Митарствата – гностическо наследство в българския фолклор и култура



БЛИЗКИ ТЕМИ:

18 коментара

  1. humility каза:

    Opitat da se predstavi u4enieto za mitarstvata, koeto e izna4alno za Svetata pravoslavna tsarkva kato gnosdti4esko,folklorno i pro4ie si e 4isto ereti4esko izvra6tavane na bojestvenata istina za preminavaneto na du6ata sled otdelqneto i ot tqloto prez podnebesnite duhove na zlobata i neinoto izpitvane tam. I ieromonah Seraphim(Rose). i arhim.Seraphim (Alexiev) qsno i kategori4no sa go pokazali v pisaniqta si.A nie kato pravoslavni hristiqni sme dlajni da vqrvame izcqlo i vav vsi4ko TO4NO ,kakto vqrva svetata Pravoslavna Tsarkva,za6toto ina4e nikoga nqma da preminem tezi mitarstva i da vidim Boga,kakto si E!!!

  2. Дон Кихот каза:

    Заради заблудата няма да изпитваме омраза към човека, но заради човека няма да обичаме неговите заблуди (св. nana Григорий Велики).

  3. Idiot каза:

    Началото не помня, средата ми е мътна, а с края не съм съгласен.

  4. zlatinas каза:

    Драги ни архимандрите, да си чувал за духовна прлелест? Ти твърдо стоиш в нея! И що за медитации прави един православен архимандрит? Споменавам те в молитвите си за
    духовното ти изправление. Жалко, би трябвало духовниците да се молят за нас в това отношение!!!

  5. Дон Кихот каза:

    O, sancta simplicitas!

  6. izvor каза:

    отдавна исках да прочета нещо повече по тая тема. в материала има доста информация, но му липсва анализ… а читателят явно не е на нивото на информацията, за да я анализира. и като стигне до средата, забравя началото 🙂

  7. Дон Кихот каза:

    Вие сте най-убедителното доказателство как телевизията и чалгата унищожават дискурсивното мислене на хората от ХХІ век.

  8. mirko каза:

    много тенденциозно…

  9. izvor каза:

    има една тенденция – особено силна в началото на ХХ в. – всичко в християнството да се обяснява чрез гностически и неоплатонистки влияния. има и антитеза – всичко, което наподобява християнското в дохристиянските религии да се счита за предевангелие, чрез което езичниците са подготвяни за приемането на евангелието. затова и гърците са изобразявали своите философи в църквите.

  10. Дон Кихот каза:

    Гностицизмът, който възниква в християнството и едновременно с него, не повлиява Църквата, а Църквата заимства от гностицизма преди всичко обреди и празници, но изцяло ги преосмисля. Повече ще прочетете в книгата, която подготвям за печат „Ялдаваот. История и учение на гностическата религия“.
    .
    Антични поети, сибили, философи са изобрявани през ХVІ-ХVІІ в. не само в Гърция, но и у нас – Арбанаси и Бачково. Според мен това е реакция на исляма, който претендира, че е истинският продължител на юдейската и античната традиция.

  11. chorbalan4o каза:

    мили ми, humility,

    двамата Серафимовци ( Роуз и Алексиев) мисля, че са завършили живота си извън Каноничната Православна Църква. За американеца не съм много сигурен, но за Алексиев – със сигурност като старостилец, отделил се от БПЦ заради календарната реформа.
    Айде малко да се заинтересуваме кого цитираме и приемаме за авторитет, ок?

  12. mirko каза:

    chorbalan4o govorish gluposti

  13. toshev2006 каза:

    Относно Серафимовците, мили „чорбаланчо“, има хора, които по нашите изчисления не са уж в Църквата, а са с Бога, други пък са в Църквата, пък доста далече от Бога!
    Статията може и да показва познания, но наистина е тенденциозно представена и то в ущърб на православието, като представя учението за митарствата за неправославно.
    Хората преживяли състояние на смърт, не кома, и върнати към живот разказват за съд над душата, подобно на разказа на блаженна Теодора, естествено като във всяко от преживяванията съществува субективния елевент на възприятие. Същото го има във вярата. Един по един начин, друг по друг преживява общението си с Бога, сходно, почти по един и същи начин, но не съвсем еднакво. За всеки индивидуално светът и познанието са възприемани уникално и неповторимо. Така е и в духовния свят.
    Св.Теофан Затворник в едно от писмата си подчертава, че учението за митарствата е своеобразно образна представа за часния съд над душата, който макар и в не толкова образен аспект ще наподобява тази образна схема и последователност пресъздадена в разказа на Теодора. Св.Макарий Египетски казва, че учението за митарствата е слабо отражение на небесните тайни. Това учение не е догмат, а се възприема за благочестиво предание, но не привнесено от вън в православието, а продукт на духовен опит, духовни преживявания или преживяване на временна смърт, каквито случаи не са чужди на житийната литература и съвремена практика.

  14. Дон Кихот каза:

    Протоиерей Сергий Четвериков: Препятствия на пути к Евангелию. – http://www.orthodoxia.org/lib/1/1/6/3.aspx

  15. dr rossy_koleva каза:

    Както винаги архимандрид доц. Стефатов е написал един блестящ текст – имах честта да го прочета и на руски, публикувано и на други авторитетни сайтове. Не ми допада само начина, по който се разсъждава за митарствата – не като част от християнските религиозни възгледи, за феномен, който очаква човека в задгробния живот, а като за някакво явление, което има аналози в други религии. Това не доказва, че идеята за митарствата е взаимствана, а може би, че и други религии са разполагали с това знание. Но може би това е тема на друго изследване

  16. dr rossy_koleva каза:

    Учението за митарствата е детайлно разгледано от Серафим Роуз в книгата му „Живота клед смъртта“, в която се ситематизират идеите за странстването на душата след смъртта в православието. В книгата се цитират не само видения и съждения на отците на църквата, но и съвременни доказателства за съществуването на това явление

  17. Стоян Костов каза:

    Митарствата съществуват,който не го вярва ще го повярва един ден като умре.

  18. Дон Кихотъ каза:

    [quote name=“Стоян Костов“]Митарствата съществуват,който не го вярва ще го повярва един ден като умре.[/quote]

    Щом Христос, Библията и отците нищо не казват за митарствата, значи те не съществуват. Другото е суеверие, т.е. грях.