Религията на силния човек

Всяко нещо се познава от сравнението му с друго. Ето защо ще съпоставим учението на Мохамед и учението на Христос, за да видим коя от тези две религии е предназначена за силни хора и коя може да ги направи силни. 

Първо трябва да отбележим, че свещеното писание на мюсюлманите има три пъти по-малък обем, отколкото Свещеното Писание на християните. Само за да прочетеш Библията е необходимо три пъти повече усилия, време и упоритост, отколкото за да прочетеш Корана. Същата пропорция ще видим, ако съпоставим тяхното съдържание.

Християнството ни кара да укротяваме нашите страсти – омразата, похотта, сребролюбието. Ислямът, обратно, не пречи на никоя от тях: например, макар и да признава, что на Бога е по-угодно милосърдието, той позволява и отмъщението, макар и да говори, че на Бога е по-приятно единството на семейството, признава развода по всяка прищявка на мъжа, макар и да поощрява милостинята, почита богатите и подтиква към трупане на пари.

Християнството благославя брак само с една жена, ислямът разрешава да имаш четири жени и безброй наложници. Всеки разумен човек разбира, че да пазиш съпружеската вярност в законен брак само с една жена е по-сложно, отколкото да имаш връзки с практически неопределен брой жени в рамките на позволеното.

Ислямът заповядва на последователите си да се молят пет пъти в денонощието, християните имат заповед да се молят непрестанно (1 Сол. 5:17).

Мюсюлманите постят само три седмици, а в Православната църква постните дни съставляват две трети от всички дни в годината. При това постът се спазва през цялото денонощие, а не само през деня, както е при мюсюлманите. Ясно е, че за да постиш 240 дни и нощи, трябва да приложиш много повече усилия, отколкото за да постиш само 20 дни.

Понякога сочат като нещо много ценно мюсюлманския закон, забраняващ пиенето на вино. Но при внимателно разглеждане и в това религията на арабите отстъпва на учението на Църквата. Християнството не забранява употребата на вино само по себе си, но много строго забранява пиянството – пияниците няма да наследят Царството Божие (1 Кор. 6:10). Всекиму е ясно, че само силният човек може да пази мярка и да не изпада в пиянство, употребявайки умерено алкохол, докато пълното отказване от алкохола е значително по-лекият път към преодоляването на този грях.

Да, ислямът забранява яденето на свинско месо, бори се срещу разкоша, поставя някои ограничения в облеклото и поведението, но ясно е, че да не ядеш свинско и да не носиш копринени дрехи е значително по-лесно, отколкото да спазваш заповедта за въздържане от грях дори в мислите, както е заповядано на всеки християнин.

Да разгледаме въпроса за войната. Слепи са онези хора, които искат да вкарат християнството в прокрустовото ложе на блудкавия пацифизъм. Отбранителната война се одобрява еднозначно от Църквата. Не една дивизия от свети воини – полководци и редници – е приета от Царя Небесен в лика на светците. Но ако в исляма воденето на война е основано върху омраза, то в християнството то е мотивирано от обич към отбраняваните – няма по-голяма любов от това да положиш душата си за приятелите си (Ин. 15:13). Тези думи с право се отнасят към хората, загинали с чест в боя. Такова е учението на Христос и само силният по воля и душа човек може да го понесе.

Можем да продължим с още много съпоставки. Но дори и въз основа на гореспоменатото можем с пълна обективност да кажем, че християнството е религия за силни хора, а ислямът – за хилави и слаби. Християнството е за свободни хора, ислямът – за несвободни. Става дума за най-важната свобода на човека – свободата от греха и собствените страсти, от които мюсюлманската вяра не освобождава своите последователи.

И именно това е причината за широкото разпространяване на исляма в съвременния свят. Именно затова ислямът става сега популярен на Запад: защото е настъпила епохата на слабия човек. Секуларизираното човечество култивира своите немощи и затъва в доброволна парализа на духа. На мнозина е много приятно да чуят: Аллах иска да ви облекчи (живота); защото човекът е създаден слаб (Коран 4:28).

Християнството учи, че човекът е създаден силен и е призован да бъде силен. Това, че вече две хилядолетия Църквата не е свалила толкова високата летва на нравствения идеал, свидетелства за това, че той е реално достижим. Пример за това са не само хилядите светци, но и милионите обикновени православни християни, въплътили този идеал в своя живот. За човека това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно (Мт. 19:26), и Господ Иисус Христос, Комуто всичко е възможно, ни дава сили да извършим онова, което изредихме по-горе, и дори повече. | pravoslavie.ru