Някои проблеми и задачи пред БПЦ във връзка със съвременната храмова архитектура

6003Периодът от няколко десетилетия, през които беше невъзможно да се изграждат храмове в пределите на БПЦ, днес е последван от активно строителство на храмове. Безспорно, това е положителна тенденция, която обаче изправя християните, заели се с подобна трудна задача, пред многобройни проблеми и пред опасността много от взетите решения да се окажат погрешни и непоправими.

Всъщност епохата на социализма поради понятни причини беше деструктивна за църковното строителство във всички държави на Източния блок1. Това прекъсване на традицията в храмовата архитектура днес ни изправя пред големи проблеми2. Преди да пристъпим към определяне на проблемите в съвременната храмова архитектура и начините за тяхното преодоляване, трябва да споменем някои основни неща, които във всички случаи трябва да се знаят и да се имат предвид.

Специалистите, които се занимават с историята на християнската архитектура, знаят, че съществува един фундаментален принцип, отнасящ се към християнското изкуство и храмовата архитектура. Той гласи, че храмовата архитектура и храмовото изкуство са функция на литургията. И тъй като предназначението на храмовата архитектура е да предоставя възможно най-доброто пространство, в което да бъде отслужвана светата Евхаристия и останалите тайнства на Църквата, всяка промяна на литургичното последование или на свързани с него действия и практики неминуемо води и до промяна на архитектурната среда. Промените и развитието в богослужебните практики могат да се проследят и посредством архитектурата – тя се променя вече две хиляди години. Това хилядолетно развитие на християнската храмова архитектура илюстрира най-убедително неотменното действие на закона за непрекъснатото развитие3. Голямото разнообразие от различни видове храмове и техни различни варианти от всички епохи говори за един жив и променящ се в определени моменти литургичен живот. Но заедно с това, предназначена да задоволява богослужебните и духовни потребности, архитектурата на храма до известна степен отразява и предпочитанията на социалната група поръчители: църква, държава, административна единица, обществена организация, група енориаши или отделни дарители4. Не бива да забравяме, че в писмото си до епископ Макариос относно изграждането на храма на светия Гроб в Йерусалим Константин Велики взел лично участие в съставянето на плана, като е давал своето мнение, и по всяка вероятност е определил дори размерите на храма5.

Православната църква не дава предписания към формите на свещената архитектура, а само изисквания, произтичащи от необходимостта в създаваните от тях пространства богослужебните действия да се извършват безпрепятствено и вложената в архитектурните форми символика да произтича от разбирането за същността на Църквата и вярата6. Поради тези причини можем да кажем, че не е възможно храмовата архитектура да не бъде литургична. Ако храмът като архитектура не е съобразен с литургичния живот на християните, то в този случай спокойно можем да кажем, че поради своята нефункционалност тази архитектура не е храмова.

Пред Православната църква в България днес стои една група от проблеми, свързани с новото строителство на храмове. В най-общи линии картината на съвременната храмова архитектура е следната: строителството е хаотично, без ясно виждане за това какви функции трябва да обслужва един храм, на какви архитектурни традиции трябва да се основава и какви трябва да бъдат насоките на неговото развитие. При това, строи се само нискокачествена архитектура и градежи със съмнителна тектоника7. Към тези неща трябва да прибавим и това, че напълно се игнорира развитието на околохрамовото пространство в един по-късен период. Не се отчитат и разликите между нуждата от нови храмове в малките населени места и в големите квартали на градовете.

Два са основните фактори, които пораждат проблемите в храмовата архитектура, но и които могат да решат тези проблеми и да преустановят строителството на нелитургичните храмове.

На първо място, проблемите в новото храмостроителство възникват от липсата на ясни критерии от страна на ръководния клир в БПЦ, която липса е възможна именно поради това, че не се прави връзка между литургичния живот на църковната общност, от една страна, и храма, от друга, като място, което обслужва този живот. В резултат на това вече се появиха доста сгради, които предизвикват критики и коментари сред клирици и миряни8. Тези реакции обаче са постфактум и бързо утихват, до появата на следващата подобна постройка, като понякога не може да се направи нищо за решаването на проблема. Наличието на тази нова храмова архитектура говори за състоянието на литургичния живот на Църквата в България и всъщност представлява едно видимо, архитектурно въплъщение както на клерикализма в Църквата, така и на литургичната апатия на миряните. Освен това, някои клирици неправилно отъждествяват традиционната, исторически формирала се архитектурна образност с каноните на Православието. Тоест за тях старите архетипи са „канонични”, а осъвременената образност на храма е „неканонична”9. От техническа гледна точка, митрополиите и енориите, като инвеститори, каквито се явяват, в стремежа си да пестят, възлагат безвъзмездно проектиране на проектанти, които нямат и най-малка представа от материята, с която се захващат. Даряват се или се закупуват за по-евтино лошокачествени материали. Наемат се слаби майстори, за да бъде платена по-ниска цена на труд10.

На второ място, проблемите в новото храмостроителство възникват от архитектите, които не познават историческото развитие на християнската архитектура, литургичните функции на един храм, литургията и нейните особености. Що се отнася до контрола върху техническите процеси, обикновено поради липса на подготвени за този вид строителство лица (дори когато те са технически грамотни), той е крайно принизен11. Същевременно архитектите, работещи в тази област, се лутат между традицията и пиетета си към световните постижения на християнската архитектура въобще, без да съзнават къде е границата между православието и католицизма, между функционално-религиозно и маниерно пространство. Често пъти дори се правят опити храмът да се третира като многофункционална обществена сграда, като някакъв хибрид между културен дом и молитвен салон12. Да не говорим за това, че мнозина от архитектите всъщност нямат никаква връзка с Христовата Църква и тайнствения живот в нея, което само по себе си е парадоксално, но пък обяснява проектирането на някои, меко казано, странни храмове.

Като резултат от тези фактори, днес се появяват много проблеми и недоразумения. Ето някои от тях…

Вече са налице храмове, които представляват механичен сбор от архитектурни пространства, заети от различни видове храмове и сгради. За опиране, стъпване върху някаква архитектурна традиция не може и дума да става.

Много често един архитектурен план се възпроизвежда повече от четири-пет пъти в рамките на един доста малък район и по този начин се създава както архитектурно еднообразие, така и постоянно повтаряне на едни и същи грешки в отделните храмове.

При някои от храмовете можем да попаднем и на големи диспропорции в отделните архитектурни елементи. Например: храм с огромна камбанария, която доминира, и почти незабележим купол. Една от основните грешки, които се допускат от съвременните български архитекти, е именно по отношение на куполите13.

Срещат се храмове с много малко, почти безполезно олтарно пространство и огромен наос. Често обаче може да се срещне и обратният вариант – храм с олтарно пространство почти равно по големина на наоса, който не може да побере и една малка част от миряните. При някои от новите храмове прозорците са толкова много и толкова големи, че отвън спокойно може да се наблюдава всичко, което става в храма. Разбира се, в един такъв храм няма почти никакво място за стенописи и иконографски цикли. Понякога архитектурната фантазия сътворява остъклени пространства и предпространства, надиплени и завъртени постмодернистично по начин, който въобще не може да осигури нормално функциониране за един православен храм. И тук не става въпрос за канонична недостатъчност, а за незачитане на православната традиция, на вярата на християните14.

Понякога се избягва прилагането на такива архитектурни елементи като пандантивите под купола, или пък прозорците на последния заемат толкова място, че просто е безсмислено да се изографисва.

При някои от храмовете липсват цели литургични съоръжения, като най-често, например, липсва проскомидийната ниша, и обикновено последните се изграждат допълнително, след завършването на сградата. Този факт сам по себе си говори за литургичните познания на архитектите. Често не се знае и мястото на умивалника в храма.

Понякога се изграждат храмове на съвсем неподходящи места, като безлюдни местности и курорти, при условие че в големите и новите квартали на градовете, където нуждите са неотложни, няма и параклиси. Примери в това отношение има много. По-практично е да се изграждат параклиси в болниците и военните поделения, там, където има съсредоточени големи групи хора, които имат нужда от редовен богослужебен живот.

Някои миряни и клирици подемат и поддържат безумни идеи на авантюристични личности за изграждане на огромни храмове, параклиси и манастири, които не са съобразени нито с нуждите на хората, нито със състоянието на конкретната енория, а всъщност усилията трябва да бъдат насочени към селищата, към християните, които имат нужда всеки ден от своя енорийски храм и от своя духовник.

Важен проблем, който е свързан с конкретното проектиране на новите храмове, е, че често те не са съобразени с местните нужди и евентуалните бъдещи нужди от храмово пространство за миряните. Или храмът е много малък, или е много по-голям от необходимото.

Липсата на много места в нашата Църква за онова, което наричаме литургия след Литургията, доведе дотам, че днес много от новите храмове нямат помощни сгради, в които да се реализира тази литургия след Литургията. Необходимо е още при първоначалното намерение за изграждане на храм на определено място да бъде предвиден терен и за помощни сгради близо до храма, които могат да се построят и на много по-късен етап. Към един храм могат да бъдат построени: обслужващи сгради – неделно училище, книжарница, библиотека, канцелария на настоятелството, обществени тоалетни и др.; жилищни – жилище за свещеника, стаи за гости и т. н.; малки архитектурни форми – фиала (фонтан), чешма, беседки, перголи; стопански сгради – доходоносни имоти, магазини, работилници и други, изнесени към улицата15.

Може би една работна група, съставена от архитекти, литургисти и специалисти по християнско изкуство, ще може както да постави всички основни проблеми, които днес чакат своето разрешение, така и да посочи конкретни пътища за тяхното решаване. Неотдавна бе публикуван цитираният тук сборник, посветен именно на проблемите в съвременната храмова архитектура, който поставя много сериозни въпроси както пред архитектите, така и пред клириците. Същевременно в него могат да се открият и много отговори на съществуващи проблеми. Считам, че този сборник е много добро начало и може да се ползва като основа за работа от страна на една работна група. Една такава работна група от специалисти, както и Църквата, в лицето на нейния висш клир, трябва да обърне внимание на определени проблеми, които, мисля, са много важни. Например да вземе отношение по въпроса за необходимостта от проектиране и изграждане на храмове в новите квартали на градовете, където обикновено такива липсват. При проектирането трябва да се взима под внимание не само броят на жителите, но и да се подсигуряват парцели в непосредствена близост до храмовете за по-сетнешно изграждане на духовно-просветни центрове, в които служението на Църквата може да се разгърне и на други нива. Недалновидността в това отношение ще донесе много проблеми на следващите поколения, които безуспешно ще търсят помещения в близост до своя храм, за да извършват нормално своето служение. В най-големите градове проблеми от този род вече се забелязват. В тази връзка, необходимо е при изготвянето на кадастърни планове за нови жилищни квартали или при осъвременяване на съществуващите да се ангажират места за нови храмове, там, където това е възможно.

Необходимо е да се обърне внимание и на функционалността на храма, тъй като при много завършени вече храмове като че ли е отделено по-голямо внимание на фасадата, и не толкова на вътрешността. Този дисбаланс вече поставя в големи затруднения както клириците, които служат в тези храмове, така и миряните. Освен това големи проблеми изникват и пред зографите, които трябва да изписват вътрешните пространства. Много често те се сблъскват с невъзможността да изрисуват твърде раздробените пространства или такива, които са силно осветени. Това начупване на пространството води до нарушаване на хармонията между архитектура, живопис и служение, която е необходим елемент за нормален богослужебен живот. Да не говорим, че така се унищожава възможността да се приложат цели иконографски цикли, а олтарното пространство често буквално е лишавано от възможността да бъде изписано. Недалновидното проектиране и некачественото изпълнение понякога водят просто до унищожаване на тези стенописи.

Изключително важно е онези от архитектите, които искат да работят в областта на храмовото строителство, да се запознаят много добре с историята на християнската архитектура, която ще им даде стабилна основа за творческа работа при проектирането на нови храмове. От друга страна, инвеститорите (Църквата) трябва, в крайна сметка, да осъзнаят, че за качествена работа трябва да се плаща, и то добре. Не може да се разчита на подаяния както от страна на архитектите, така и от страна на изпълнителите16.

Би било добре да се проучи и опитът на съседните поместни православни църкви в прилагането на архитектурни проекти, за да се избегне тръгването по отдавна отживели времето си новаторски идеи и нетрадиционни или чужди на православието елементи. Важно е клирът на Православната църква в България да не се плаши от новото, от иновациите в храмовата архитектура. Същевременно с това смятам, че има и какво да се заеме от новите решения в храмовата архитектура, която се развива в другите православни страни17. Иновацията е задължителна, за да бъде поддържан жив нормалният процес на историческото развитие. Нарушаването на непрекъснатостта на архитектурното развитие – било чрез лишени от съдържателност форми, представяни като „модерни”, или чрез повтаряне на архаични форми и похвати, несъответстващи на културата, в рамките на които се осъществява свещеното строителство – води до изкривяване на процеса, еднакво „антиисторично” въпреки привидната си противоположност. Хилядолетното развитие на християнската храмова архитектура илюстрира най-убедително това18.

Напълно съзнавам, че споменатите проблеми и задачи не са единствените, които стоят пред Църквата, по отношение на храмовото строителство. Но все трябва да се започне от някъде, тъй като архитектурата има прекрасното качество всичко сътворено да остава за векове. Ако искаме да имаме нормален богослужебен живот и ако искаме и след векове да се използват настоящите храмове, трябва днес да се заемем с тези неща.


Бележки

1. Тулешков, Н. Проблеми при обновяването на храмовото строителство в страните на Източна Европа и България. – В: Наръчник за православно храмово строителство. С., 2002, 51.
2. Всъщност проблеми в съвременната храмова архитектура съществуват и в страни, където антихристиянските социалистически режими не са управлявали, като Гърция например. Там обаче проблемите са от друго естество, като например постоянно имитиране на архитектурните типове на миналото и невъзможността да се продължи естественото развитие на тези архитектурни типове, като се използват достиженията на модерната архитектура. Γ. Ε. Κανιολάκη смята, че причината за това се корени в особеното литургично и култово значение на християнския храм, макар че днес има опити да се излезе от този омагьосан кръг от повторения (Κανιολάκη, Γ. Ε. Εις Βασιλεία εισερχόμεθα των ουρανών. Αθήνα, 1997, 56–57). За „замръзване” на храмовата архитектура и безвкусно повторение на стари архитектурни типове – практика, която освен това се е вкоренила здраво в съвременното строителство, говори и Ι. Ροηλίδης в статията си Λόγος για τη ναοδομία (с. 30).
3. Коева, М. Каноничност, традиция и иновация в развитието на църковната архитектура по българските земи. – В: Наръчник… С. 12.
4. Пак там, с. 11.
5. Γούναρης, Γ. Εισαγωγή στην Παλαιοχριστιανική Αρχαιολογία. Θεσσαλονίκη, 1999, 74.
6. Коева, М. Пак там, с. 13.
7. Тулешков, Н. Проблеми… С. 52.
8. Бих могъл да дам много примери за невероятни „архитектурни решения”, като например чешма в олтарната апсида, камбанария на няколко етажа, без какъвто и да било вход към нея, и др. подобни. Въпреки че би трябвало да подкрепя твърденията си с упоменаване на населените места, където са изграждани тези и други храмове, единствено от уважение към стотиците и хиляди миряни, благодарение на които се изграждат тези храмове, тук и по-надолу няма да посочвам къде се намират те.
9. Тулешков, Н. Проблеми… С. 52.
10. Пак там, с. 52.
11. Пак там, с. 52.
12. Пак там, с. 53.
13. Тулешков, Н. Допълнителни препоръки към архитектурното проектиране. – В: Наръчник… С. 158. Тук архитектът се спира специално на проблема с диспропорцията на купола въобще и дава практически съвети за преодоляването на този проблем.
14. Тулешков, Н. Проблеми… С. 53.
15. Тулешков, Н. Градоустройствени принципи. // Наръчник… С., 2002, 63–100, с. 66.
16. Отново от личен опит мога да кажа, че именно в резултат на тези причини в много от построените храмове се появяват огромни проблеми. В крайна сметка можем да заключим, че едно изключително нискокачествено строителство, което поставя нови и нови проблеми, всъщност оскъпява обектите много повече, отколкото ако се разчиташе на добри планове, опитни изпълнители и качествени материали, съпровождани от сериозен контрол.
17. Така например в големите градски храмове може да се въведе изграждането на широк и издигнат солей пред иконостасното пространство, където да се извършват някои последования и практики. Това ще ги направи видими за всички миряни в храма, и освен това зрителният и акустичният контакт между миряни и клир стават много по-добри. Всъщност този тип солей не е нов литургичен елемент в храмовата архитектура. Той е бил използван и в раннохристиянския период най-вече в големите градски базилики. Повече по въпроса за солея виж: Архим. Авксентий. Литургика. С. 89; както и Γούναρης. Εισαγωγή… Σ. 94.
18. Коева, М. Каноничност… С. 14.

Литература

Коева, М. Каноничност, традиция и иновация в развитието на църковната архитектура по българските земи. – В: Наръчник за православно храмово строителство. С., 2002, 11–38.
Тулешков, Н. Проблеми при обновяването на храмовото строителство в страните на Източна Европа и България. – В: Наръчник за православно храмово строителство. С., 2002, 51–56.
Тулешков, Н. Градоустройствени принципи. – В: Наръчник за православно храмово строителство. С., 2002, 63–100.
Тулешков, Н. Допълнителни препоръки към архитектурното проектиране. – В: Наръчник за православно храмово строителство. С., 2002, 158–159.
Γούναρης, Γ. Ειασγωγή στην Παλαιοχριστιανική αρχαιλογία. Θεσσαλονίκη, 1999.
Κανιολάκη, Γ. Ε. Εις Βασιλεία εισερχόμεθα των ουρανών. Αθήνα, 1997, 56–57.
Ροηλίδης, Ι. Λόγος για τη ναοδομία. // Σύναξη. 81, 2002, 27–31.

Авторът е главен асистент в Православния богословски факултет на Великотърновския университет.

Из сборника “Православие и постмодернизъм”, ИК “Омофор” 2010

 

 

 

 

 

 

Близки теми:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

17 − ten =