Сред народа ни битува твърдението, че Света Богородица се е мъчила шест дена, преди да роди Спасителя. Има дори и такава народна песен: „Замъчила се е Божия Майка…”. За начало на родилните болки на Светата Дева се приема празникът Игнажден (свети Игнатий Богоносец – 20 декември) и с това са свързани разни суеверия, отнасящи се за този ден. Очевидно, това е едно твърде старо еретично учение, щом с него се занимава още Шестият вселенски събор (VІІ век).
Ето какво гласи 79-ото правило на този събор:
Църквата признава в личността на пресвета Богородица единственото творение в лоното на целия създаден от Бога свят (материален и духовен), в което напълно е достигната крайната цел на тварното битие: всесъвършеното единение с Бога, максималната реализация на всички жизнени възможности.
Краят на 20 столетие и наближаващото ново хилядолетие са все събития, които отразяват условното ни възприятие за време, и затова за нас, християните, те нямат фундаментално значение. Фактът, че по този повод по целия свят се провеждат различни тържества, не бива да ни заблуждава, за особената важност на смяната на календарните срокове. За нас значими са само онези промени във времето, които са свързани с великите събития от историята на спасението и които ние литургически изживяваме в дните на църковните празници. 
Беседа пред Генералната асамблея на Балканския младежки Православен съюз, август 1996 г., Гърция
Църквата по своята природа съдържа необходимостта от мисионерство. Православното разбиране за мисия има сериозни богословски предпоставки и причината днес да говорим за църковна криза е тяхното недостатъчно оценяване. Църковната мисия не може да бъде разбрана извън богословския контекст, в който се разбира самият църковен живот. Едно от най-големите изкушения пред нас е схващането, че вярата е идеология, която трябва да се отстоява. Ако погледнем назад във времето ще видим, че мисията на Православната Църква често пъти е била разбирана като реакция на римокатолическата или протестантската пропаганда т. е. – базирана на противоречието на мисиите на други вероизповедания.
Служението в Църквата обикновено се схваща единствено и само като присъщо задължение на духовенството (свещеници и епископи). Господ Иисус Христос обаче призовава всички ни към служение, което значи, че ние – миряните – не бива да омаловажаваме своята роля в изпълнение на църковната мисия и да се превръщаме в удобни конформисти или капризни потребители. „Доколкото Църквата е съборна във всички свои части, дотолкова всеки неин член, не само духовник, но и всеки мирянин е призван да изповядва и защитава Истината… Християнинът, получил печата на Светия Дух в тайнството Миропомазание, не може да няма съзнанието за лична отговорност. Той винаги отговаря пред Църквата.” (Владимир Лоски, Мистическо богословие) 
Светата Евхаристия в православното предание се нарича "тайнство на тайнствата" или "тайнство на Църквата". Тя е сърце на църковния живот, източник и цел на всички църковни учения и учреждения.
Църква