Спомени за св. Порфирий Кавсокаливит

sveti-porfirii На днешния ден православните си припомнят за великата личност и дело на стареца Порфирий Кавсокаливит (1906-1991 г.), който бе причислен към сонма на светиите през 2013 г.

Един светец на съвремието, за когото се разказват стотици истории за чудотворства. Продължаваме да ви представяме такива свидетелства, макар и само малка част от тях…

Архим. Захария (Захару) разказва спомен за срещата си със стареца Порфирий:

На няколко пъти съм се срещал с отец Порфирий. Веднъж останах на Света гора в продължение на два месеца. Таях мъка в сърцето си и се молех за конкретен проблем. Бях посетил наскоро сестра ми в Атина и тя ми каза, че няма да може да има деца.  Тогава тази вест дълбоко ме разтърси и много ме огорчи, започнах да се моля с всички сили за сестра ми.

Когато си тръгвах от Света гора, помолих един мой приятел да дойде с мен при отец Порфирий. Щом стигнахме, разбрахме, че отецът беше болен, на легло. Влязохме при него, за да ни благослови, а той ме попита:
‒ Имаш ли да ми казваш нещо?
‒ Да, отче ‒ казах аз, – натъжен съм заради сестра ми, която живее в Атина.
Но не му казах за какво става дума, изобщо не споменах проблема на сестра ми.
‒ Да, не може да има деца ‒ каза старецът, ‒ но й кажи, че тази пречка е само на психическа основа. Ако се успокои, ще има едно дете.
Аз дори не му бях казал, че тя е омъжена. Останах без думи.
Върнах се в Атина и казах на сестра ми: „След като този Божи човек каза така, без изобщо да съм му казал каквото и да било за теб, това означава, че това е Божията воля. Върви при стареца да го помолиш да те благослови!” Друг мой приятел й помогна да стигне до отец Порфирий, който я благослови и тя роди момиченце след 12 години брачен живот.
Много пъти съм посещавал отеца, но това беше единственият, в който той разкри пред мен дара си на прозорливост. Слушал съм обаче много истории за чудеса, свързани с него. Мисля, че всеки човек в Гърция може да разкаже по нещо за отец Порфирий…

* * *

Един духовник споделя спомен за стареца Порфирий:

Веднъж бях заедно с отец Порфирий в един женски манастир. На тръгване, понеже нямахме какво да дадем на монахините, в знак на благодарност за топлото им гостоприемство, извадих от джоба си един карамелен бонбон и незабележимо го подадох на игуменката. Малко по-късно старецът Порфирий ми каза:
‒ Дори не можеш да си представиш какво означаваше за нея този твой жест!
А аз си помислих: „След като старецът вижда всичко, какво да говорим за Господа!”, и се прекръстих.

* * *
Веднъж отец Порфирий каза радостно на един приятел, който беше направил голямо дарение на църквата в името на Христа:
‒ Твоите пари си намериха подходящото място. Бяха най-добрата ти инвестиция: отидоха там, където ръжда не ги хваща, не се губят и не могат да бъдат откраднати.

* * *

Известният румънски духовник отец Георге Калчу споделя в свой спомен:

„В момента, в който се приготвяш за молитва, дяволът те атакува още с първите думи, при първите ти кратки молитви, като постоянно обърква мисълта ти с незначителни мисли, свързани със земното. Та дори започваш да се питаш колко е часът и дали навън е слънчево или облачно. Това разваля силата на сърдечната ни молитва.

Старецът Порфирий казва, че тези мисли, които ни нападат по време на молитва, са като самолети. Първо ги чуваш в далечината не особено силно, след което шумът расте и когато стигне над главата ти става истински вой, след което отминава нататък. Но ако влезеш в диалог с тези мисли, те ще превърнат сърцето ти в летище.

Вярващи са ме питали как да се борят с мислите, които ги нападат по време на молитва. Първото нещо, което трябва да направите е да не им обръщате внимание. Второто нещо – да повикаш Господа на помощ, както и ангелите хранители. И на трето място – да не отваряш сърцето си за разговор с лошите мисли. Защото демоните са по-силни от нас. Дяволът побеснява, когато някой се моли на Бога. Това е обяснението защо сме атакувани, когато се молим.

* * *

Един вярващ разказва:

„От известно време в ума ми кръжеше мисълта дали да стана монах и изцяло да се посветя на Господа. Тази мисъл ме измъчваше понеже вече бях женен и имах деца, но не успявах да направя кой знае какво добро за Господа. С такива мисли (и много други) отидох при стареца Порфирий. Изповядах многото си грехове, но не му казах нищо точно за това мое терзание. Неочаквано обаче го чух да казва:

‒ Хайде, престани с тези твои мисли! Остави това, защото не е за теб! Дори и твоят дом може да бъде манастир, който по нищо да не се различава от истинския. Достатъчно е само да направиш това, което ще ти кажа. Не мястото прави от манастира манастир, а начинът на живот. Така че върви и се моли и имай търпение във всичко!

Отецът виждаше всичко с Божието благоволение и четеше всичките ни мисли. Това те държи постоянно духовно буден, докато си край него, да не допускаш да изпадаш в униние и да пропъждаш лошите мисли.“ | www.doxologia.ro

 

Превод: Сандра Керелезова

 

Близки теми: