Църква от дух

Ще започна с информацията, че твърде малка част от този текст ще е базирана на богословски и доктринални знания, не като оправдание за неговото качество, колкото като средство за премахване на нереални очаквания към него. Именно гледната точка на търсещия, а не на богословски подготвения, ще бъде основна в текста от началото му до самия му край.

От тази позиция бих могла да кажа, че съм вероятно част от многото. Едностранчиво е да се твърди, че духовността като състояние е факт само за отделни привилигировани хора, имали достъп до свръхестествена реалност, която е променила тях и живота им. Всеки човек осъзнава съществуването на друга реалност с други механизми, независимо дали я назовава с едно и също име. Съзнанието за извънчовешка сила и разум, за необяснимо, но мощно влияние върху човешкия живот и поведение, за нещо или някой извън времето и пространството, съществуа у всеки. В този смисъл вяра има у всеки. Независимо дали тази вяра е в Светата Троица или в други божества.
 
И може би тук започва основният проблем: каква е разликата между Светата Троица и Буда, Алах, японските ками, например. Докато някога Бог е бил разпознаваем и считан за авторитет, днес Той е просто едно от многото божества, непознатия бог, който е всеки и никой едновременно. Този, който трябва да посочи истината, е църквата. Но тя се проваля видимо.
 
Провалът на църквата е осезаем. Независимо дали е католическа, протестантска или православна, църквата не откликва адекватно на новото време, съчетаващо две характеристики: повишено търсене на духовност и липса на такава с истински авторитет. Човечеството не е загубило интерес към Бог, но е загубило своите пастири, които да го отведат при Него.
 
Във всички вероизповедания се наблюдава едно и също явление, въпреки претенциите за различност и реформираност: всяко едно вероизповедание търси изявяването на духовната реалност чрез материалния свят. Единственото материално нещо, което изразява Бог и неговата слава, е Творението, такова каквото е, а не неговите модификации. Представянето на духовни реалности чрез материалния свят е, ако не опасно, то поне излишно.
 
Опасно, тъй като дори самата Библия му се противопоставя. Изграждането на образи и статуи на нещо земно или небесно, с цел духовно поклонение, е мерзост пред Бог според Библията и се счита за идолопоклонство, като това е вършено от тези, които са познали Бог. („Като се представяха за мъдри, те глупееха, и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.” Римляни 1:22-23, Цариградски превод) Опасно, тъй като не само не представя достоверно духовната реалност и Бог, но внушава, че нещо материално може да въплъщава в себе си богоподобност. Това е и причината в живота да вярващия, наред с християнските символи, да вървят езически символи и изображения, както и поклонение към езически божества – те биват осъзнавани като подобни и съвместими едни с други. Опасно е, и защото видимото и осезаемото е по-лесно възприемаемо от невидимото и неизмеримото. Така както една икона или кръст са по-достъпни за врващия от духа и истината. Постепенно поклонението се измество по посока на по-ниското съпротивление и то придобива чисто външно материално изражение. 
 
В църквите със акцент върху свръхестественото, идолопоклонството е под формата на преклонение пред чудеса и знамения, често такива, които биха могли да бъдат фалшифицирани или изиграни, а личността, чрез която се случват бива издигана над Бог, който й дава силата за чудесата.
 
Всичко това се случва в среда, която го предпоставя, макар и неумишлено. Един прост факт изразява тенденцията на изместване на ценностите по посока на видимото и осезаемото – строенето или закупуването на сгради за църкви. Идеята за сбор на вярващи в определена за целта сграда с духовен вид (кръст, бял цвят, силно осветление, амвон и т.н.) в определен ден и час с определен ред, както и поставянето на един определен човек за водач, на който останалите са подчинени, е отново нож с две остриета. От една страна, сградата за църква улеснява богослужението, като предлага място на уединение и подходяща атмосфера, от друга създава редица заблуди. 
 
Най-забележимата е като че ли тази, че човек служи на Бог, само ако е в храма и редовен на службите. Акцентирането на присъствието в сградата, отделянето на пространството на вяра от пространството на ежедневния живот несъмнено внушават идеята, че Бог е само между стените на храма. Тогава извън него Бог го няма, а няма ли го Бог, няма я и отговорността на вярващия пред Него. По подобен начин се посещават езическите храмове от туристите – духовното съществува само в храма на божеството, от което се интересуват, независимо дали са избрали поклонението към това божество за своя вяра, а влиянието на това божество извън храма му се счита за нулево (което е заблуда). 
 
Ограничението на службата във времето също неумишлено оставя усещането, че на Бог може и се служи за определено време, както за определено време се посещава църквата в неделя, например. С изтичането на времето, изтича и отговорността към Бог. Наред със стиха, който казва, че поклонението става не в храмове и места, а чрез дух и истина („Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.” Йоан 4:24), и стиха, че Бог е същият вчера, днес и винаги („Исус Христос е същият вчера, днес и до века.” Евреи 13:8), можем чрез простата разумна логика да направим извода, че поклонението към Бог би трябвало да е на всяко място по всяко време до края на живота ни. 
 
Ръководенето на службите също внушава лична неангажираност на вярващия. Почти във всички църкви по света службата протича, водена от едно лице, което всички останали вярващи слушат. Единствено водещият службата носи отговорност за речта си и нейната съобразност с Библията – никой от слушащите не би счел себе си достатъчно компетентен да даде тълкувание или да постави въпрос. Нито пък би счел за необходимо да разтълкува сам даден пасаж, ако има кой друг да му го разтълкува. Накратко, водещият препредава на масата вярващи собственото си откровение и водителство върху библейския текст, което освобождава повечето вярващи от необходимостта сами да получат откровение от Бог. Така те или не се стремят да задълбочат познанието си на Бог и Библията чрез лично откровение и общение с Бог, или считат, че единствено водещият службата може да получи такова откровение, тъй като той е „по-свят”, „по-помазан”, изобщо привилигирован с по-висша дуовност от масата вярващи. А оттук до издигането на водача на църквата в идол и изместване на фокуса от Бог върху Неговия служител се улеснява. Така много църкви търсят все нови и нови проповедници, все по-модерни откровения, все по-зрелищни служители със свръхестествени дарби. 
 
Библията говори, че в последно време Духът ще се излее върху всяка твар, което значи, че всеки човек ще има чрез Духа връзка с Бог („И след това ще излея Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Старците ви ще виждат сънища, Юношите ви ще виждат видения; Още и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в ония дни.” Йоил 2:28-29). На друго място се говори за поколения от ученици.(” И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.” 2 Тимотей 2:2) Чрез грижата за отделното лице може да се съживи вярата му. Събирането с вярващи е необходимо, но е важно не масите да слушат едно и също откровение, а всеки да се научи сам да разбира и прилага Библията в живота си. Оттам и всеки ще е способен да изгради и разшири църквата с нови ученици.
 
За отрицателното влияние на масовото събиране пред един водач ни говори и самата Библия в старозаветно време.(„ На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер. А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер? А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога. Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над людете такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе.Ако сториш това, и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.” Изход 18:13-23) Преди съвета на Мойсеевия тъст, израиляните са били организирани по начина, по който са организирани повечето църкви днес – с един водач, към който всички се обръщат относно проблемите си, като срещите стават на определено място. Но Йотор казва, че не е добро това и настъпва реорганизация. Разделянето на малки групи и подгрупи прави възможна ефективната комуникация от подопечните към лидерите и от лидерите към подопечните им. Така лидерите знаят подопечните им на какво ниво са всеки във вярата си, а подопечните могат да представят всичките си проблеми и нужди пред лидерите. Такова нещо е невъзможно в големи групи с единствен водач, а е необходимо за следене на посвещението и изграждането на всеки в пътя му в Бог. По този начин и доктрините на вярата биха били изяснявани своевременно и ефективно.
 
При тези условия естествено отпада въпросът за прилагането на вярата в ежедневния живот. Без сграда и определено време за служение, с постоянни срещи в малки групи и с лидерите на групите, с поставянето на личните въпроси и проблеми на вярващия, като му се помага сам да разбере Библията и Божията воля за живота му, вярващият няма да има проблем да живее в света, да върши светската си работа, да се среща с хора, които не са волево посветили живота си на Бог, без да изоставя отговорността си пред Бог. И ще може да прави нови ученици.
 
В крайна сметка, това е същината на християнството – то е вярата на грешните, слабите, болните. Исус отиваше при такива хора. Срещаше се с тях по улиците, къщите, пазарите, митнците, дори под открито небе. Той не чакаше те да дойдат в синагогите, за да им проповядва и да ги учи, а сам отиваше при тях. Затова е безполезно да се строят храмове и да се чака някой да дойде в тях – не грешните трябва да дойдат в църквата, а църквата трябва да отиде по улиците им, по къщите им, по пазарите и клубовете, където се събират. 
 
Там са и светиите – грешните, които Христос очиства от греховете им до святост. Всеки наркоман, крадец, мутра, проститутка, корумпиран политик, е потенциален светец. Никой не се ражда светец. Нито може с благотворителност и самонаказание да стане светец, без вяра в Христос. 
 
Моят опит с Бог отговаря на всичко дотук описано. Още като невярваща, имах достъп до Бог, знаех, че Го има и какви са ценностите Му, макар да не бях чела Библията, защото баба ми смяташе, че тя е текст само за свещеници и не е моя работа да чета. Покаях се в православната църква „Света Марина” в Пловдив. Каях се всеки ден, около 19.00 часа, в продължение на десет дни. Не знаех колко дълго трябва, за да си оправя отношенята с Бог, но знаех, че бях преминала всички граници, и няма кой друг да ме спаси. За тези десет дни никой не говори с мен, при все че свещеникът ме видя, видя ме и една жена, служеща в храма. Това бе самотен период, в който никой от църквата там не се погрижи за мен. На десетия ден Бог ми каза с глас да спра да се моля, защото ме е очистил до бяло и не си спомня за нещата, които Му разказвам. Здравият разум казва, че Бог има най-стабилната памет в света, но пък смееш ли да оспориш това, което Бог казва за себе си! Оказа се истина: „Защото ще простя беззаконието им, И греха им няма да помня вече.” Еремия 31:34 Спрях. Бях се молила да ме прати при хора с истинска вяра, като бях готова да отида навсякъде, където ми посочи. Сънувах една малка църква, събираща се в апартамент на един от булевардите. Оказа се, че такава има и действително се събират в апартамент. После дойдох в София. Текущата ми църква е устроена по съвета на Йотор. И също има видението за църковни събирания в домовете на вярващите. Убедена съм, че тези две църкви са по Божията воля. 
{jcomments on}

Близки теми:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


*

ten − 1 =