Томина неделя (Антипасха)

Два пъти в Евангелието срещаме това тържествено изповядване на човека, който познал в Христа своя Господ и своя Бог. Първия път – в началото на пътя на Господа. След Своето Кръщение, когато Христос стъпил на Своя кръстен път, Той среща Натанаил и свидетелства пред другите, че този човек е чист и прав по сърце, а Натанаил Го пита: „Откъде знаеш това?“. И Спасителят му отговаря с тайнствените думи: „Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те“. И Натанаил, покланяйки Му се, казва: „Ти си Син Божий!“

В житието на свети апостол Натанаил четем, че по онова време той предстоял пред Бога в молитва и че Христовите думи: „Видях те под смоковницата“ сякаш изведнъж снели пелената от очите му и той разбрал, че стои пред Същия Този Бог, към Когото тогава възнасял своята молитва.

А после това свидетелство сякаш престава; апостолите, както всички виждаме, са заслепени от видимото, и бавно-бавно започват да проглеждат за невидимото. В продължение на малко повече от три години Христос постепенно разкрива Своята истинска природа пред тях, че ето – Той е действителен, истински Човек, но едновременно с това – и Бог, дошъл в плът да спаси света; и това постепенно нарастващо съзнание намира израз вече по пътя към Йерусалим, преди самата Христова смърт, в свидетелството на апостол Петър: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“.

Преди Своето разпятие Христос постепенно се откривал на Своите ученици като Бог; а след разпятието Той настойчиво се открива пред тях като Човек, възкръснал с плът. Всички разкази за Христовото Възкресение ни поставят пред лицето именно на това събитие: това не е дух, не е видение, учениците не само чуват Неговия глас, но и се докосват до Неговото тяло, те виждат как Той вкусва храна, и справедливо, говорейки за тяхното свидетелство, след време апостол Йоан казал, че ние говорим за това, което са видели очите ни, което са чули ушите ни и което са попипали ръцете ни: Христос действително е възкръснал с плът, с осветена плът, с преобразена плът, която станала дух, непреставайки да бъде плът. И ние, заедно с апостол Тома, се покланяме на възкръсналия Христос, и вярвайки Му и познавайки Го като свой Бог, но и като възкръсналия Иисус от Назарет, зовем към Него: „Господ мой и Бог мой!“…

И върху това е изграден целият живот на Църквата, цялото християнско светоусещане, цялото величие на човека, цялото безпределно Божие смирение. В Христос ни е разкрито и едното, и другото; и ние ликуваме не само за това, че Бог е Бог на любовта, че Бог е нашият Спасител, но и за това, че в Него ни е открито колко велик е Човекът. Той е толкова велик, че Бог може да се вмести в него, той е така велик, че може да мине през вратата на смъртта и да влезе във вечния живот, и да ни увлече, да ни понесе, подобно на поток, към вечността, че Той, приобщил се към нас във всичко, освен в греха, към нашето човечество, докрай ни приобщава към Своето Божество, стига само ние да се отваряме за Неговото въздействие… Колко е дивно това!

И ето, в настъпващите четиридесет дни Христос непрекъснато се явява на Своите ученици. Той им разкрива тайните на Царството Божие; открива им името на нашия Господ като Любов; открива им разбирането за Църквата като за общество от хора, съединени помежду си с любов; открива им това, че те могат да изгубят временния живот, че той неизбежно ще премине, но им е даден вечен живот, и това е Божият живот, който вече се е вселил в тях, действа в тях, побеждава всичко. И в настъпващите седмици всяко евангелско четиво ще ни говори за това тържество на живота, за победата на живота, за победата на любовта над всичко останало. Да се радваме, да ликуваме за това, че възкръсналият Христос не само е победил смъртта за Себе Си и в Себе Си – но че Той е победил в нас и за нас смъртта, греха, страха… и сега ние сме станали свои, родни на Живия Бог. Амин! I www.mitras.ru.

Превод: Татяна Филева