Врачанска епархия

На 6 юни 1960 г. приема монашески чин. На 10 юли 1960 г. е ръкоположен за йеродякон. От 1960 г. до 1962 г. специализира в Московската духовна академия. На 7 юли 1962 г. светейшият Патриарх Московски и на цяла Рус Алексий I го ръкополага за йеромонах.

След завръщането си в България, от 15 септември 1962 г. до 1 ноември 1970 г. той е протосингел на Русенската митрополия. На 21 юни 1964 г. става архимандрит. От 1968 до 1969 г. е на стаж в Швейцария. От 1 ноември 1970 г. до 1 март 1971 г. архимандрит Калиник е игумен на Рилския манастир. На 6 декември 1971 г. по препоръка на Сливенския митрополит Никодим (1980 г.) архимандрит Калиник е ръкоположен за Велички епископ и става викарий на Сливенската митрополия. На 27 октомври е избран за Врачански митрополит. От 1992 до 1998 г. е на страната на разколниците. След покаянието си е приет в общение с Църквата и възстановен за Врачански митрополит с решение на Всеправославния събор от 1998 г.

Историческа справка

Още през IV в. в този район проповядвал Христовото учение Св. Никита епископ Ремесиански(починал на 24 юни 432 г.).

Този светител-покръстител на населението, тънещо в невевежество и езически заблуди следва да бъде признат за основопоположник на Врачанската епархийска църква, неин свещеноначалник.Получили благодатните истини на вярата новопокръстените възраствали духовно. За това свидетелствуват древните паметници – остатъци на ранното храмостроителство в епархията и други старини.

В църковно-административно отношение днешната територия на Врачанската епархийска църква от самото й начало до към 535 г. сл. Хр. спадала в пределите на Сердикийската митрополия, която съществувала още през 316 г. с три епископии: в Ниш (Haisus), Ремесиана (дн. Бяла Паланкa, Сърбия) и Кюстендил (Pautalia). В края на IV в. Сердикийският митрополитски престол минал под духовното управление на Солунския Екзар хат като викарий на Римския архиепископ. След основаването нл Първа Юстинияна (535), Сердикийската епархия изгубила своите привилегии в полза на този нов седалищен център. Едва слел учредяване на Българската Православна Църква (870 г.) Сердикийската епархия придобива изгубените права на своята църковна област. След падането на България под робство, Сердикийската (Софийската) епархия и Видинската, към която спадала Врачанската епископия влезли в диоцеза на Охридската архиепископия (1530), под чието духовно управление останали повече от един век.

Сведения за Врачанската епархийска църква намираме н султанския ферман от 1753 г., издаден на името на Видинския митрополит Мелетий (1760 г.) за присъединяването на Врачанс ката епископия към Видинската митрополия.

Проф. Зина Маркова, изследовател на църковно-националните борби през Възраждането счита, че Врачанската епископия е учредена в 1780 г., но не привежда точни доказателства.

Името на Врачанската епархия срещаме още в края на XIV в. След падането на Търново (1393) и заточението на Св.Патриарх Евтимий, Цариградската Патриаршия, в лицето на Патриарх Антоний, поръчала на един от двамата митрополити Йеремия Молдавски или на Мавровлахийския митрополит Петър да побърза да отиде в Търново за митрополит с титул „Екзарх Български", имащ под властта си 4 епископии: Червенска (дн. Русенска), Преславската (днес съединена с Варненската), Ловчанската и Врачанската. Непосредствено след учредяването на диоцеза на Българската Екзархия „в границите на Врачанската епархия влизали три кази: Врачанска, Плевенска и Оряховска”. Преживяла незначителни промени в географско отношение и своята история епархията включва до 2002 година в своя диоцез:прстолен град Враца и архиерейски наместничества в Плевен, Бяла Слатина, Оряхово и Луковит.

 

 

Митрополитски храм "Св. Николай"
Катедрален храм "Свети Апостоли"
Възнесенска църква храм-паметник "Свети Софроний Епископ Врачански"
Храм "Св. Царей"
Храм "Всех Святих"