Паметникът на основателя



БЛИЗКИ ТЕМИ:

14 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Добре е да припомнят делата на доблестните наши свещеници от миналото, но тук едно чегърта окото: „едно масово въстание против поробителя от 1766 година“. Обратно, ХVІІІ век е сравнително най-спокойният от цялото робство и никакво, ама НИКАКВО, въстание няма през тази година и то в Северна България.

  2. svetlio каза:

    Тъкмо вчера разглеждах сайта на храма:
    http://svparaskeva.dveri.bg/

  3. ... каза:

    историците си противоречят дори в днешно време. Явно автора се позовава на други, не на тези които Дон Кихот. Попринцип някои се опитват да изкарат робството ни много леко и меко, с цел да подобрят отношенията в днешно време, между турци и българи. Може и затова да са казвали, че не е имало въстания. Статията ми допадна, понеже началото е увлекателно, привлича вниманието. Изцяло е различна от досегашните писани от автора. Стила е по-добър.

  4. dr rossy_koleva каза:

    Похвални се всички опити да се съхранят и популяризират сведения за живота и делото на български свещенници, за които съвременния българин тъне в неведение. Много ми хареса моментът, акцентиращ върху забравата, която всъщност е една от причините, довели до атеизацията на българското общество. Не мога да се съглася, че стила на автора е имал нужда от доработване – доколкото познавам неговите текстове де са издържани в езиково тоношение. Дали в случая, обаче, трябва да се взираме в буквата, а не в духа? Аи аз като един човек, неволно попаднал в епохата на постмодернизма искам да попитам – какво е това „добър“ стил?

  5. Дон Кихот каза:

    Стилът е човекът и е излишно да се коментира дали е добър или лош, защото е субективна величина.

    Но бих ти препоръчал, а и не само на тебе, да си оправите правописа. Един православен трябва да е по-грамотен. Виж какво си писала:

    моментът, акцентиращ върху…
    [акцентиращ е руско деепричастие и не трябва да се използва; акцентирам е чуждица вм. подчертавам]

    „стила на автора е имал нужда…“ [стилЪТ, защото е подлог]

    „доколкото познавам неговите текстове те са издържани…“ [след „текстове“ – запитая]

    „Дали в случая, обаче, трябва…“ [запетаите преди и след „обаче“ са излишни]

    „като един човек, неволно попаднал в епохата на постмодернизма искам…“ [след „постмодернизма“ трябва да има запетая, защото е вметнато]

    Четете повече книги!

  6. dikovski каза:

    Уважаеми архим. Стефанов! Относно въстанието сведенията, на които се позовавам са взети от някои материали в регионални издания и статии на ст. н. с. Богдан Николов. Той вече не е между живите, но е един от най-добрите изследователи краеведи за нашия регион. Много добре знам, че историята стъпва на факти и документи и не си правя илюзии по въпроса. Сведения за въпросното въстание издириха професионални историци от ВМРО и ги публикувахме в една дипляна по повод 3 март – Освобождението на България. То е обхващало село Бяла Слатина и околните няколко села. Не е било трудно да бъде прегазено. За Ваше успокоение все пак ще се консултирам със ст. н. с. Иван Райкински.
    Сърдечни благодарности на всички, които се включиха с коментари по моята статия и на екипа на „Православие България“, който го публикува!
    Желая на всички здраве и успех!

    Автор – Цветан Диковски

  7. Дон Кихот каза:

    Въстание в едно село няма и не може да има. Ако пъдарят-арнаутин е набил някое хлапе, а баща му е набил пъдарина, това още не е въстание.

  8. dikovski каза:

    Уважаеми архим. Стефанов!
    При цялото си уважение към Вас, като светило на богословската и историческа наука, ще Ви кажа, че е имало и хора от друго поколение, които са ровили из архивите, за да извадят на бял свят нещичко, за да има какво да преписват тези след тях. Може би всички те не са били мастити учени като Вас, но са се постарали да си свършат работата качествено.
    Просто обърнете внимание, че става въпрос за няколко села. Доколкото мога да преценя от краеведческите материали, става въпрос за спонтанен, набързо и зле организиран бунт. Ако проявявате интерес, може на адреса на Шуменски университет да Ви изпратя копия от някои от материали, макар че откровено казано нямам голямо желание да си правя този труд. Ценя Вашия принос в богословската наука, но може да си отбележите, че всеки край си има своя история, която се пише от тези хора, които живеят в него. Тя не винаги може да бъде намерена в дебелите „тухли“, които четат велики учени като Вас, но съществува.
    Мисля, че и по-рано съм Ви писал нещо за приликата Ви с истинския Дон Кихот. Този ник прави постингите Ви за правописните грешки на госпожа Колева безкрайно неуместни. А на мен ми е неприятно, че го правите под статия посветена на човек, пред паметта на който поне аз свалям шапка. Вие сте историк, уважавайте паметта на хората, които са градили историята!
    За уважение към мен не претендирам…
    Автор – Цветан Диковски

  9. pepi каза:

    Незнам дали тук му е мястото да попитам,но някой да ми обясни какъв му Проблема на тоз „Дон Кихот“?

  10. pepi каза:

    Незнам дали тук му е мястото да попитам,но някой да ми обясни какъв му Проблема на тоз „Дон Кихот“?

  11. dr rossy_koleva каза:

    Много се извинявам за правописа си, който, мога да Ви уверя, не се дължи на малко прочетени книги. Причината за пропуските ми е, че обикновено пиша коментарите си по време на заседания – поради липса на минимално свободно време, и нямам време да се взирам в граматическите детайли! Относно чуждиците: не мога да се съглася с Вас, че няма причастие акцентиращ – доказателство за това е моята дисертация, която беше приветствана от авторитетни български литературоведи. Мога да оспоря в граматическо отношение много от направените от вас забележки, включително и отделянето на „обаче“ със запетаи, което според законите на граматиката си е точно така. Познавам отлично гламатиката на българския и руския език, тъй като имам две филологии и специалност журналистика, и близо 20 публикации у нас и в чужбина

  12. dr rossy_koleva каза:

    Ще обърна внимание на вашите забележки, но още веднъж искам да отбележа, че моите отговори са изратени като коментар, а не като публикация, което предполага и по-свободно писане (разбира се – не неграмотно). Благодаря ви за проявеното към мен внимание, както и комплимента, който ми отправихте – слушала съм ваши доклади на конференцията за исхатологията в БАН (тогава май двамата представяхме ШУ), а също и на конференцията за виното. Следя и вашите публикации в интернет и мисля, че вие сте написали много стойностни неща и те са много по-компетентно написани от различни литературоведи, които подразбират от богословие! Аз обаче не веднъж вече помолих да не се взираме в детайлите, а по същността на поставените проблеми. Бих изразила своето отношение и в по-сериозни текстове, но на този етап времето не ми позволява. Относно езика – ще имате възможност да се запознаете с моя стил в моята монография, която ще издам следващата година! Планирам през този период да имам и своя страница в Литернет, където ще поместя и статиите си! Но ако се върнем към езика – всеки има право да пише с чуждици, както знаем това е приоритет на постмодернистичното мислене, защо не и с русизми? Като заяви проф. Лазар Цветков на моята защита – не можем да пишем на език, който е бил актуален преди 200 години. Желая Ви много здраве и успехи!

  13. dr rossy_koleva каза:

    Между другото – не се учудвайте, ко срещнете след време и думи с полски произход, защото скоро ще ви пиша от Варшава! Успехи!

  14. chorbalan4o каза:

    много научни светила се събрахте…:-) ама айде по-полека с авторекламата !