Колко е трудно, когато натрупаният от времето прах е покрил важни моменти от историята. Тогава се налага да се ровиш из пожълтелите страници с надеждата да намериш поне едно изречение, поне една думица. Взираш се в похабените от времето листове и се мъчиш да сглобиш един пъзел, пъзел на който не знаеш броя на елементите, за който нямаш указание какво точно трябва да се получи. И все пак трябва да го подредиш, защото само така можеш добиеш представа за конкретно историческо събитие или за определена историческа личност.

Това е името на книгата, която издателство “Омофор” подготвя за издаване на български език по повод 25-годишнината от блажената кончина на отец Серафим (1934 - 1982).

Кой е отец иеромонах Серафим и защо интересът към неговия живот и дело е толкова голям в целия свят? С какво може неговата книга да помогне на българските читатели и може ли той да бъде образец за нас българите, които сме православни още от девети век?

Архиепископ Йоан Максимович е роден на 4 юни 1896 г. в Южна Русия, село Адамовка, Харковска губерния. При светото си кръщение бил наречен Михаил, в чест на свети архангел Михаил. Още в детските си години се отличавал с дълбока религиозност, стоял нощем на молитва, усърдно събирал икони и църковни книги. Най-много от всичко обичал да чете житията на светиите. Малкият Михаил обикнал светиите от цялото си сърце, бил пропит от техния дух и започнал да живее като тях. Светият и праведен живот на детето направили силно впечатление на неговата френска гувернантка и тя приела Православие.

Източник: mediapool.bg

На 18 юни 1907 година, преди 100 години в сърцето на руската провинция, във Вологда, в свещеническо семейство се ражда Варлам Тихонович Шаламов.
Едва ли някой друг от милионите човешки същества, на които страшният ХХ век отсъди да преминат през всички кръгове на земния ад, има по-голямо право от автора на “Колимските разкази” да носи титлата Данте на нашето столетие.

Източник:  mediapool.bg

В памет на 100-годишнината на Варлам Шаламов

Дългове нямам... в най-трудни условия изпълних дълга си на гражданин: никого не предадох, нищо не забравих, нищо не простих.
В.Т. Шаламов

Източник:  Стандарт

Покръстеният мюсюлманин от Гигинци не смее да се прибере в родината. Ликовете на светците могат да спасят сестрите в Либия, твърди арабинът.

Източник: OrthodoxyToday.org

Обикновено си мислим, че знаем кои сме. Но знаем ли всъщност в пълния и дълбокия смисъл кои сме? Един текст, който е много важен за православното разбиране на човешката личност, е Псалом 63:7 – “дълбочината на сърцето”. Това означава, че човешката личност е дълбока тайна. Има дълбини – или, ако предпочитате, висоти – вътре в мен, които аз разбирам твърде малко.

Източник: В начало беше Словото

Антропологията на св. Григорий Палама е нервният център на неговата теология. Цялата негова система се стреми към едно единствено нещо - описание и определение на отношенията между хората и на отношението на отделния човек с Бога. Той следва човека в неговата борба и усилия между земното и божественото, между сътвореното и безначалното и показва пътят, чрез който той да постигне състоянието на предвечното. И точно това състояние прави човека човек, защото той е не само едно украшение или венец на цялото творение, но също така образ на троичния Бог, за когото предвечното царство е било приготвено още от самото създаване на света.

Целият физически свят е сътворен в резултат на действието на Божествената енергия. Но фактът, че дори човекът привидно е създаден в резултат на същата тази енергия не го прави равен с животните. При човека са били прибавени свръхземни елементи и накрая е било дадено божествено дихание.

Сигурен съм, че и вярващи, и невярващи ясно съзнават какво несъизмеримо и уникално значение има почитанието на Мария, Иисусовата Майка за християнската вяра и живота на Църквата. Още от най-ранни времена Църковното предание я нарича Божия Майка, Богородица, Пречиста, Пресвята, Преблагословена. В най-разпространената и най-често изричана молитва тя се възпява като “по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”. Няма служба и почти няма молитва, в която да не се споменава името й. Няма друг образ, който така да владее християнското изкуство на Изтока и Запада, както този на Майката с Младенеца. Веднага щом влезем в Православен храм виждаме нейната икона на почетното място непосредствено до царските двери, а пред нея свещник с море от горящи свещи. Погледнем ли нагоре към апсидата, стената над и зад олтара, виждаме иконата на Светата Дева да стои обикновено в центъра - сякаш е сърцето на света - а под нея са изписани думите: “Цялото Творение тържествува в Теб, о Преблагодатна”. Поток от молитви, възхвала, прошения, радост и изключителна преданост неспирно се отправят към нея.