Философия на патицата

Па и тварите с нетърпение очакват прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега (Рим. 8: 19-22).

Патицата следователно, лети (в известен смисъл) не като "естество", а като "субект" (макар и неперсонален, но индивидуиран), и "трансцендира" природата си, ставайки летяща не "във" себе си, а за себе си. С това патицата "патее" истински в излитането като устременост – интенционално. Патицата осъществява себе си отвъд наличното "в-себе-си", т.е. извън себе си, самоотнасяйки се, преодолявайки своята крайна, смъртна природа. Това е именно онтологията на екзистиращото ек-статично витално битие, несводимо до натур-онтологията и надхвърлящо границите на натуралистичното.

Патицата е, а това е е и нейното не е, защото тя е постоянно е-ееща, т.е. тя е летяща, е плуваща, е ходеща, е патица, е птица, е точно тази патица и никоя друга, е живо същество, е "е", но всичко това е и собственото й не, защото тя е отвъд всичко това. В своята истинска ноуменална същност патицата е логосна свръх-същност, "защото в Словото, като Творец и Създател на съществуващото, в съответствие с единната и непостижима простота еднообразно съществуват и пребивават всички логоси на съществуващото" [1]. Патицата има своето нетварно логосно основание в своя Творец – Бога, както ангелите, човекът и всичко останало. Битието на патицата има своя вечен пред-образ в Божия ум; затова в най-дълбоката си същност тя е не само тварна, но и нетварна, не само земна, но и небесна. Би могло да се каже, че и всичко съществуващо може да се реализира само като причастно към божествените творчески мисли-предобрази (мисли-логоси, или волеви божествени творчески самоопределения-идеи, за които говори св. Максим). Затова "всяка твар има свой "логос", свой същностен смисъл. Не съществува нищо, което да не се основава на "смисъла на всички смисли" – Логоса. Всичко е сътворено от Логоса; именно Той дава на сътворения свят не само "порядъка", за което говори самото Му име, но и цялата му онтологична реалност. Логосът е Божественото слънце, откъдето про-излизат творческите лъчи, присъщите на всяка твар логоси, непреходните слова Божии, които едновременно дават битие на сътвореното и го призовават към Бога. По този начин всяко сътворено същество има своята "идея", своя "смисъл" у Бога, в замисъла на Твореца, Който твори разумно. Божествените (нетварни) мисли са извечните основания на тварното" [2].

Тъкмо затова, патицата, както и всяко друго живо и сътворено от Бога същество на своя за нас не винаги разбираем, но не по-малко истински и даден му от Бога език, в своята чистота, невинност и изтормозеност от човека, е в правото си да заяви:

"Зная и предчувствам – очаква ме безсмъртие, по-голямо от човешкото. За вас, човеците на оня свят има и ад. А за нас… – единствено рай. Затуй, че вие, човеците, съзнателно и доброволно измислихте греха, злото и смъртта, а и нас, без наше съгласие, повлякохте в тях чрез своята мерзост и злоба, затуй че имахте власт над нас. Затова ще отговаряте и за нас – за всички наши мъки, неволи и смърт. Ще давате откуп за нас и зарад нас… Слушах, как шепне синьото небе на черната земя тая вечна истина – в Съдния ден човеците ще дадат отговор за всички мъки, за всички страдания, за всички неволи, за всяка смърт на земните същества и твари. Всички животни, птици, растения ще станат и ще обвинят човешкия род за всички болки, за всички обиди, за всичкото зло, за всяка смърт, които той им е причинил в своето горделиво грехолюбие. Понеже с човешкия род, пред него и подире му идат грехът, смъртта и адът" [3].

В заключение ще отбележим, че в своя мета-физичен, логосен статус патицата е абсолютна по отношение на своя, даден й от Бога, битиен смисъл – в своята сътворена-нетварна (онтично-онтологична, тропосно-логосна) същност, защото "всичко, що сътвори Бог, е добро" и е безкрайно ценна за своя Творец. Защото "всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. … Всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му" (Екл. 3: 11-14) не само хората, но и животните, и всяка създадена от Него твар. Именно затова "след победата на Христос над смъртта възкресението става общ закон на сътвореното – не само на човеците, но и на животните, растенията, камъните, на целия космос…" [4].

1. Св. Максим Изповедник. Творения (Тайноводство). С. 2002. с.188.

2. Лосский, В. Очерк мистического богословия восточной церкви. Догматическое богословие. Москва. 1991. с. 227.

3. Св. Юстин Попович. Сърна в изгубения рай.

4. Лосский, В. Цит. съч., с. 288.