да бягат в Египет (2:13); впоследствие повторното явяване, за да му каже да се връщат от Египет (2:20). Интересно е да се отбележи, че в евангелието от Матея Ангелите се появяват по време на сън, докато при евангелист Лука се явяват в човешки образ, приеман само, за да се предаде посланието. Образът се запазва само в рамките на диалога.
 
Ролята на небесните вестители прекъсва през зрелия земен живот на Иисус Христос: „Ти си поставил ангелите за пазители, а когато дойде изпълнението на времената, Ти ни говори чрез Самия Си Син, чрез Когото Си сътворил вековете (времената)” (молитва от Евхаристийния канон на св. Василиева литургия. Чете се по време а песнопението “Свeт, свeт, свeт Господ Саваот”)”8. След като заема Своето физическо и историческо място на земята, Иисус Христос започва да говори пряко на човека и вече не се нуждае от посредници. Той стои безкрайно по-високо от всички ангели: „Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих” (Евр. 1:5). 
 
Вестта за Възкресението
 
Ангелите отново поемат своята роля на вестоносци при Христовото Възкресение (Мат. 28:2-7; Марк. 16:5-7; Лука 24:4-8; Йоан. 20:12-14). Всички евангелисти отбелязват, че вестта за възкресението идва първо от ангели и всеки път тя се открива най-напред на жени. Евангелистите Марк и Лука говорят за младия момък, облечен в бяла, бляскава дреха. Свети ев. Йоан споменава за два ангела, също облечени в бяло. Те се явяват в човешки образ, но в дрехи от светлина – като свидетелство за Възкресението.
 
Жените-мироносици край празния гроб
 
Ангелите и тяхното служение на Иисус Христос
 
По време на изкушението в пустинята, след разговора с дявола, при Иисус Христос идват ангели, за да Му служат (Мат. 4:11). Образът на служещи ангели можем да намерим и върху иконите, изобразяващи Христовото кръщение. Макар евангелистът да не ги споменава в подобен смисъл, те  се  изобразяват на брега на река Йордан, поклонили се пред Господа, с покрити ръце – като знак на почитание.
 
На Елеонската планина, по време на дълбоката вътрешна борба на Иисус Христос, ангел слиза от небето, за да Го подкрепи (Лука.22:43). Според свети ев. Матей, в момента на Своето залавяне Иисус Христос казва на апостола, който понечил да го защити с нож, че стига да поиска, може веднага да помоли Своя Отец, а Той в този час ще Му изпрати повече от дванайсет легиона ангели. Но за да се сбъднат Писанията, Той доброволно предава Себе Си на смърт (Мат. 26:52-54).
 
Иконите – като свидетели на незримото – изобразяват ангели край разпнатия Иисус Христос, според думите на псалома:
 
Защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе,
да те опазват във всички твои пътища:
ще те понесат на ръце,
да се не спънеш о камък с ногата си;
аспида и василиск ще настъпиш
лъв и змей ще тъпчеш.”

(Пс. 90:11-13)

 

Тези слова разкриват Христовото тържество над смъртта. Нека да си припомним, че дяволът, като изкушава Иисуса Христа, Му предлага да се възползва от това пророчество. Но победата на Сина Божи е трябвало да се осъществи само и единствено чрез кръстната Му смърт.
 
Първата глава от кн. Деяния на апостолите ни описва възнесението. Тук ролята на ангелите е много важна, но този празник ще бъде разгледан по-подробно по-нататък. Тогава ще говорим за ангелите, които възвестяват славата на Иисуса Христа.
 
Отците на Църквата ни напомнят, че ангели съпътстват Иисус Христос през всеки момент от земния Му живот, било то видимо или невидимо – от рождението до гроба, възкресението и възнесението. Те не пропускат да отбележат обаче, че в ада Иисус Христос е слязъл сам. Защото никой ангел не би имал дързостта да поеме този последен сблъсък със силите на мрака: единствен Синът Божи, всепобеждаващият Иисус Христос, би могъл да се нагърби с тази последна битка.
 
Ангелите в книга Деяния на светите апостоли
 
След Христовото възнесение ангели многократно се явяват на апостолите, често пъти – за да им възложат някаква мисия. Ангел Господен води Филип надолу по пътя за Газа, за да посрещне етиопеца, велможа на етиопската царица Кандакия (8:26). Ангел Божий казва на Корнилий да потърси свети ап. Петър, за да кръсти себе си и семейството си (10:3-6). В други случаи ангели се изправят редом до апостолите, за да ги защитят или освободят: извеждането на апостолите, хвърлени в тъмница (5:19-20); слезлият в тъмницата ангел-пазител, за да освободи окования във вериги Петър (12:7-10).9
 
Ангели-пазители
 
Според нашето християнско предание вярваме, че всеки човек има до себе си свой ангел-пазител, който да го защитава: „Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казва ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен” (Мат. 18:10).
 
В Книга Товит Рафаил е верен приятел, неотлъчен спътник, за когото в крайна сметка се открива, че е ангел-пазител на младия мъж.
 
Според нашите молитвеници, човек и сутрин, и вечер се обръща към своя ангел-пазител, за да получи от него подкрепа и застъпничество:
 
„Ангеле Христов, мой свят пазител и покровител
на душата и тялото ми,
прости ми всичко, каквото днес съм съгрешил,
и ме избави от всяко лукавство на преследващия ме враг,
тъй че с никакъв грях да не разгневя моя Бог.
Моли се за мене грешния и недостоен раб,
та да ме направиш достоен за благостта и милостта
на Пресвета Троица, на Майката на моя Господ, Иисус Христос
и на всички светии. Амин”.

(Вечерна молитва към ангела-пазител)10

 

Свети архангел Михаил и другите безплътни сили (8 ноември)
 
„Архистратизи на небесните воинства,
ние, недостойните, винаги ви молим с молитвите си
да ни оградите под крилете на невеществената ваша слава,
като запазвате нас, които усърдно падаме на колене и викаме:
избавете ни от беди,
понеже сте чиноначалници на вишните сили.”
(Тропар)11
 
Ролята на ангелите в очистването и тайнствата
 
Когато в храма св. пророк Исаия видял Господа в Неговата слава, той се уплашил много и извикал:
 
„Горко ми! Загинах! Защото съм човек с нечисти уста,
 и живея сред народ също с нечисти уста, – 
 и очите ми видяха Царя, Господа Саваота.
Тогава прилетя до мене един от серафимите
с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника,
докосна се до устата ми и рече: ето,
това се докосна до устата ти – и твоето
беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.”

(Ис. 6:5-7)

 

Свещеникът също произнася тези думи на ангела, когато ни раздава причастието: „Това се докосна до устата ти – и грехът ти се очисти.” При тайнствата ние се докосваме до Бога още по-силно и по-близо, отколкото св. пророк Исаия. За тези наши срещи ни подготвят ангели. Те ни пазят и ограждат със защитна стена, за да можем да приемем огъня на олтара.*
 
Ролята на ангелите в литургията
 
Книгата на Откровението разкрива вечната, небесна литургия около Агнеца. По стенописи и мозайки, представящи небесната литургия, виждаме как ангели служат в отлтара до Иисус Христос, Който стои начело на трапезата (както например, в храмовете „Св. София” в Константинопол и в Киев). Всички наши богослужения, за които говорим тук, са свързани именно с това несравнимо празненство, вечната Литургия, или небесната Литургия12, отслужвана от Иисус Христос, заобиколен от Своите ангели. Нашите свещеници се превръщат в образи, отражения на Господа, и в Негово име разпределят светите дарове между нас. В действителност съществуват само една Литургия и само един Свещеник – това е Иисус Христос.
 
Ангелите са тези, които ни подкрепят и помагат да преминем от нашата земна към съвършено друга действителност, за да вземем участие в небесния живот. Те ни позволяват да съзрем Божията слава и заедно с нас те пеят:
 
„Ние, които таинствено изобразяваме
херувимите и пеем на животворещата Троица
трисветата песен, нека сега отложим
всяка житейска грижа, та да подемем
Царя на всичко, Когото невидимо ангелските чинове
тържествено носят. Алилуйя, алилуйя, алилуйя.”
(Херувимска песен на Великия вход)13
 
На литургията, непосредствено след Херувимската песен, заставаме пред небесния Божи престол, също както това сторил св. пророк Исаия.14 Той чул песента на серафимите и херувимите, прославяща величието на Всемогъщия Бог:15
 
„Свет, свет, свет е Господ-Саваот!
Пълни са небето и земята с Твоята слава!”
 
Християнските богослужения от всички времена и всяка обредност свързват човешките гласове с небесната ангелска песен, като към нея добавят и възгласите на еврейските деца, прославящи Христос-Царя при Неговото влизане в Йерусалим:
 
„Осанна във висините!
Благословен Идещият в името Господне.
Осанна във висините!”
 
Ангелите при Второто пришествие
 
Евангелието от Матея ни известява, че при Своето второ пришествие Иисус Христос ще пристигне, съпровождан от ангели (Мат. 25:31). „Ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата” (Мат. 24:31). Свети ап. Павел ни описва как връщането на Иисус Христос и възкресението на мъртвите ще стане при глас на архангел и при тръба Божия (1 Сол. 4:16-17).
 
Ангелите заемат важно място и в кн. Откровение: последната война на арх. Михаил и ангелите му срещу змея завършва с това, че „големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена” е свален на земята. „Сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол” (Откр. 12:7-10).
 
Названията на ангелите
 
Различни са названията, с които се наричат ангелските чинове в Библията. Подреждането им в небесна йерархия* се появява едва през Христовата епоха в творенията на светите отци на Църквата. Това подреждане се споменава в евхаристийната молитва на св. Василий.
Откриваме девет ангелски чина, разпределени в три степени:
 
1. Най-висока степен: херувими, серафими, престоли; това са ангелите, които стоят пред Божия престол и не спират да огласяват Неговата слава.
2. Втората степен: господства, сили, власти.
3. Трета степен: начала, архангели, ангели; това са вестителите.
 
Според отците на Църквата съществуват безчет различни ангели с безброй различни имена. Според някои тълкувания „заблудената овца” е тъкмо човешкият род, когото Бог иска да намери, за разлика от деветте групи ангели, които са останали верни (Мат. 18:12-14).
 
Народните вярвания и почитанието към ангелите
 
На ангелите е отредено важно място в богослужението, във величанията и в молитвите, но винаги с идеята да ни водят към Бога. В никакъв случай те не се поставят на Негово място. Ангелите никога не са изпадали в подобно изкушение – изключение прави само дяволът. Същото отношение трябва да имаме и ние към светиите – да избягваме почитане заради самите тях.
 
Молитвата, отправяна към ангелите, носи своята сила само когато има за цел да ни защити, подкрепи и очисти, за да получим даровете на Светия Дух – да ги получим в Църквата на Христа.
 
Има хора със странни души – най-вече люде със слаб характер, лишени от достатъчно здрав разум, у които съществува особен род увлечение и привързаност към чудотворния свят на ангелите, но не заради мисията, поверена на ангелите, нито заради свидетелството им за Бога, а от чист езотеризъм*. Свети ап. Павел ни е предупредил за подобен тип опасност още в Посланието до Колосяни: „Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите… И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога” (Кол. 2:18; 3:1).
 
Ангелите в иконографията
 
Описанието на херувимите*, направено от св. пророк Йезекиил и изказвано впоследствие от свети апостол и ев. Йоан в Апокалипсиса, ни напомня за гигантските асирийски статуи: крилати животни с човешки глави, могъщи пазители на вавилонските палати. В Библията те пазят под своите крила Ковчега на завета.
 
Серафимът, чието название означава „пламенен”, е описан от св. прор. Исаия: „Всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше” (Ис. 6:2). Тези фантастични фигури също са вдъхновени от месопотамски образи, но когато са изпълнени с благоговение пред истинския Бог, те придобиват съвършено нов смисъл.
 
 
Описанието на ангелите-вестоносци, представени в евангелията, е заимствано от изображенията на млади мъже в гръцкото изкуство. Като модели и първообрази за византийските икони са служели разпространените през елинистичната епоха изображения на крилати духове – алегорични символи, олицетворяващи изкуствата, добродетелите, победите. Иконографите обличат тези изящни фигури на млади мъже в свещенически, литургични одежди, представяйки техните образи като носители на съвършено нова мисия – като вестители на евангелското послание (Благата вест).
 
На Запад – като започнем от ренесанса и епохата на барока – творенията на живописта са изпъстрени с многочислени ангелоподобни фигурки. Това са палавите елфи, купидоните – заемки от езическата древност. При тях е загубена всякаква връзка, с което и да било от библейските описания – те са плод само на прекомерно, индивидуалистично въображение на художниците, придържащи се към общоприетата мода. Затова такива изображения са забранени да се слагат върху иконите.
 
Бележки
 
1 В тази глава се позоваваме най-вече на материалите от книгата на кардинал Жан Даниелу “Ангелите и тяхната мисия според отците на Църквата” (на френски), Chevetogne,1953.
2 A Monk of the Eastern Church, op.cit. vol.1, p. 57. 
3 Срв. “The Living God”, р.10.
4 Падението: срв. “The Living God”, р.10-14.
5 Oak of Mamre: срв. “The Living God”, pр.45-46. Struggle with Jacob: срв. “The Living God”, pp. 46-47.
6 A Monk of the Eastern Church, op.cit., v. 1., p. 113, note 1.
7 Небесни вестители: срв. думата “ангели” в азбучния справочник.
8 „Литургия на св. Василий Велики” – евхаристийна молитва. Превод от английски – Димитър Димитров.
9 Съществуват сходни разкази за несправедливо затваряни, оковавани и измъчвани политически затворници. Те описват как са виждали своя ангел-пазител да слиза в килията им, за да ги подкрепи и утеши в техните страдания  (разказите им са останали непубликувани).
10 Молитвеник, фондация „Антим І”, 2000, с. 64.
11 Молитвеник, с. 50.
12 Небесна Литургия: срв. “The Living God”, р. 393-395.
13 Велики вход: срв. “The Living God”, р. 393-395
14 В Откровението свети ап. и ев. Йоан вижда същата гледка и чува същия ангелски възглас пред Божия престол.
15 Тържественият Вход Господен  в Йерусалим: Мат. 21:1-9; Марк. 11:1-10; Лука 19-28-38; Иоан. 12:12-19.

 
Превод: Анжела Петрова
 
Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

1 Response

  1. Траянка Георгиева каза:

    Душевадец. Така е наречен в народните вярвания св.арахангел Михаил. Изтръгвайки с нож душите на умиращите, той ги отвежда от тоя свят. Това е единственото сигурно нещо което ни предстои. Сега може да ни изглежда невероятно и недопустимо, може да правим всичко, за да отстраним от себе си мисълта за смъртта, но не и да я избегнем. И в ектениите, Църквата измолва от Бога за нас верен ангел пазител, прощение и освобождаване от греховете, християнски, безболезнен, непосрамен и мирен завършък на живота ни и добър отговор пред страшния Христов съд. И как ще съжаляваме, че не сме се молили от сърце, а сме слушали безучастно и разсеяно, когато дойде времето ни.
    Пак според народните вярвания, св.арахангел Михаил играе важна роля в ежедневната битка с демоните на злото. И може да съживява.
    А в Откровение на св. Иоан Богослов е описана битката на Арахангела със седмоглавия и десеторог дракон, които е прогонен от Царството Божие на земята.

Споделете в социалните мрежи