Много рано първобитният homo erectus осъзнал в себе си функцията на сърцето и го отъждествил със самото присъствие на явлението живот, оценявайки по този начин екзистенциалната му стойност в нейния истински мащаб. Но тъй като първобитните в Мексико смятали слънцето за източник на живота, принасяли му в жертва, по съображения не религиозни, а магически, кървящи човешки и животински сърца. По този начин искали да постигнат продължението на подавания от слънцето живот. Понеже сърцето се смятало за център на живота, чувствата и на мисълта, някои първобитни от Западна Африка, чак до началото на нашия век имали обичай, когато умре царят им, да дават сърцето му като храна на наследника му, та да премине у него царската власт и да стане истински приемник на управлението.

Не може ли да се живее добре и без да се вярва в християнството?” това е въпросът, по който бях помолен да напиша нещо, и бих искал веднага, преди да се опитам да му отговоря, да направя следния коментар.

Въпросът звучи сякаш е зададен от някой, който си казва:“Не ме е грижа дали в действителност християнството е истина или не. Не се интересувам дали реалният свят прилича повече на онова, което казват християните, отколкото на онова, което твърдят материалистите за него. Интересува ме единствено да живея “добър живот”. И ще избера в какво да вярвам не защото го смятам за вярно, а защото го намирам за полезно.